Радев: Олигархия - 1:2. Второто полувреме ще реши мача
Радев показа своите 10 добродетели и най-важни планове, и по този начин заби топката в противниковата врата
Последният петък на януари ни даде първото изявление на Румен Радев, още по-точно: първия разпит.
Бойко Василев се беше подготвил съвършено и не пропусна нито един „ рисков “ въпрос, който можеше да се зададе на слезлия от президентската машина в калта на „ действителната българска политика “. Очакваме със същата примамка и с несекващ хъс да подложи на сходни тествания и Борисов, и Пеевски, и Трифонов, и който му падне на мушката!
Според античните гърци добродетелният човек би трябвало да има 12 качества: упоритост, учтивост, откровеност, хубост, благотворителност, милосърдие, уважителност, възприятие за правдивост, здравомислие, духовитост, храброст и известна доза сексапил. Ако използван тази формула към представянето на Румен Радев, то той илюстрира че има най-малко 10 от нужните качества (пропускам съзнателно „ хубост “, като оставям преценката ù на българските жени; също и „ сексапил “, тъй като при въпроси, които можеше да ги в профил с деликатна усмивка, той избра да бъде в пояснителен режим).
В изявлението тактиката на военния измести леко встрани тактиката на държавника, което не беше видяно от сякаш бдителния Бойко Василев. Не че тактиката на държавника не е към този момент в главата на Румен Радев, само че тази тактика не би трябвало да бъде изложена на показ в едно изявление, колкото и значимо да е то. Правилно беше да се следва тактиката и тактът, с цел да стане ясно в каква посока генералът ще повече бъдещата си политическа войска.
А посоката е от ясна по-ясна: борба с олигархията (+мафията; +нейните представители в държавните институции), завзела сполучливо и постоянно законно - в границите на законите, написани от представителите на същата тази олигархия, тровила към този момент три десетилетия това, което се назовава „ народ “ или по партийному - „ електорат “. Направлението на основния удар: олигархията. Именно това са упованията на милиони български жители, с цел да тръгнат последователно нещата към „ чиста и свята република “, за която са мечтали дедите ни! Битката ще бъде тежка и „ кървава “ (в метафоричен смисъл), въпросът е „ кой кого “!
„ Дежурните “ в трите малките екрани (едната е, най-малко по заглавие, национална) ще има много обстоятелствени „ анализатори “ и „ оракули “, които ще излеят ниагарски водопади от слова, които нямат връзка в нито едно изречение, само че които ще се опитат да качат Радев на оня кръст, от който Христос е слязъл. В името на „ демокрацията “ ще приказват, несъмнено.
Но желая да обърна внимание на няколко неща, които имат значение от казаното.
Първо, във връзка с външната политика. „ Горещите картофи “ на България са позициите към войната в Украйна, към геноцида в Газа (Василев пропусна темата), към връзките Съединени американски щати - Европейски Съюз, към позициите на България в Европейски Съюз. Фино и изрично Радев показва ясна и съвременна проевропейска позиция по тези парливи тематики, до момента в който множеството от нашенските партии се боричкат между тях като котараци, борещи се за благоволението на една годеница (Урсула фон дер Лайен; Доналд Тръмп; Володимир Зеленски; Си Дзинпин и т. н.).
Въпросът за Крим получи отговор, даден от Чърчил през 1941 година: „ Ние в никакъв случай не сме признавали съветските граници от 1941 година, с изключение на де факто. “ Лекото разграничаване от Съединени американски щати в интерес на Европейски Съюз, което нюансирано бе поднесено, също подсети за какво Атлантическата харта в никакъв случай не беше подписана и не влезе в действие (Рузвелт и Чърчил я разискват на 9-12 август 1941 година само че в последна сметка се отхвърлят от нея заради разнообразни интереси).
Второ, във връзка с бъдещата икономическа политика. И тук Румен Радев остави в ръкавите си най-важните козове, вярно!, тъй като задачата в този момент е една - борбата с олигархията, а измененията в данъчната политика и в Конституцията - това са задания след успеха над олигархията. Inter arma enim silent leges (Когато приказват оръжията, законите мълчат)!
Румен Радев заявява че на този стадий „ налозите няма да се пипат “, което е в прорез с рекомендациите на МВФ и на други анализатори, които предлагат този лек против тежкото задлъжняване на страната и неуспеха на държавния бюджет. И което, прочее, е доста преференциално за олигархията.
Малко данни в поддръжка „ на този стадий “ да не се пипат налозите, а през 2027 година Над 132 милиарда лева са общо оповестените публични поръчки (2020-2024). Освен тях, България е усвоила към 32 милиарда лева европейски средства от присъединението към Европейски Съюз до края на 2024 година Ако допуснем че „ отклонените средства “ от олигархията са 10% (подозирам че са много повече), то тя се е обогатила „ изключително “ с над 16 милиарда лева по системата „ мафиоти в страната - подкупен бизнес - корумпирани политици “. А през идващите години, в случай че по този начин се продължава, още веднъж милиарди ще протичат през дупките на държавния чувал!
Че през 2027 година ще има смяна в данъчната политика, Радев загатна по индиректен метод, наблягайки шампионското място на България по неравноправие в целия Европейски съюз; няма по какъв начин тогава (от 2027 г.) да не бъде „ пипана “ данъчната система, тъй като „ помпата на благосъстоянието “ към този момент помпа изпод нагоре, от междинната класа и нископлатените - към най-богатите, които стават все по-богати.
На този стадий въпросът за отношението „ дясно - ляво “ е подложен също настрани, тъй като в България огромна част от дребните и междинните притежатели също ще поемат под строй с Радев. И отново, на този стадий, той търси modus vivendi във всички направления, с цел да пребори олигархията и свързаната с нея плутокрация. Но на идващ стадий ще се наложи Румен Радев да дава отговор към този момент като зрял политик, който сигурно знае що е „ дясно “ и що е „ ляво “ и кое политическо решение в кои координати попада.
Остава по-нататък да бъде показан екипът на Радев (сега в действителност не му е мястото!), в който евентуално няма да има jobs for the boys, както и програмните планове на партията.
И най-после, пояснението, за какво резултатът „ Радев: Олигархия “ е 1:2. Много просто, в „ Панорама “ Радев показа своите 10 добродетели и най-важни планове, и по този начин заби топката в противниковата врата.
Но олигархията е отбелязала „ предплатено “ и авансово 2 попадения: квалифицираното корумпиране на изборите и превзетите (уж) “обществени “ медии. Бесните кучета от на следващия ден сутринта ще вият по медиите толкоз мощно, колкото могат.
Битката с олигархията няма да е лесна, само че успеха е допустима! Всеки простак има убеденост във времена на победи; същинското тестване е да имаш религия, когато нещата са доста зле. Румен Радев освен показва своята религия, към този момент най-малко милион жители също имат религия в него.
Последният петък на януари ни даде първото изявление на Румен Радев, още по-точно: първия разпит.
Бойко Василев се беше подготвил съвършено и не пропусна нито един „ рисков “ въпрос, който можеше да се зададе на слезлия от президентската машина в калта на „ действителната българска политика “. Очакваме със същата примамка и с несекващ хъс да подложи на сходни тествания и Борисов, и Пеевски, и Трифонов, и който му падне на мушката!
Според античните гърци добродетелният човек би трябвало да има 12 качества: упоритост, учтивост, откровеност, хубост, благотворителност, милосърдие, уважителност, възприятие за правдивост, здравомислие, духовитост, храброст и известна доза сексапил. Ако използван тази формула към представянето на Румен Радев, то той илюстрира че има най-малко 10 от нужните качества (пропускам съзнателно „ хубост “, като оставям преценката ù на българските жени; също и „ сексапил “, тъй като при въпроси, които можеше да ги в профил с деликатна усмивка, той избра да бъде в пояснителен режим).
В изявлението тактиката на военния измести леко встрани тактиката на държавника, което не беше видяно от сякаш бдителния Бойко Василев. Не че тактиката на държавника не е към този момент в главата на Румен Радев, само че тази тактика не би трябвало да бъде изложена на показ в едно изявление, колкото и значимо да е то. Правилно беше да се следва тактиката и тактът, с цел да стане ясно в каква посока генералът ще повече бъдещата си политическа войска.
А посоката е от ясна по-ясна: борба с олигархията (+мафията; +нейните представители в държавните институции), завзела сполучливо и постоянно законно - в границите на законите, написани от представителите на същата тази олигархия, тровила към този момент три десетилетия това, което се назовава „ народ “ или по партийному - „ електорат “. Направлението на основния удар: олигархията. Именно това са упованията на милиони български жители, с цел да тръгнат последователно нещата към „ чиста и свята република “, за която са мечтали дедите ни! Битката ще бъде тежка и „ кървава “ (в метафоричен смисъл), въпросът е „ кой кого “!
„ Дежурните “ в трите малките екрани (едната е, най-малко по заглавие, национална) ще има много обстоятелствени „ анализатори “ и „ оракули “, които ще излеят ниагарски водопади от слова, които нямат връзка в нито едно изречение, само че които ще се опитат да качат Радев на оня кръст, от който Христос е слязъл. В името на „ демокрацията “ ще приказват, несъмнено.
Но желая да обърна внимание на няколко неща, които имат значение от казаното.
Първо, във връзка с външната политика. „ Горещите картофи “ на България са позициите към войната в Украйна, към геноцида в Газа (Василев пропусна темата), към връзките Съединени американски щати - Европейски Съюз, към позициите на България в Европейски Съюз. Фино и изрично Радев показва ясна и съвременна проевропейска позиция по тези парливи тематики, до момента в който множеството от нашенските партии се боричкат между тях като котараци, борещи се за благоволението на една годеница (Урсула фон дер Лайен; Доналд Тръмп; Володимир Зеленски; Си Дзинпин и т. н.).
Въпросът за Крим получи отговор, даден от Чърчил през 1941 година: „ Ние в никакъв случай не сме признавали съветските граници от 1941 година, с изключение на де факто. “ Лекото разграничаване от Съединени американски щати в интерес на Европейски Съюз, което нюансирано бе поднесено, също подсети за какво Атлантическата харта в никакъв случай не беше подписана и не влезе в действие (Рузвелт и Чърчил я разискват на 9-12 август 1941 година само че в последна сметка се отхвърлят от нея заради разнообразни интереси).
Второ, във връзка с бъдещата икономическа политика. И тук Румен Радев остави в ръкавите си най-важните козове, вярно!, тъй като задачата в този момент е една - борбата с олигархията, а измененията в данъчната политика и в Конституцията - това са задания след успеха над олигархията. Inter arma enim silent leges (Когато приказват оръжията, законите мълчат)!
Румен Радев заявява че на този стадий „ налозите няма да се пипат “, което е в прорез с рекомендациите на МВФ и на други анализатори, които предлагат този лек против тежкото задлъжняване на страната и неуспеха на държавния бюджет. И което, прочее, е доста преференциално за олигархията.
Малко данни в поддръжка „ на този стадий “ да не се пипат налозите, а през 2027 година Над 132 милиарда лева са общо оповестените публични поръчки (2020-2024). Освен тях, България е усвоила към 32 милиарда лева европейски средства от присъединението към Европейски Съюз до края на 2024 година Ако допуснем че „ отклонените средства “ от олигархията са 10% (подозирам че са много повече), то тя се е обогатила „ изключително “ с над 16 милиарда лева по системата „ мафиоти в страната - подкупен бизнес - корумпирани политици “. А през идващите години, в случай че по този начин се продължава, още веднъж милиарди ще протичат през дупките на държавния чувал!
Че през 2027 година ще има смяна в данъчната политика, Радев загатна по индиректен метод, наблягайки шампионското място на България по неравноправие в целия Европейски съюз; няма по какъв начин тогава (от 2027 г.) да не бъде „ пипана “ данъчната система, тъй като „ помпата на благосъстоянието “ към този момент помпа изпод нагоре, от междинната класа и нископлатените - към най-богатите, които стават все по-богати.
На този стадий въпросът за отношението „ дясно - ляво “ е подложен също настрани, тъй като в България огромна част от дребните и междинните притежатели също ще поемат под строй с Радев. И отново, на този стадий, той търси modus vivendi във всички направления, с цел да пребори олигархията и свързаната с нея плутокрация. Но на идващ стадий ще се наложи Румен Радев да дава отговор към този момент като зрял политик, който сигурно знае що е „ дясно “ и що е „ ляво “ и кое политическо решение в кои координати попада.
Остава по-нататък да бъде показан екипът на Радев (сега в действителност не му е мястото!), в който евентуално няма да има jobs for the boys, както и програмните планове на партията.
И най-после, пояснението, за какво резултатът „ Радев: Олигархия “ е 1:2. Много просто, в „ Панорама “ Радев показа своите 10 добродетели и най-важни планове, и по този начин заби топката в противниковата врата.
Но олигархията е отбелязала „ предплатено “ и авансово 2 попадения: квалифицираното корумпиране на изборите и превзетите (уж) “обществени “ медии. Бесните кучета от на следващия ден сутринта ще вият по медиите толкоз мощно, колкото могат.
Битката с олигархията няма да е лесна, само че успеха е допустима! Всеки простак има убеденост във времена на победи; същинското тестване е да имаш религия, когато нещата са доста зле. Румен Радев освен показва своята религия, към този момент най-малко милион жители също имат религия в него.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ