Президентът не ръководи служебното правителство
„ Реформаторите “ трансфораха служебното държавно управление в нов, освен това централен възел на партийните битки
Конституцията не планува пренасяне на титуляра на изпълнителната власт от Министерския съвет към президента нито директно, нито индиректно
Отново сме очевидци в цялост на последствията от некадърно написаната от Христо Иванов и останалите “реформатори ” конституционна корекция, която урежда процедурата по назначение на служебно държавно управление.
Държавата се люшка дни наред към въпроса дали някое длъжностно лице от късия азбучник на изчерпателно и лимитативно изброените в член 99, алинея 5, изречение второ длъжностни лица ще одобри да бъде назначено за длъжностен министър-председател.
Висящ остава и въпросът какво ще стане, в случай че никой не се съгласи. Този път не се стигна до задънена улица - петима евентуални претенденти показаха единодушие. Но до такава задънена улица може да се стигне постоянно в бъдеще, тъй като най-същественият минус на променената наредба е, че оставя процедурата с отворен край. Трябва да се знае, че една грамотно конструирана процедура, обвързвана с конституирането на върховен държавен орган, би трябвало да планува явен логаритъм за постигането на целения резултат. В случая подобен логаритъм няма, тъй като не е планувано какво се случва, в случай че никое от длъжностните лица не одобри назначението за длъжностен министър-председател.
Писал съм нееднократно за тези проблеми, в това число в хода на разискванията в злощастната конституционна комисия, която одобри въпросната корекция. Един от причините е, че служебното държавно управление по своя изначален план, заложен от оригинерната учредителна власт, има за цел да дистанцира краткотрайното ръководство до изборите от партийните пристрастености и да възвърне стабилността в „ междуцарствието “ (interregnum) до предварителните парламентарни избори. Вместо това, „ реформаторите “ трансфораха служебното държавно управление в нов, освен това централен възел на партийните битки. Ако този разбор преди е звучал някому единствено хипотетично, то през днешния ден обстоятелствата и политическата процедура го удостоверяват категорично. Вместо в стабилизиращ фактор, институтът на служебното държавно управление в сегашния му тип се трансформира в генератор на партийна борба и политическо напрежение.
Понастоящем президентът Илияна Йотова следва да поеме отговорност и да назначи един от приелите евентуални претенденти за длъжностен министър-председател. Тук най-важният аршин, за който би трябвало да се държи сметка, е относителната партийна индиферентност, която би трябвало да е показал очевидно и на процедура претендентът. И дано един път вечно сме наясно - не става дума за деполитизация, а за партийна индиферентност. Няма по-политически пост в страната от този на министър-председателя - това не е експертна служба. Но служебният министър-председател следва да не носи ярка партийна емблема на челото си, изключително в конюнктура на тежко взаимно съмнение сред главните политически сили. Това не значи да има „ стерилно “ минало от партийна позиция. Но сигурно значи да е посочил на дело отдалеченост от своята партия, в случай че има такава, откакто е бил назначен на някоя от висшите длъжности в Българска народна банка, Сметната палата или омбудсманската институция. В случая имаме двама евентуални претенденти, които имат блестящо партийно минало - господин Гюров и господин Главчев. Първият беше ръководител на парламентарната група на „ Продължаваме промяната “, а вторият - дълготраен народен представител и ръководител на Народно събрание, излъчен от ГЕРБ. Разликата сред тях обаче е доста основна. При господин Гюров партийната емблема към момента свети на челото - обществен факт е, че даже постът на подуправител на Българска народна банка, който следва да е оптимално деполитизиран, не го спря да показва намерено своите партийни пристрастия и задължения. След избирането му за подуправител той взе участие в партиен избирателен протест на своята партия в Благоевград.
Обратно, господин Главчев прецизно съблюдава своя деполитизиран статус в Сметната палата и няма достоверни обществени обстоятелства за противоположното. Оспорената съгласуемост на господин Гюров с длъжността на подуправител е различен огромен негов минус, в това число и поради това, че на практика не е изпълнявал функционалностите си до момента. В същото време сравнението сред управническия и административния опит на двамата напълно не е в интерес на представителя на Политическа партия - Гюров няма съвсем никакъв сериозен управнически опит, с изключение на късото си престояване в Народното събрание. Докато господин Главчев прибавя към своя парламентарен опит двукратното предопределение за длъжностен министър председател и действително управление на Сметната палата.
Все отново е извънредно време да се съгласим, изключително след злополучния опит с Кирил Петков, че ръководството на страната не е партийна забавачка.
След като избере длъжностен министър-председател, президентът следва да назначи служебно държавно управление след съвещания с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател. Разпоредбата е по този начин написана, че като че ли оставя неуточнен въпроса по кое време да се проведат консултациите с парламентарните групи - преди или след определенето на служебния министър-председател и предлаганите от него състав и конструкция на служебното държавно управление. Логиката, която се търсеше от създателите на конституционната корекция, беше, че парламентарните групи би трябвало да могат да изразят отношение към предлагания кандидат-премиер, т. е. консултациите да са преди назначението. Изцяло в преценката на президента обаче е по какъв начин да протекат тези съвещания - обществено или при закрити порти, с публична среща или по телефона и т. н. Установената процедура е да се организират обществено огласени срещи с управленията на парламентарните групи в постройката на президентската институция. Важното е, че наличието на консултациите е политическо и не обвързва юридически президента в неговата преценка по оферти претендент за длъжностен министър-председател, състав и конструкция на служебното държавно управление. С назначението на служебното държавно управление пътят към предварителните парламентарни избори ще бъде открит и президентът следва да насрочи тяхната дата, ситуирана през идващите два месеца.
Но в случай че въпросите към консултациите и условията към претендентите имат по-скоро механически темперамент, то има един фундаментален и кардинален въпрос, за който би трябвало да се държи сметка. Служебното държавно управление не значи ръководство на президента. За разлика от това, което дръзна на няколко пъти да направи господин Румен Радев - да назначи „ сламено “ служебно държавно управление, което да работи под негова директна директива, каквито бяха кабинетите на Стефан Янев и Гълъб Донев.
Конституцията не планува пренасяне на титуляра на изпълнителната власт от Министерския съвет към президента нито директно, нито индиректно. В този смисъл служебното държавно управление би трябвало самостоятелно да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната, както повелява член 105, алинея 1 Конституция на Република България. Президентът може да даде първична посока на това държавно управление при неговото назначение - да формулира цели, да уточни цели. Или пък да му даде оценка в хода на осъществяването на пълномощията и да извърши лични и/или структурни промени, тъй като то носи политическа отговорност точно пред президента. Но президентът изрично не може да управлява служебното държавно управление нито „ по телефона “, нито „ на четири очи “. Иначе казано: координация и взаимоотношение - да, само че послушание на служебното държавно управление в неговата настояща активност - не. И това е по този начин, тъй като служебното държавно управление не е изпълнителен орган на президента, нито президентът е титуляр на изпълнителната власт. Трябва да се подсети също, че служебното държавно управление не може да си разрешава дълготрайно обвързващи страната решения, всеобщи уволнения и назначения в държавния уред и службите за сигурност, както се правеше при Румен Радев със скандално неизгодния контракт с „ Боташ “ и всеобщите кадрови чистки. Онези, които ще побързат да посочат въвеждането на Валутния ръб от служебното държавно управление на Стефан Софиянски, би трябвало да отчетат, че това беше направено не своеволно от президента и служебния кабинет, а в осъществяване на към този момент постигнатия консенсус сред главните парламентарни сили по този въпрос. Неслучайно тълкувателната процедура на Конституционния съд, РКС №20/1992 година, категорично е открила, че въпреки и да реализира пълномощията на Министерски съвет по глава пета от Конституцията, то търпи известна дребнавост, вследствие от краткотрайния му темперамент, от предназначението му да ръководи настоящите въпроси до провеждането на законодателни избори и от ограничеността на парламентарния надзор, упражняван върху него, защото Народно събрание не може да гласоподава съмнение и да го в профил.
Да се надяваме, че след Радев конституционният дух най-сетне ще се завърне на „ Дондуков “ №2.
Конституцията не планува пренасяне на титуляра на изпълнителната власт от Министерския съвет към президента нито директно, нито индиректно
Отново сме очевидци в цялост на последствията от некадърно написаната от Христо Иванов и останалите “реформатори ” конституционна корекция, която урежда процедурата по назначение на служебно държавно управление.
Държавата се люшка дни наред към въпроса дали някое длъжностно лице от късия азбучник на изчерпателно и лимитативно изброените в член 99, алинея 5, изречение второ длъжностни лица ще одобри да бъде назначено за длъжностен министър-председател.
Висящ остава и въпросът какво ще стане, в случай че никой не се съгласи. Този път не се стигна до задънена улица - петима евентуални претенденти показаха единодушие. Но до такава задънена улица може да се стигне постоянно в бъдеще, тъй като най-същественият минус на променената наредба е, че оставя процедурата с отворен край. Трябва да се знае, че една грамотно конструирана процедура, обвързвана с конституирането на върховен държавен орган, би трябвало да планува явен логаритъм за постигането на целения резултат. В случая подобен логаритъм няма, тъй като не е планувано какво се случва, в случай че никое от длъжностните лица не одобри назначението за длъжностен министър-председател.
Писал съм нееднократно за тези проблеми, в това число в хода на разискванията в злощастната конституционна комисия, която одобри въпросната корекция. Един от причините е, че служебното държавно управление по своя изначален план, заложен от оригинерната учредителна власт, има за цел да дистанцира краткотрайното ръководство до изборите от партийните пристрастености и да възвърне стабилността в „ междуцарствието “ (interregnum) до предварителните парламентарни избори. Вместо това, „ реформаторите “ трансфораха служебното държавно управление в нов, освен това централен възел на партийните битки. Ако този разбор преди е звучал някому единствено хипотетично, то през днешния ден обстоятелствата и политическата процедура го удостоверяват категорично. Вместо в стабилизиращ фактор, институтът на служебното държавно управление в сегашния му тип се трансформира в генератор на партийна борба и политическо напрежение.
Понастоящем президентът Илияна Йотова следва да поеме отговорност и да назначи един от приелите евентуални претенденти за длъжностен министър-председател. Тук най-важният аршин, за който би трябвало да се държи сметка, е относителната партийна индиферентност, която би трябвало да е показал очевидно и на процедура претендентът. И дано един път вечно сме наясно - не става дума за деполитизация, а за партийна индиферентност. Няма по-политически пост в страната от този на министър-председателя - това не е експертна служба. Но служебният министър-председател следва да не носи ярка партийна емблема на челото си, изключително в конюнктура на тежко взаимно съмнение сред главните политически сили. Това не значи да има „ стерилно “ минало от партийна позиция. Но сигурно значи да е посочил на дело отдалеченост от своята партия, в случай че има такава, откакто е бил назначен на някоя от висшите длъжности в Българска народна банка, Сметната палата или омбудсманската институция. В случая имаме двама евентуални претенденти, които имат блестящо партийно минало - господин Гюров и господин Главчев. Първият беше ръководител на парламентарната група на „ Продължаваме промяната “, а вторият - дълготраен народен представител и ръководител на Народно събрание, излъчен от ГЕРБ. Разликата сред тях обаче е доста основна. При господин Гюров партийната емблема към момента свети на челото - обществен факт е, че даже постът на подуправител на Българска народна банка, който следва да е оптимално деполитизиран, не го спря да показва намерено своите партийни пристрастия и задължения. След избирането му за подуправител той взе участие в партиен избирателен протест на своята партия в Благоевград.
Обратно, господин Главчев прецизно съблюдава своя деполитизиран статус в Сметната палата и няма достоверни обществени обстоятелства за противоположното. Оспорената съгласуемост на господин Гюров с длъжността на подуправител е различен огромен негов минус, в това число и поради това, че на практика не е изпълнявал функционалностите си до момента. В същото време сравнението сред управническия и административния опит на двамата напълно не е в интерес на представителя на Политическа партия - Гюров няма съвсем никакъв сериозен управнически опит, с изключение на късото си престояване в Народното събрание. Докато господин Главчев прибавя към своя парламентарен опит двукратното предопределение за длъжностен министър председател и действително управление на Сметната палата.
Все отново е извънредно време да се съгласим, изключително след злополучния опит с Кирил Петков, че ръководството на страната не е партийна забавачка.
След като избере длъжностен министър-председател, президентът следва да назначи служебно държавно управление след съвещания с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател. Разпоредбата е по този начин написана, че като че ли оставя неуточнен въпроса по кое време да се проведат консултациите с парламентарните групи - преди или след определенето на служебния министър-председател и предлаганите от него състав и конструкция на служебното държавно управление. Логиката, която се търсеше от създателите на конституционната корекция, беше, че парламентарните групи би трябвало да могат да изразят отношение към предлагания кандидат-премиер, т. е. консултациите да са преди назначението. Изцяло в преценката на президента обаче е по какъв начин да протекат тези съвещания - обществено или при закрити порти, с публична среща или по телефона и т. н. Установената процедура е да се организират обществено огласени срещи с управленията на парламентарните групи в постройката на президентската институция. Важното е, че наличието на консултациите е политическо и не обвързва юридически президента в неговата преценка по оферти претендент за длъжностен министър-председател, състав и конструкция на служебното държавно управление. С назначението на служебното държавно управление пътят към предварителните парламентарни избори ще бъде открит и президентът следва да насрочи тяхната дата, ситуирана през идващите два месеца.
Но в случай че въпросите към консултациите и условията към претендентите имат по-скоро механически темперамент, то има един фундаментален и кардинален въпрос, за който би трябвало да се държи сметка. Служебното държавно управление не значи ръководство на президента. За разлика от това, което дръзна на няколко пъти да направи господин Румен Радев - да назначи „ сламено “ служебно държавно управление, което да работи под негова директна директива, каквито бяха кабинетите на Стефан Янев и Гълъб Донев.
Конституцията не планува пренасяне на титуляра на изпълнителната власт от Министерския съвет към президента нито директно, нито индиректно. В този смисъл служебното държавно управление би трябвало самостоятелно да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната, както повелява член 105, алинея 1 Конституция на Република България. Президентът може да даде първична посока на това държавно управление при неговото назначение - да формулира цели, да уточни цели. Или пък да му даде оценка в хода на осъществяването на пълномощията и да извърши лични и/или структурни промени, тъй като то носи политическа отговорност точно пред президента. Но президентът изрично не може да управлява служебното държавно управление нито „ по телефона “, нито „ на четири очи “. Иначе казано: координация и взаимоотношение - да, само че послушание на служебното държавно управление в неговата настояща активност - не. И това е по този начин, тъй като служебното държавно управление не е изпълнителен орган на президента, нито президентът е титуляр на изпълнителната власт. Трябва да се подсети също, че служебното държавно управление не може да си разрешава дълготрайно обвързващи страната решения, всеобщи уволнения и назначения в държавния уред и службите за сигурност, както се правеше при Румен Радев със скандално неизгодния контракт с „ Боташ “ и всеобщите кадрови чистки. Онези, които ще побързат да посочат въвеждането на Валутния ръб от служебното държавно управление на Стефан Софиянски, би трябвало да отчетат, че това беше направено не своеволно от президента и служебния кабинет, а в осъществяване на към този момент постигнатия консенсус сред главните парламентарни сили по този въпрос. Неслучайно тълкувателната процедура на Конституционния съд, РКС №20/1992 година, категорично е открила, че въпреки и да реализира пълномощията на Министерски съвет по глава пета от Конституцията, то търпи известна дребнавост, вследствие от краткотрайния му темперамент, от предназначението му да ръководи настоящите въпроси до провеждането на законодателни избори и от ограничеността на парламентарния надзор, упражняван върху него, защото Народно събрание не може да гласоподава съмнение и да го в профил.
Да се надяваме, че след Радев конституционният дух най-сетне ще се завърне на „ Дондуков “ №2.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ