Проф. Иво Петров: Всеки може да спаси живот при сърдечен арест
След години на старания и публичен напън, в края на седмицата Народното събрание одобри промени в Закона за здравето, които отварят пътя за слагането и потреблението на автоматизирани външни дефибрилатори (AED) на публични места от немедицински лица.
„ Повече от пет години се борим за това. Това не е спонтанна самодейност, а дългогодишна борба ", сподели кардиологът проф. Иво Петров в предаването „ На фокус " по Нова телевизия.
Тази борба стартира преди години със основаването на Българския съвет за ресусцитация - организация, ориентирана към първа помощ при сърдечен арест, реанимация и ранна дефибрилация.
Кардиологът изясни, че актуалните AED устройства са изцяло автоматизирани. „ Те сами правят оценка положението, сами подават електрическия подтик и даже инструктират индивида по какъв начин да прави сърдечен масаж - по-дълбоко, по-бързо или по-бавно ", уточни проф. Петров. Цената им варира сред 1500 и 2000 евро.
По негови думи в България годишно умират към 12 000 души от неочакван сърдечен арест с най-малък късмет за оцеляване. „ Случайният жител не е задължен да лекува - неговата задача е да поддържа живота, до момента в който пристигна Спешна помощ. Законът към този момент ясно го пази ", акцентира той.
Ключовият миг в новия закон е въвеждането на хипотеза за невиновност за хората, които употребяват автоматизиран външен дефибрилатор, без значение от изхода за пациента. „ Досега законът на процедура наказваше опита за помощ. Ако не си здравно лице, ти носеше отговорност. Това беше неуместно ", акцентира проф. Петров. Той добави, че AED устройствата са регистрирани в Европейски Съюз точно за приложимост от немедицински лица - така наречен инцидентни очевидци.
Кардиологът изясни, че неочакваната сърдечна гибел постоянно се дължи освен на инфаркт, само че и на тежки ритъмни нарушавания като камерно мъждене и камерна тахикардия. „ Камерното мъждене е неизбежно съдбовно, в случай че не се предприеме незабавна стъпка. В този смисъл индивидът, който оказва помощ, не може да навреди - той само може да избави живот ", сподели той.
Статистиката от други европейски страни демонстрира безапелационен резултат от ранната дефибрилация. „ В Дания преживяемостта се усили от 18% на 34%, откакто жителите започнаха да употребяват дефибрилатори. А при редовно използване на всички равнища шансът за оцеляване надвишава 60% ", уточни проф. Петров.
Той подчертава и върху така наречен „ златни минути ". „ До третата минута след сърдечния арест няма мозъчна увреда. До осмата минута към момента има късмет тя да бъде обратима. След това към този момент е съвсем безпредметно ", изясни кардиологът и акцентира, че екипите на Спешна помощ рядко идват преди 10-тата минута.
Проф. Петров изясни, че законодателната смяна е призната след старания в границите на три разнообразни Народното събрание. „ Искам да поздравя отиващия си парламент, че в последните си минути взе решение в интерес на живота ", сподели проф. Петров и добави, че неустойчивостта в политическия развой е била главната причина за забавянето.
Кардиологът даде за образец скандинавските страни като Дания и Швеция, които са „ първенци " по успеваемост при сърдечен арест с помощта на културата на взаимопомощ. „ Северноевропейците наподобяват дистанцирани, само че работят извънредно ефикасно. Ние занапред би трябвало да минем от режим на ненавист и равнодушие към режим на емпатия и взаимопомощ ", съобщи той.
Проф. Петров предизвести, че възрастта на сърдечния арест у нас обезпокоително спада. Той напомни случая с футболиста Кристиан Ериксен, избавен по време на Европейското състезание. „ Лекарят сподели: „ Аз одобрих Кристиан, откакто някой го беше дефибрилирал ". Акцентът е в „ някой " - инцидентен човек ", акцентира той.
В България към този момент има стеснен брой дефибрилатори - да вземем за пример в метрото в София, където са подготвени стотици чиновници след целенасочени акции и образования с Фондация „ 3 минути ". Въпреки това проблемите остават. „ Имаме случаи, в които дефибрилатори са заключени в кабинети - това е неприемливо ", сподели проф. Петров и даде образец със смъртен случай на пасажер на софийското летище, при който устройството не е било налично.
По думите му дефибрилатори би трябвало наложително да има на летища, гари, учебни заведения, университети, спортни зали и игрища. „ Скандално е, че на българските игрища няма дефибрилатори. Загина млад треньор, почина и дете по време на подготовка - това са загуби, които могат да бъдат предотвратени ", сподели той.
Проф. Петров подсети, че месецът е отдаден на сърцето и в границите на акцията се организират безвъзмездни профилактични прегледи. „ Сърдечният арест не е наложително съдбовен - в случай че има ресусцитация и ранна дефибрилация. Това е веригата на оцеляването и тя работи единствено когато сме дружно ", заключи кардиологът.
„ Повече от пет години се борим за това. Това не е спонтанна самодейност, а дългогодишна борба ", сподели кардиологът проф. Иво Петров в предаването „ На фокус " по Нова телевизия.
Тази борба стартира преди години със основаването на Българския съвет за ресусцитация - организация, ориентирана към първа помощ при сърдечен арест, реанимация и ранна дефибрилация.
Кардиологът изясни, че актуалните AED устройства са изцяло автоматизирани. „ Те сами правят оценка положението, сами подават електрическия подтик и даже инструктират индивида по какъв начин да прави сърдечен масаж - по-дълбоко, по-бързо или по-бавно ", уточни проф. Петров. Цената им варира сред 1500 и 2000 евро.
По негови думи в България годишно умират към 12 000 души от неочакван сърдечен арест с най-малък късмет за оцеляване. „ Случайният жител не е задължен да лекува - неговата задача е да поддържа живота, до момента в който пристигна Спешна помощ. Законът към този момент ясно го пази ", акцентира той.
Ключовият миг в новия закон е въвеждането на хипотеза за невиновност за хората, които употребяват автоматизиран външен дефибрилатор, без значение от изхода за пациента. „ Досега законът на процедура наказваше опита за помощ. Ако не си здравно лице, ти носеше отговорност. Това беше неуместно ", акцентира проф. Петров. Той добави, че AED устройствата са регистрирани в Европейски Съюз точно за приложимост от немедицински лица - така наречен инцидентни очевидци.
Кардиологът изясни, че неочакваната сърдечна гибел постоянно се дължи освен на инфаркт, само че и на тежки ритъмни нарушавания като камерно мъждене и камерна тахикардия. „ Камерното мъждене е неизбежно съдбовно, в случай че не се предприеме незабавна стъпка. В този смисъл индивидът, който оказва помощ, не може да навреди - той само може да избави живот ", сподели той.
Статистиката от други европейски страни демонстрира безапелационен резултат от ранната дефибрилация. „ В Дания преживяемостта се усили от 18% на 34%, откакто жителите започнаха да употребяват дефибрилатори. А при редовно използване на всички равнища шансът за оцеляване надвишава 60% ", уточни проф. Петров.
Той подчертава и върху така наречен „ златни минути ". „ До третата минута след сърдечния арест няма мозъчна увреда. До осмата минута към момента има късмет тя да бъде обратима. След това към този момент е съвсем безпредметно ", изясни кардиологът и акцентира, че екипите на Спешна помощ рядко идват преди 10-тата минута.
Проф. Петров изясни, че законодателната смяна е призната след старания в границите на три разнообразни Народното събрание. „ Искам да поздравя отиващия си парламент, че в последните си минути взе решение в интерес на живота ", сподели проф. Петров и добави, че неустойчивостта в политическия развой е била главната причина за забавянето.
Кардиологът даде за образец скандинавските страни като Дания и Швеция, които са „ първенци " по успеваемост при сърдечен арест с помощта на културата на взаимопомощ. „ Северноевропейците наподобяват дистанцирани, само че работят извънредно ефикасно. Ние занапред би трябвало да минем от режим на ненавист и равнодушие към режим на емпатия и взаимопомощ ", съобщи той.
Проф. Петров предизвести, че възрастта на сърдечния арест у нас обезпокоително спада. Той напомни случая с футболиста Кристиан Ериксен, избавен по време на Европейското състезание. „ Лекарят сподели: „ Аз одобрих Кристиан, откакто някой го беше дефибрилирал ". Акцентът е в „ някой " - инцидентен човек ", акцентира той.
В България към този момент има стеснен брой дефибрилатори - да вземем за пример в метрото в София, където са подготвени стотици чиновници след целенасочени акции и образования с Фондация „ 3 минути ". Въпреки това проблемите остават. „ Имаме случаи, в които дефибрилатори са заключени в кабинети - това е неприемливо ", сподели проф. Петров и даде образец със смъртен случай на пасажер на софийското летище, при който устройството не е било налично.
По думите му дефибрилатори би трябвало наложително да има на летища, гари, учебни заведения, университети, спортни зали и игрища. „ Скандално е, че на българските игрища няма дефибрилатори. Загина млад треньор, почина и дете по време на подготовка - това са загуби, които могат да бъдат предотвратени ", сподели той.
Проф. Петров подсети, че месецът е отдаден на сърцето и в границите на акцията се организират безвъзмездни профилактични прегледи. „ Сърдечният арест не е наложително съдбовен - в случай че има ресусцитация и ранна дефибрилация. Това е веригата на оцеляването и тя работи единствено когато сме дружно ", заключи кардиологът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ