Книгата на мъртвите
Книгата на мъртвите е общо наименование на древноегипетски текстове, които са погребални и в действителност са познати като Книга на идващите или отиващите оттатък земната действителност и познатия живот на земята. В тези далечни времена се е считало, че животът е тип подготовка към дългия интервал на задгробния живот, ръководен от боговете. Името „ Книга на мъртвите ” е обещано от немския египтолог Карл Лепсиус.
В египетската Книга на мъртвите има раздел, който обръща особено внимание на античните амулети. В актуалната просвета те са известни и съставляват части зелен аспид /кристална слюда/, а от време на време са фигурки на животни, които са били поставяни на гърдите на мъртвеца. Тези амулети са открити в огромна част от праисторически погребения в разнообразни региони от Египет. По-късно тези скотски фигури изчезват изцяло след края на неолита и са сменени правоъгълни аспидни пластинки, върху които са изрязвани жестоко фигури на животни и други такива изображения.
Книгата на мъртвите е алманах, който изяснява вярванията и разбиранията на античните египтяни за задгробния живот. Книгата съдържа молебствия и заклинания, които оказват помощ за възкръсването на душата на мъртвите, за пътя и към света на мъртвите и назад.
Самото име на книгата е общ метод да се назоват текстовете в нея, защото в някои директни преводи заглавието е по-различно – „ Изговаряне на пораждане денем ”, което в действителност включва изговарянето на избрани молебствия за излизане денем. Книгата съдържа 189 глави, само че нито един от откритите текстове и папируси не включва всичките тези глави. Предназначена е за четене на глас от живите и мъртвите души, с цел да могат мъртвите да възкръсват.
Най-хубавите мостри на книгата са от времето на 18-та династия. В тази династия влизат някои от най-могъщите фараони като Ехнатон, Тутанкамон, Тутмос, великата Нефертити и още други. Папирусите са били богато украсени и основно жреци и служители са ги имали.
