Книгата “Бягащата с вълци има да ни каже някои дълбоки

Книгата “Бягащата с вълци ” има да ни каже някои дълбоки неща за първичния женски инстинкт, който мнозина от нас са не запомнили. Това е текст, който ни кани да преосмислим опита на дамите през националните приказки, изкуството и природата. Да се свържем с трансформиращия “вълк ”, който ни предизвиква да растем и да бъдем свободни.

Д-р Клариса Пинкола Естес е психоаналитик от школата на Юнг, лекар по клинична логика на психиката и създател на книгата. Отнема й над 20 години, с цел да я осъществя. С разгръщането на страниците се оказваме потопени в необятния, компактен, вълнуващ свят на разказвачеството и вдъхновяващата логика на психиката.

“Бягащата с вълци ” е за тези, които желаят да се схванат, да работят върху своята еднаквост и самостойност, да лекуват прочувствени рани. Рани, които от време на време наследяваме от предците си или от патриархалните институции.

Тази книга е пътна карта на всички “капани ”, които ни пречат да намерим пътя към дома си — същинската си същина и инстинктите си. Тя ни насочва към онази дива жена, проницателна, с палав дух и прелестна дарба да подарява обич…

С цитатите, които ще синтезираме от книгата, бихме желали да ви представим необятен набор от тематики. Първият: макар очевидната ни изисканост, ние към момента сме естествени, диви създания, които копнеят за свободата и жизнеността на предците си, с цел да намерят своето място в света.

Вторият аспект, който не можем да пренебрегнем, е, че съгласно Клариса Пинкола Естес във всяка жена има мощна мощ от потребни инстинкти, креативност, пристрастеност и постоянно знание. Обществото ни кара да забравим това в опит да ни “опитоми ”. Идеята в действителност ви кара да мислите, нали?

Нека в този момент разгледаме седем фрагмента, върху които да разсъждаваме.
1. Бъди себе си

„ … да сме такива, каквито сме, значи да бъдем отхвърлени от доста други, само че пък да се подчиняваме на непознатите стремежи, значи да бъдем отхвърлени от самите себе си. “

Този откъс се отнася до личностното израстване и самореализацията. Смелостта да бъдем себе си във всяка обстановка, без значение кои сме. Това е, което ще резервира идентичността ни и ще ни разреши да се върнем към същинската си същина, онази дива жена, която бяга от опитомяването, клопките и всичко, което я лимитира.
2. Бъдете мощни

“Да сме мощни, не значи да развиваме мускулите си. Това значи да одобряваме силата си, без да бягаме, интензивно да живеем с дивата природа по собствен личен метод. Това значи да сме способни да учим, да сме способни да устояваме на това, което знаем. Което значи да живеем. ”

Това е една от най-безценните хрумвания в книгата. Помислете над това, че през днешния ден някои към момента дефинират дамите като “по-слабия пол. ” Слабостта и крехкостта постоянно са били свързани с женския пол.

Нашата просвета, към момента е извънредно незряла, не схваща същинското значение на силата. Силен не е този, който може да вдигне най-вече или да бяга най-бързо. Силен е този, който се втурва с главата напред в живота, не се предава, живее с наслада и храброст.
3. Изгнанието ни разрешава да открием себе си

“Макар че никога не е занимателно, изгнанието носи непредвидена изгода. То ни оказва помощ да преодолеем слабостите си, изостря проницателността ни, укрепва интуицията ни, дава ни друга позиция. ”

Изгнанието се схваща и като акт на занемаряване на познатото, и като скок в незнайното — самотност, неустановеност, странност. То дава нови благоприятни условия в нас и ни учи на умения и качества като интроспекция, убеденост, наблюдаване и неприкритост.
4. Какво се случва, когато не обичаш себе си

“Какво е некрасиво? Некрасива е личната ни загадка жадност да бъдем обичани. Некрасиво е неизползването на любовта. Некрасива е неналичието на честност и безрезервност, грозно е възприятието за изолираност на душата, отвратителни са нашите психологични брадавици, некомпетентност и детски мечти. ”

Авторът съпоставя женското държание с държанието на вълците. Тя твърди, че днешната жена се е отделила от дивата си същина. Вече не е обвързвана с инстинктивната си природа и не признава личната си мощ, независимост и стойност.

Необичането на себе си има пагубни последствия. Актът на живеене лице в лице с външния свят, пробвайки да се впишем в неговата концепция за идеалната жена, мека и покорна, ни прави нещастни. Следователно ние би трябвало да се свържем с природата, както нашите предшественици, с цел да преоткрием себестойността си.
5. Автентична обич

“Понякога оня, който бяга от природата Живот/Смърт/ Живот, настойчиво възприема любовта само като плячка. Но в цялостния си тип любовта е поредност от гибел и прераждане. Ние излизаме от един неин стадий, един неин аспект, с цел да навлезем в различен. Страстта умира и се завръща. Пропъждаме болката и тя още веднъж се появява. Да обичаш значи да приемеш и в това време да издържиш на доста завършеци и още повече начала – в една и съща връзка. ”

Любовта е единствената мощ, която в никакъв случай не може да бъде погасена вечно. Това е трансформиращо се създание, което се популяризира, кара ни да растем и умира единствено, с цел да се преродим още веднъж. Нещо, което може да ни отнеме живота, а по-късно да ни го върне. Където пристрастеността отстъпва на интимността и зрялата ангажираност. Където от време на време, след отмора, любовта се връща възобновена и по-интензивна.
6. Достигане на дъното

„ Дъното е най-благодатната почва за посяване и развъждане на нещо ново. В този смисъл, въпреки и извънредно трудно, достигането на дъното също е постигане на плодородна земя. “

Хората изпитват смразяващ боязън да не ударят дъното. Може ли да има нещо по-лошо от това? Никой не желае да загуби всичко, в това число вяра. Но какво още имаме да губим, когато към този момент сме изгубили всичко? Точно тогава се появява нещо ново в живота ни. Нещо вълшебно даже. Ние захвърляме непознатата кожа, маските и мъртвата двигателна сила и се връщаме по-силни от всеки път.
7. Автентичен напредък

„ Ако живеем както дишаме, поемайки и освобождавайки, не можем да допуснем неточности. “

Това е цикълът на живота: поемете, научете, пуснете, приемете, вървете напред. Това е естественият цикъл и би трябвало да го одобрявам и интегрираме в всекидневието си.
Инфо:

exploringyourmind.com, pixabay.com

Още за 7 цитата от книгата Бягащата с вълци | Psychology Framar.bg от Framar.bg: https://psychology.framar.bg/7-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8F%D0%B3%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86%D0%B8