Финансовият недоимък може да понижи IQ-то ни с 10%
Усещането за беднотия води до спад на коефициента на просветеност (IQ) с към 10 пункта, или почти 10%, заяви Psy Blog.
Притесненията, свързани с неналичието на пари, изразходват когнитивните запаси на хората, като им оставят по-малко мисловен потенциал за справяне с други житейски проблеми.
Не става дума за това, че бедните хора са по-малко интелигентни, изяснява професор Сендхил Мулейнатан, съавтор на проучването:
„ Нашите резултати демонстрират, че когато си безпаричен, парите не са единственото нещо, което е в дефицит. Когнитивният потенциал също е мощно претрупан.Това не значи, че бедните хора са по-малко интелигентни от останалите. Това, което демонстрираме, е, че еднакъв човек, когато изпитва беднотия, страда от когнитивен недостиг спрямо интервалите, когато не изпитва беднотия “.
„ Също по този начин е неправилно да се твърди, че когнитивният потенциал на някого понижава, тъй като е безпаричен. Всъщност това, което се случва, е, че ефикасният ви потенциал се свива, тъй като имате всички тези други неща в главата си и разполагате с по-малко мисловен запас за всичко останало. Представете си, че седите пред компютър, който е извънредно муден. След това обаче осъзнавате, че на назад във времето той възпроизвежда голямо видео, което се изтегля. Не компютърът е муден — просто прави нещо друго, по тази причина ви се коства муден. Това е същината на това, което се опитваме да кажем “, сподели Мулейнатан.
Когнитивният налог
В едно от проучванията, извършено в търговски център, учените дават проби за просветеност на хора с ниски и междинни приходи.
Половината от тях обаче първо били запитани какво биха създали, в случай че автомобилът им се повреди и ремонтът коства 1500 $.
Това кара по-бедните участници да стартират да се тревожат за парите и води до спад на резултатите им на последващия тест с към 10%.
Професор Мулейнатан изяснява: „ За бедните хора, защото финансовите терзания постоянно са тъкмо под повърхността, сходен въпрос ги извежда на напред във времето. В резултат при тази група разликата сред богатите и бедните се усилва — както във връзка с IQ, по този начин и на контрола върху импулсите. При другата група такава разлика нямаше, само че в случай че ги попитате нещо, което ги кара да мислят за пари, се появява същият резултат “
Друго проучване съпоставя фермери в селски региони на Индия. Мулейнатан твърди:
„ Месец след прибирането на реколтата те са относително заможни, само че месец преди този момент, когато парите са свършили, към този момент са небогати. Това, което направихме, беше да изследваме едни и същи хора месец преди и месец след реколтата. И това, което следим, е, че IQ се покачва, когнитивният надзор се усъвършенства, броят на грешките внезапно понижава, а времето за реакция доста се редуцира. Ефектът тук е към две трети от мащаба на резултата, открит в проучването в комерсиалния център — това са най-малко 9 или 10 пункта IQ разлика единствено сред тези два интервала “.
Притесненията, свързани с неналичието на пари, изразходват когнитивните запаси на хората, като им оставят по-малко мисловен потенциал за справяне с други житейски проблеми.
Не става дума за това, че бедните хора са по-малко интелигентни, изяснява професор Сендхил Мулейнатан, съавтор на проучването:
„ Нашите резултати демонстрират, че когато си безпаричен, парите не са единственото нещо, което е в дефицит. Когнитивният потенциал също е мощно претрупан.Това не значи, че бедните хора са по-малко интелигентни от останалите. Това, което демонстрираме, е, че еднакъв човек, когато изпитва беднотия, страда от когнитивен недостиг спрямо интервалите, когато не изпитва беднотия “.
„ Също по този начин е неправилно да се твърди, че когнитивният потенциал на някого понижава, тъй като е безпаричен. Всъщност това, което се случва, е, че ефикасният ви потенциал се свива, тъй като имате всички тези други неща в главата си и разполагате с по-малко мисловен запас за всичко останало. Представете си, че седите пред компютър, който е извънредно муден. След това обаче осъзнавате, че на назад във времето той възпроизвежда голямо видео, което се изтегля. Не компютърът е муден — просто прави нещо друго, по тази причина ви се коства муден. Това е същината на това, което се опитваме да кажем “, сподели Мулейнатан.
Когнитивният налог
В едно от проучванията, извършено в търговски център, учените дават проби за просветеност на хора с ниски и междинни приходи.
Половината от тях обаче първо били запитани какво биха създали, в случай че автомобилът им се повреди и ремонтът коства 1500 $.
Това кара по-бедните участници да стартират да се тревожат за парите и води до спад на резултатите им на последващия тест с към 10%.
Професор Мулейнатан изяснява: „ За бедните хора, защото финансовите терзания постоянно са тъкмо под повърхността, сходен въпрос ги извежда на напред във времето. В резултат при тази група разликата сред богатите и бедните се усилва — както във връзка с IQ, по този начин и на контрола върху импулсите. При другата група такава разлика нямаше, само че в случай че ги попитате нещо, което ги кара да мислят за пари, се появява същият резултат “
Друго проучване съпоставя фермери в селски региони на Индия. Мулейнатан твърди:
„ Месец след прибирането на реколтата те са относително заможни, само че месец преди този момент, когато парите са свършили, към този момент са небогати. Това, което направихме, беше да изследваме едни и същи хора месец преди и месец след реколтата. И това, което следим, е, че IQ се покачва, когнитивният надзор се усъвършенства, броят на грешките внезапно понижава, а времето за реакция доста се редуцира. Ефектът тук е към две трети от мащаба на резултата, открит в проучването в комерсиалния център — това са най-малко 9 или 10 пункта IQ разлика единствено сред тези два интервала “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ