Кметът, който промени София
Кметът, който е изкарал най-вече време отпред на столицата и е трансформирал напълно нейния градуостройствен проект, е инж. Иван Иванов. Той оглавява града на 25 май 1934 година и го управлява до 9 септември 1944 година (10 години, 3 месеца и 15 дни). Този интервал се дефинира като „ 10 златни години за София “. Съдейства и работи за пробутване на рилския тръбопровод в София, като по тази причина ген. Владимир Вазов, кмет на София в интервала 1926 – 1932 година, го назовава с прякора Рилски. Спомага за благоустройството на парк Витоша – на него е наречена хоризонталната пътека от с. Железница до кв. Княжево. Проектант е и на язовир „ Бели Искър “.
Легендата за него гласи, че още преди Девети септември бил разкарван по съдилища, тъй като за основаването на бул. „ Борис Трети “ бил отделил прекомерно доста място и бил лишил доста плодородни земи. Още тогава инженер Иванов споделил „ Ще пристигна време, когато ще се сърдят, че съм направил булеварда толкоз стеснен “ - както е и обвързвано с днешния ден, когато на излизащите на Околовръстното е тясно да имат единствено две ленти във всяка посока. За построяването на язовир „ Искър “ пък го извели от пандиза, където бил спретнат след Девети септември. По това време партийните функционери попитали Съветския съюз имат ли положителни експерти, които да построят язовир до столицата. „ Вие имате най-хубавия “, дали отговор партийните функционери. Така Иванов излязъл от пандиза и почнал строителството на язовира. Направил и най-хубавия градоустройствен проект на столицата – в действителност първия.
.
Преди това е основател на Рилския тръбопровод, защото е учил хидроинженерно строителство. След като водопроводът е основан през 1933 година, той е почетен с медал, а тогавашният кмет на София военачалник Владимир Вазов, го назовава „ Рилски “ поради триумфа му. На идната година Иван Иванов става кмет на столицата. По време на неговото ръководство се основават постройките на Съдебната палата, Народната библиотека, Българска национална банка и Министерството на вътрешните работи. Разработва се и проект за столицата на Адолф Дусман, илиците се павират, реновират се Борисовата градина и Южният парк. През 1941 година е открита и първата тролейбусна линия – от Горна баня до Княжево.
Веднага след Девети септември обаче инженер Иван Иванов е задържан. В началото обвиняванията против него са стопански, а след това политически. След това е наказан на гибел и само градежът на тръбопровод „ Искър “, за който той е единственият дипломиран хидроинженер, го избавя от напечената обстановка. През 1946 година го оправдават, а след още две години е включен в хидротехническото строителство на България. След това има присъединяване в основаването на каскадата „ Белмекен – Сестримо “ и яцзовир „ Жребчево “. Членството му в Българска академия на науките, което му е било отнето преди време, е възобновено посмъртно през 1991 година.
Легендата за него гласи, че още преди Девети септември бил разкарван по съдилища, тъй като за основаването на бул. „ Борис Трети “ бил отделил прекомерно доста място и бил лишил доста плодородни земи. Още тогава инженер Иванов споделил „ Ще пристигна време, когато ще се сърдят, че съм направил булеварда толкоз стеснен “ - както е и обвързвано с днешния ден, когато на излизащите на Околовръстното е тясно да имат единствено две ленти във всяка посока. За построяването на язовир „ Искър “ пък го извели от пандиза, където бил спретнат след Девети септември. По това време партийните функционери попитали Съветския съюз имат ли положителни експерти, които да построят язовир до столицата. „ Вие имате най-хубавия “, дали отговор партийните функционери. Така Иванов излязъл от пандиза и почнал строителството на язовира. Направил и най-хубавия градоустройствен проект на столицата – в действителност първия.
.
Преди това е основател на Рилския тръбопровод, защото е учил хидроинженерно строителство. След като водопроводът е основан през 1933 година, той е почетен с медал, а тогавашният кмет на София военачалник Владимир Вазов, го назовава „ Рилски “ поради триумфа му. На идната година Иван Иванов става кмет на столицата. По време на неговото ръководство се основават постройките на Съдебната палата, Народната библиотека, Българска национална банка и Министерството на вътрешните работи. Разработва се и проект за столицата на Адолф Дусман, илиците се павират, реновират се Борисовата градина и Южният парк. През 1941 година е открита и първата тролейбусна линия – от Горна баня до Княжево.
Веднага след Девети септември обаче инженер Иван Иванов е задържан. В началото обвиняванията против него са стопански, а след това политически. След това е наказан на гибел и само градежът на тръбопровод „ Искър “, за който той е единственият дипломиран хидроинженер, го избавя от напечената обстановка. През 1946 година го оправдават, а след още две години е включен в хидротехническото строителство на България. След това има присъединяване в основаването на каскадата „ Белмекен – Сестримо “ и яцзовир „ Жребчево “. Членството му в Българска академия на науките, което му е било отнето преди време, е възобновено посмъртно през 1991 година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ