Кое е най-трогателното нещо на света? Това е доверието, с

Кое е най-трогателното нещо на света? Това е доверието, с което детето пъха ръчичка във вашата. Когато желае да пресече улицата, когато се качва по стълбите, когато му казвате, че отивате да му купите сладолед...Настръхнахте ли към този момент?

Помните ли това видео, което сподели, какъв брой е елементарно да отвлечеш дете от детска площадка?



Гледах го и още веднъж се върнах на доверието, с което ни гледат децата. Нашите, непознатите, всички. Не може да ми го побере главата по какъв начин всички тези заболели и зли хора могат да злоупотребяват с това доверие. Когато гледах видеото, говорихме с една другарка - дали тези дечица не са толкоз смели да приказват с чужд за дребното кученце, тъй като знаят, че майките им въпреки всичко са на пейката и ги гледат. А в случай че са там и за момент отклонят взор? А в случай че майките им ги няма?

“И оня ден ми се случи да ревизира, дали е по този начин, дали е толкоз елементарно, а случилото се още не ми излиза от главата... ”

Слизам от градския рейс с моето 8-годишно момиче и отсреща, на спирката единствено, е седнало друго момиченце. Познавам я, това е Али, с която постоянно двете играят на площадката, а с майката бъбрим сред игрите на по-малките им сестрички:

-Здрасти, какво правиш тук сама? - запитвам аз.
-Ами нищо, очаквам рейса - дава отговор тя и се усмихва.

(спирката е в края на града, от нея градските рейсове завиват за вътрешността на квартала, в който живеем, а извънградските напущат града)

-Мама къде е?
-Вкъщи, чисти - неделя е въпреки всичко
-Хайде, поздрави я и ще се забележим в парка - ухилвам се и потеглям с моето момиче нататък

“Нещо не ми дава мира обаче. Защо Али е сама на спирката? Тя е единствено на 7, а майка й не би я оставила по този начин... ”

Вървим нататък в безмълвие, а моето момиче ме пита:
-Мамо, кое е това дете?
-Как кое?! Али, Александра, с която играете в парка!
-Не е тя, 100% гаранция - поглеждам я, тя е уверена. Детето в действителност беше по-голямо, само че наподобява тъкмо като едно пораснало Али.

Ужасих се, припознала съм се! Премислих целия диалог, в който аз, непознатата жена, приказвам с непознатото момиченце. И по какъв начин наподобява в профил. А най-страшното е, че то ми дава отговор и се усмихва, като доста добре знае, уповавам се най-малко, че не ме познава въобще. Стои единствено на спирка съвсем отвън града и приказва с непозната. Ами в случай че беше различен?

Ето толкоз елементарно е. Колкото и да ги учим, колкото и да повтаряме. Доверието е нежно и скъпо, само че то е разменна монета в една ужасяваща действителност. Моля ви, гледайте с децата си видеото от детската площадка, говорете - ето толкоз е елементарно, по този начин децата изчезват.

А изгубеното доверие може да е най-малкият проблем.