Авторът на книгата „Защо обичаме да мразим Русия“ Ги Метан пред ФАКТИ: Има риск конфликтът в Украйна да стане ядрен
Книгата „ Россия – Запад: тысячелетняя война. Русофобия от Карла Великого до украинского кризиса “, излязла в швейцарското издателство Syrtes, е написана от швейцарския народен представител и публицист Ги Метан. В нея той обяснява къде са корените на това събитие, кой и за какво понастоящем разиграва антируската карта. Книгата е позната и с другото си заглавие - „ Защо обичаме да ненавиждаме Русия “. Ги Метан бе за малко в София преди дни и ето какво сподели той пред ФАКТИ.
- Г-н Метан, по какъв начин гледате на това, което се случва сред Русия и Украйна сега?
- Ситуацията не е доста оптимистична съгласно мен. И това е по този начин, тъй като никой не желае мир. Ако погледнем какво се случва, тъй като през миналите 7 месеца имаше няколко опита за мирни договаряния, за преустановяване на военните дейности, само че всякога западните сили и НАТО ги пресичаха. Още при започване на спора имаше договаряния за мир – приказвам за края на март, а тогава президентът Зеленски беше оповестил, че има напредък и прогрес. Имаше и напредване към мира благодарение на Турция, тогава президентът Зеленски също разгласи, че има прогрес. Но след визитата на Борис Джонсън в Киев и неговото вмешателство, всички опити за договаряния бяха прекъснати. Ако гледаме обективно на обстановката, Русия в никакъв случай не е затваряла вратата за договаряния за мир. Последната тирада на Владимир Путин, която бе преди дни, повдигна също този въпрос.
- Русия анексира нови територии. Това нова фаза на войната ли е?
- Самата „ военна интервенция “ смени границите си. Това към този момент не е спор сред Русия и Украйна, а е спор сред Русия и световното НАТО, респективно и против страните, които вземат участие в спора непосредствено.
- Само Русия дефинира протичащото се в Украйна като „ военна интервенция “. Всички страни по света посочват спора като война? Вие по какъв начин гледате на това и кое от двете е правилно?
- Така е. Имаме два полюса. В началото бе оповестено като „ военна интервенция “, само че дейностите, изключително напоследък, откакто бе въведена и частична готовност в Русия, към този момент си прерастват в същинска война. Тази „ интервенция “ се трансформира във война след заявката на американския военачалник Остин, който сподели, че задачата на това сблъскване е да се унищожи и раздра цяла Русия. Това е моментът. Това виждаме и в този момент да се случва в Украйна. И има огромен риск спорът в Украйна да стане нуклеарен, да се трансформира в нуклеарна война.
- Колко би трябвало да се опасяваме, когато чуваме Путин да приказва за възможна приложимост на нуклеарно оръжие и по какъв начин то може да се употребява при нужда…
- Рискът е напълно действителен. Напомням ви, че американската военна теория се промени. От април тази година американската страна, най-много посредством речите на президента Байдън, не изключва потреблението на нуклеарно оръжие като първо оръжие. До момента чувахме, че нуклеарно оръжие може да се употребява като последно оръжие. Сега, съгласно американската военна теория, те оферират нуклеарното оръжие да е първото употребявано при световен спор. Очевидно е, че руснаците не могат да не реагират. Путин реагира, само че го направи като отговор на думите на Байдън. Спомнете си, че напълно неотдавна Лиз Тръст във Англия, новият министър председател на страната, сподели, че е пристигнало време да се натисне бутонът на нуклеарното оръжие. Така се усили рискът и всичко е допустимо. Вярвам, че ролята на военните в цялата обстановка е да се ускори мирът, колкото и необичайно това да звучи, и да не се стигне до това извънредно решение да се натисне нуклеарният бутон.
- В какъв порядък може да се направи прогноза за края на този спор?
- Не мога да ви кажа. Не съм като вашата баба Ванга. Просто нещата зависят от реакциите на другите. Ако НАТО, която към този момент се настани на територията на Украйна действително, предприеме още някакви дейности, увеличаващи експанзията, не е изключено да има ескалация.
Ако има спад на напрежението, може военният спор да спре тук.
И по този начин да се отворят диалози за разумен разговор. Ако има агитация и ескалацията на напрежението, за каквото повече се приказва, а не за усмиряване на нещата, поради последните триумфи на украинската войска, които са считани за екстремистки, нещата може да се влошат. Всички желаят нещата да се успокоят, а може да стане тъкмо противоположното. Видяхме го този екстремизъм в реакциите на западните сили, когато се атакуваше нуклеарната централа в Запорожие. Просто е нелогично, дори смешно и тъпо да се счита, че руснаците са атакували нуклеарната централа.
- Книгата за връзките сред Русия и Украйна, която сте издал, е позната и с друго заглавие - „ Защо обичаме да ненавиждаме Русия “. Какъв е вашият отговор. Защо светът обича да ненавижда Русия…
- Защото Западът, който има искания да бъде хегемон на света, постоянно е имал нужда в исторически проект да има един зложелател, с цел да може да оправдае своята експанзия. Русия просто съставлява идеалният зложелател, върху който да се проектират тези експанзии. Русия има мощна войска и има нуклеарен капацитет. Целта на Запада е да превземе Русия и да употребява всичките благосъстояния, които ѝ принадлежат. В историята се вижда фактът, че колкото е по-силна Русия, толкоз русофобията в Запада се ускорява. Когато Русия е слаба, Западът става русофил. Когато Русия бе слаба - по времето на Горбачов и Елцин, Западът я обожаваше. Сега - по времето на Путин, Западът я ненавижда.
----------------------------
Ги Метан е швейцарски обществено-политически активист и публицист, роден през 1956 година в Швейцария. Учил е политология, работи в разнообразни издания. От 1999 година се занимава професионално с политика. Редовен колумнист във водещите френскоезични вестници на Швейцария. През 1997 година основава и от този момент управлява Швейцарския клуб на пресата в Женева. Има швейцарско и съветско поданство.
Автор е на девет книги, измежду които " Запад-Росия. Хилядолетната война. История на русофобията от Карл Велики до украинската рецесия ", " Изгубеният континент ", " Да пледираме за свободна и суверенна Европа ", " Тиранията на положителното ", " Речник на неправилната мисъл ".
- Г-н Метан, по какъв начин гледате на това, което се случва сред Русия и Украйна сега?
- Ситуацията не е доста оптимистична съгласно мен. И това е по този начин, тъй като никой не желае мир. Ако погледнем какво се случва, тъй като през миналите 7 месеца имаше няколко опита за мирни договаряния, за преустановяване на военните дейности, само че всякога западните сили и НАТО ги пресичаха. Още при започване на спора имаше договаряния за мир – приказвам за края на март, а тогава президентът Зеленски беше оповестил, че има напредък и прогрес. Имаше и напредване към мира благодарение на Турция, тогава президентът Зеленски също разгласи, че има прогрес. Но след визитата на Борис Джонсън в Киев и неговото вмешателство, всички опити за договаряния бяха прекъснати. Ако гледаме обективно на обстановката, Русия в никакъв случай не е затваряла вратата за договаряния за мир. Последната тирада на Владимир Путин, която бе преди дни, повдигна също този въпрос.
- Русия анексира нови територии. Това нова фаза на войната ли е?
- Самата „ военна интервенция “ смени границите си. Това към този момент не е спор сред Русия и Украйна, а е спор сред Русия и световното НАТО, респективно и против страните, които вземат участие в спора непосредствено.
- Само Русия дефинира протичащото се в Украйна като „ военна интервенция “. Всички страни по света посочват спора като война? Вие по какъв начин гледате на това и кое от двете е правилно?
- Така е. Имаме два полюса. В началото бе оповестено като „ военна интервенция “, само че дейностите, изключително напоследък, откакто бе въведена и частична готовност в Русия, към този момент си прерастват в същинска война. Тази „ интервенция “ се трансформира във война след заявката на американския военачалник Остин, който сподели, че задачата на това сблъскване е да се унищожи и раздра цяла Русия. Това е моментът. Това виждаме и в този момент да се случва в Украйна. И има огромен риск спорът в Украйна да стане нуклеарен, да се трансформира в нуклеарна война.
- Колко би трябвало да се опасяваме, когато чуваме Путин да приказва за възможна приложимост на нуклеарно оръжие и по какъв начин то може да се употребява при нужда…
- Рискът е напълно действителен. Напомням ви, че американската военна теория се промени. От април тази година американската страна, най-много посредством речите на президента Байдън, не изключва потреблението на нуклеарно оръжие като първо оръжие. До момента чувахме, че нуклеарно оръжие може да се употребява като последно оръжие. Сега, съгласно американската военна теория, те оферират нуклеарното оръжие да е първото употребявано при световен спор. Очевидно е, че руснаците не могат да не реагират. Путин реагира, само че го направи като отговор на думите на Байдън. Спомнете си, че напълно неотдавна Лиз Тръст във Англия, новият министър председател на страната, сподели, че е пристигнало време да се натисне бутонът на нуклеарното оръжие. Така се усили рискът и всичко е допустимо. Вярвам, че ролята на военните в цялата обстановка е да се ускори мирът, колкото и необичайно това да звучи, и да не се стигне до това извънредно решение да се натисне нуклеарният бутон.
- В какъв порядък може да се направи прогноза за края на този спор?
- Не мога да ви кажа. Не съм като вашата баба Ванга. Просто нещата зависят от реакциите на другите. Ако НАТО, която към този момент се настани на територията на Украйна действително, предприеме още някакви дейности, увеличаващи експанзията, не е изключено да има ескалация.
Ако има спад на напрежението, може военният спор да спре тук.
И по този начин да се отворят диалози за разумен разговор. Ако има агитация и ескалацията на напрежението, за каквото повече се приказва, а не за усмиряване на нещата, поради последните триумфи на украинската войска, които са считани за екстремистки, нещата може да се влошат. Всички желаят нещата да се успокоят, а може да стане тъкмо противоположното. Видяхме го този екстремизъм в реакциите на западните сили, когато се атакуваше нуклеарната централа в Запорожие. Просто е нелогично, дори смешно и тъпо да се счита, че руснаците са атакували нуклеарната централа.
- Книгата за връзките сред Русия и Украйна, която сте издал, е позната и с друго заглавие - „ Защо обичаме да ненавиждаме Русия “. Какъв е вашият отговор. Защо светът обича да ненавижда Русия…
- Защото Западът, който има искания да бъде хегемон на света, постоянно е имал нужда в исторически проект да има един зложелател, с цел да може да оправдае своята експанзия. Русия просто съставлява идеалният зложелател, върху който да се проектират тези експанзии. Русия има мощна войска и има нуклеарен капацитет. Целта на Запада е да превземе Русия и да употребява всичките благосъстояния, които ѝ принадлежат. В историята се вижда фактът, че колкото е по-силна Русия, толкоз русофобията в Запада се ускорява. Когато Русия е слаба, Западът става русофил. Когато Русия бе слаба - по времето на Горбачов и Елцин, Западът я обожаваше. Сега - по времето на Путин, Западът я ненавижда.
----------------------------
Ги Метан е швейцарски обществено-политически активист и публицист, роден през 1956 година в Швейцария. Учил е политология, работи в разнообразни издания. От 1999 година се занимава професионално с политика. Редовен колумнист във водещите френскоезични вестници на Швейцария. През 1997 година основава и от този момент управлява Швейцарския клуб на пресата в Женева. Има швейцарско и съветско поданство.
Автор е на девет книги, измежду които " Запад-Росия. Хилядолетната война. История на русофобията от Карл Велики до украинската рецесия ", " Изгубеният континент ", " Да пледираме за свободна и суверенна Европа ", " Тиранията на положителното ", " Речник на неправилната мисъл ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ