Книгата Хората на Путин от журналистката на Financial Times Катрин

Книгата " Хората на Путин " от журналистката на Financial Times Катрин Белтън, която към този момент излиза на български език, е едно от най-интересните свидетелства от вътрешността на режима в Кремъл - навременно пояснение за произхода на унищожителната власт, която предизвика война в Украйна.

Доц. Георги Лозанов разказва книгата като " проучване на най-деспотичната безмилостна, лична власт в последните 40 години " и изчерпателен отговор на въпроса по какъв начин е допустимо тя да възникне в Европа още веднъж след Втората международна война.

Как Комитет за Държавна сигурност (на СССР) идва на власт посредством Путин, по какъв начин се трансформира обликът на индивида, чиято власт произтича от репресивните секрети служби, за какво руското минало се трансформира в " изгубена полезност ", по какъв начин Западът позволи Путин да побеждава в борбата за очистване на враговете си и за какво съветският народ е " огромният изчезнал " в ръководството, което продължава повече от 20 години - ето какво споделя Георги Лозанов за " Хората на Путин ".

Разликата сред историята и публицистиката е, че историята е разказът за към този момент станалото, до момента в който публицистиката е роман за ставащото - по тази причина тя може да повлияе върху " ставането ".

И тази книга има капацитет да повлияе, основно по линия на опомнянето. Тази книга може да помогне на хората, в случай че я прочетат. Но тези, които биха могли да се опомнят, напълно не са тези, които се нуждаят от опомняне...

В нея има страховит фактологичен материал, извлечен по доста забавен метод - през диалози, вид " журналистическо следствие ", на хора, които са били в избрана позиция и са отпаднали от нея.

Освен това тя си е криминале - вътре има закононарушения, терористични удари. Вътре се оказва, че тези, които вършат терористичните удари, напълно не са тези, които наподобява, че ги вършат. Има обрати, има арести, правосъдни процеси и така нататък Представям си го като филм или сериал.

Този роман е за хората на Путин - хората, които са били към него, а след това наложително са се раздалечили. Някои са платили и доста по-висока цена. Всички те съставляват лицата му - това е един " многоглав " Путин, който понякога реже някоя от главите си.

Преди да приказвам за него, би трябвало да кажа, че вътре има една голяма липса. Дали тя е търсена - в тази книга не се споделя една дума за съветския народ. Този фамозен съветски народ, който всички размахват...

Руският народ в Русия е изключена общественост. Никой не се интересува от него.

Изключената общественост е маргинализирана, отнети са ѝ правата, тя няма власт. Това е съветският народ. В този смисъл, той е разказан по най-правдивия вероятен метод - посредством отсъствието си.

В това е огромната горест на тази книга. Много неща се случват, само че от самото начало я четях с мисълта за това, че този спектакъл се разиграва на гърба на един голям народ.

Той е просто материал на едни злокобни човешки връзки.

Чисто хуманно, на човек не му се желае да си го показа и да го побере в главата си. Земното благополучие е обвързвано с две неща - със независимост и благополучие. На този народ са му отнети и двете. Той живее в бедност и в несвобода. Такава бедност, че в издевателствата си в Украйна съветските бойци крадат тостери и електрически кани (при това не знаят по какъв начин да си служат с тях, тъй като не взимат долните им нагреватели).

В книгата непрекъснато се споделя, че посредством Путин Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е на власт. И няма смисъл да си вършим илюзии - всичко това е разработка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

В Русия и досега ръководи Комитет за Държавна сигурност (на СССР). А в България се готви.

Това е ситуацията и тази книга го потвърждава. Казва го почтено, на всяка страница написа " Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ". Това не е нещо, което ние би трябвало да си представяме и извличаме. Книгата споделя, че посредством Путин Комитет за Държавна сигурност (на СССР) идва на власт и противоположното - посредством Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Путин идва на власт.

Той е техният човек след малко разколебаване в режима и опит Русия да се пренастрои към демократичния свят дружно с другите източноевропейски страни по времето на Елцин и даже при започване на самото ръководство на Путин.

В началото на Путин работи вярата, че ще може да трансформира Русия в нещо като " втора Америка ". Путин има вяра, че ще може да сложи Русия измежду Великите сили на развитите страни. Да седне на масата дружно със Съединени американски щати и Англия като тях, наедно с тях. Това остава за доста малко. Неговата власт не е такава и не може да бъде такава. Тя е власт, която произтича от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Какво значи властта ти да произтича от Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?

Тайните служби, престъпността, войната и бойните изкуства са такива антропологични топоси, при които убиваш и може да убиваш.

Убийството е мотив. Това основава цялостна настройка, която от позиция на естествения човек е полуда.

Мартин Макдона има филм на име " Седемте психопата ", в който излиза наяве какво е психопатът. Психопат е този, за който човешкият живот може да не е най-голямата полезност. Той е нещо дребно, което може да пренебрегнеш поради друго - поради фанатизъм, поради домашния си любим, поради своя личен живот.

Това е психопатия. В това отношение тайните служби са психопатичен терен. Развиват психопатии. Започваш да не цениш човешкия живот.

Според книгата още в Дрезден Путин влиза в връзки с терористи и в действителност взе участие в терористични актове, които убиват почтени хора. Ей по този начин, просто с цел да се разстройва всекидневието на Запада. Няма и някаква висока цел.

Когато на дъното на човешката персона не стои безспорната норма на " Не убивай ", оттова нататък това е безсърдечен човешки образец. Когато в подобен човешки образец попадне власт, т.е. надзор на доста власт, стартира поредност от опустошения. Започва извънреден унищожителен марш.

Тази книга показва големите опустошения, които съставляват властта на Путин. Разрушения и усвояване - в това число и на близки хора, само че и на бизнеса, само че и на правосъдната система, само че и на медиите. Особено медиите и така наречен медийни магнати - те страдат най-вече. Защото медиите могат да кажат, че Царят е гол. Те би трябвало да бъдат заменени с пропагандни институти, каквито сега работят всеобщо в Русия.

За тази цел се създава идеологическа теория, тя е разказана в книгата. Това е наличието на така наречен " путинизъм " - останки от комунистическата идеология (и то не от самата идеология на комунизма, а от руския модел на управление), съчетани с шовинизъм, набожен мистицизъм, които би трябвало да трансфорат Русия в някаква свръхжелана национална идея и голяма химера на предишното.

Съветското минало би трябвало да се трансформира в полезност, която е изгубена и която би трябвало да се възвърне. Целият народ би трябвало да се впрегне за тази полезност, като би трябвало да се посочат и врагове.

Веднага след опита за някакъв вид контролиране на връзките, несъмнено, врагът се оказва Западът. И още веднъж стартира острата борба, присъща от Студената война.

В тази борба дълго време Путин печели. Путин печели по този начин, както първо съумява да предразположи Елцин, а след това да го измести и да махне неговите хора.

По отношение на Путин - Елцин е доверчив. Това значи да не си минал този предел, при който към този момент нямаш никакви задръжки.

Западът също не може да си показа какво е Путин. От тази позиция - Западът също е доверчив. Той не си показва до каква степен Путин може да мине задръжките си, които държат нормално хората и дефинират човешката им еднаквост. Това е огромното подвеждане.

Затова Путин бие Запада на техен терен - корумпира го, изкушава го, съблазнява го, непрекъснато твърди, че ще работят дружно, натрупа запас от Запада.

Този запас в никакъв случай не стига до народа и никой не е замислил той да бъде обвързван с повишение на благосъстоянието, камо ли със независимост.

Този запас се разпределя, с цел да може да продължава тази унищожителна власт, чиято цел е да унищожи набелязаните си цели.

Сега Украйна е такава цел. Виждате, че едни след други се срутват немалки градове. Неясно за какво. Освен този нагон да властваш, разрушавайки.

Да превръщаш властта си в наказване за другите, а не в полза за своите. Това е разликата сред властническата и демократичната власт.

Демократичната власт се гордее с това, което успее да сътвори - развиването. А тази власт се гордее с това, което успее да порази.

Книгата е цялостна с образци за това, което Путин е съумял да порази - първо го прави по отношение на целия съветски живот, който не наподобява на живот, съпоставим с една демократична страна.

Сега по същата логичност се пробва да поразява нататък - в тази ситуация Украйна. Но ние не сме доста надалеч в този ред.