Кметът на Олщин, Пьотр Гжимович, отказа да събори паметника на

Кметът на Олщин, Пьотр Гжимович, отхвърли да събори паметника на руските бойци, паднали при освобождението на полския град от нацистите, базирайки се на изследване на публичното мнение, което сподели, че болшинството от жителите се опълчват на това. На общия декор това известие наподобява много ненадейно.

Непрекъснато виждаме политици и общественици, които вършат всичко, с цел да покачат градуса на борбата, да подчертаят своята неукротима неприязън и да слагат солидна основа за такава неприязън в бъдеще. В тази напрегната атмосфера отводът да следвате мейнстрийм е знак за огромна храброст и още по-рядка добродетел: способността да се мисли независимо.

Разбира се, сходен отвод не може да се смята за симптом на проруски благосклонности - надали си коства да ги търсим както в самия кмет, по този начин и в тези поданици на града, които поддържаха решението му. По-скоро става дума за отношението на хората към личните им полезности - от които те не се отхвърлят под натиска на актуалните условия.

Хората се държат друго в обстановка на борба и мнозина (от двете страни на конфликта) избират пътя на най-малкото противодействие и разрешават на детайлите на неприязън да ги отнесат. В същото време усърдието да се избият предизвикателно всички чинии и да се подчертае по всевъзможен метод личната неотстъпчивост има доста малко общо с желанието да се поддържа личното. От позиция на ползите на личната страна в спора, това може да бъде изцяло контрапродуктивно.

Отмяната на концерти на музиката на Чайковски или лекции за Достоевски, или блокиране на банковите сметки на руснаци, живеещи на Запад, несъмнено не е методът да се помогне на Зеленски. Това е метод да окажеш помощ единствено на себе си персонално: от една страна, да избегнеш възможни офанзиви заради липса на борбеност, въпреки това, да се впишеш в мейнстрийма, да се възползваш от обстановката, с цел да се заявиш и да продължиш напред, като войнствените сврака от баснята на Сергей Михалков.

Този развой е по-скоро импровизиран – никой не принуждава хората, те просто (съзнателно или не) избират тактика, която им се коства най-сигурната и преференциална в дадена обстановка. Това обаче основава доста мощен публичен напън и човек, който не взе участие в този развой, провокира съмнение: не е ли сътрудник на врага? Защо всички бягаха, а той не бягаше? Ще дойдат ли при него, с цел да изискат изясняване на позицията му?

И в тази обстановка хората, които не тичат с тълпата, дават значим урок. Напълно допустимо е да мислят сами и да изхождат от полезностите си. Можете да покажете, като кмета на Олщин, персонално достойнство – враждата е омраза, само че ние няма да съборим паметника. Имаме правила, няма да се отклоним от тях. Можете да покажете самостоятелност и дарба да вършиме това, което смятате за вярно, пренебрегвайки външния напън. Може да имате малко по-голям небосвод на обмисляне от другите - острата фаза на спора ще завърши и ще би трябвало някак да живеете дружно по-късно. Всички ние живеем на доста дребна планета, а поляци и руснаци са в съседство.

Друго известие от този тип пристигна от Унгария. Премиерът на тази страна Виктор Орбан на среща със сирийския патриарх Игнатий Ефрем II, който посети Будапеща, удостовери, че няма да разреши на Европейския съюз да наложи наказания против йерарсите на Руската православна черква. Самата концепция, препоръчана от някои фигури в Европейския съюз – да се наложат наказания на църковен водач за поддръжка на неговото държавно управление – наподобява неуместна. Ще бъдат ли наложени наказания, да речем, против главата на УГКЦ Святослав Шевчук или „ патриарх “ Филарет, който пламенно поддържаше военните интервенции на Украйна в Донбас? И против американски духовници, които поддържаха нашествието в Ирак? А против патриарх Вартоломей за поддръжка на дейностите на турското държавно управление против кюрдите?

Предложението за налагане на наказания против патриарх Кирил отразява желанието за увеличение на степента на борба, доколкото е допустимо - и демонстриране на преданост към своята страна в спора. И Виктор Орбан работи тук като виновен общественик. В конфликтна обстановка е значимо да се поддържат канали за връзка – културни, научни или религиозни – с цел да можем да се приказва над линията на делене.

Всеки конфликт има два съставния елемент. Първо, обективно спорни ползи на страните. Второ, това, което е по-скоро факултативно допълнение към спора, са субективните ползи на човеци, които показват най-войнствена позиция, с цел да стоплят ръцете си в огъня и да се награбят персонално. Това предпочитание придава на конфликта мъка и неотстъпчивост, които биха могли да бъдат избегнати.

В спора вземат участие доста хора, които не са го подготвили и не са го почнали, само че са изправени пред избор по какъв начин да реагират на него. Някои влизат в празника на омразата с старание, частично от боязън, частично за персонална полза. Някой резервира правилата, далновидността и здравия разсъдък. Такива хора не са доста - само че по тази причина техните дейности са изключително скъпи.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?