“Клането в Буча е не просто грешка или пристъпление. То е

“Клането в Буча е не просто неточност или пристъпление.

То е „ умствена непроходимост ” за схващане на времето.

Това е лицето на войната, която се опасяваме да погледнем в очите ”.
(Коментар от Фейскбук)

В дните откакто светът настръхна от разкритията за Буча, се случиха две неща: подозренията, че това е дело на „ укронационалистите ” и на „ наркоманите бендеровци ” повече не са определящи. Дойде и прозрението, че ориста на Буча е застигнала и други места в Украйна.

Всеки остана насъме със съвестта си и последваха прочувствени вопли: „ Ох, ах, но, по какъв начин по този начин?!? ”, „ Чайковски, Достоевски, Толстой, Окуджава, Висоцки, Цой, Любе... стига, бе, не може да бъде, тъй като не може по определение!!! ”

За осмисляне на нещастието, украинският историк Александър Палий потърси помощта на Карл Маркс.

Палий дефинира Маркс като „ извънредно проникновен ” с „ най-дълбоки пълномощия ” и сочи, че „ проучванията и прогнозите ” на Маркс са „ доказани от времето ” и не са „ настояща нечиста сделка ”.

Публикацията на Маркс, на която се стопира Палий, е за Кримската война (1853-1855 година В нея Русия води война против съюз на Османската империя, Британската империя, Франция и Сардинското кралство за наследствените права върху..., няма да повярвате, върху правата за притежаване на Кримския полуостров). Като съпътстващи Маркс преглежда и външно-политически събития от епохата на Киевска Рус до Петър Първи.

По-конкретно, в публикацията „ Разобличение на дипломатическата история на Осемнадесети век ” (писана в интервала юни 1856-март 1957 година и печатана същата година в Sheffield Free Press), Маркс търси корените на съветския „ имперски нагон ” в тъмните времена на монголското владичество:

„ Люлката на Московия беше кървавото тресавище на монголското робство, а не суровата ера на норманите. А актуалната Русия не е нищо друго с изключение на преображената Московия.

Татарското робство продължи повече от два века, от 1237 до 1462 година То освен потъпкваше, само че оскверняваше и изсушаваше самата душа на народа, който беше негова жертва.

За да поддържат междуособиците сред съветските князе, и с цел да си обезпечат робската им смиреност, монголите възвърнаха тежестта на купата „ популярен княз ”. Борбата на съветските князе за тази купа беше подла, битка на плебеи, основно оръжие на която беше клеветата. Князете постоянно бяха подготвени да се шпионират един, различен и да донасят на жестокия им монголски заповедник. Те враждуваха непрестанно за права върху васалните им престоли, които можеха да доближат единствено като самозванци, грабители или отцеубийци. С ръце, цялостни със злато и окаляни до лактите в кръв. И можеха да ги задържат единствено когато треперят на колене, проснали се коренопреклонно и тръпнещи под кривата сабя на хана. Винаги подготвени да вземат от нозете му робската корона и да я наденат на главите си. „



По нататък Маркс откроява в обявата си ролята на Иван Калита, който на престола на Суздалското княжество поставя основите за трансформацията през вековете на „ Московия ” в „ събирател ” на съветските земи и стожер на Руската империя.

„ Иван Калита, плебей на монголите, доближи великолепие имайки в ръцете си най-крупния си зложелател – татарите, които той използваше против по-малките си врагове, съветските князе. Принуден да скрива от своите господари силата, която в реалност беше придобил, той дружно с това трябваше да ослепява своите събратя-роби с властта, която не притежаваше. За да реши този проблем, той беше заставен да вгради в система всички уловки, на най-низко иго и да ползва тази система с непреклонното твърдоглавие на тога. ”

Горните цитати са задоволителни, с цел да се разбере за какво в изискванията на Съюз на съветските социалистически републики, където беше преведено и оповестено цялото документално завещание на Маркс, до последната „ запетайка под линия ”, посочената публикация беше включена в научния оборот на идеологическата машинерия на Комунистическа партия на Съветския съюз едвам през 1988 година

Но украинския историк Палий ни сервира още едно „ изобретение ”: Маркс не е единственият класик, който посвещава на тематиката за „ военната мощност ” на Русия свои мисли. Вторият е Фридрих Енгелс. Отново по отношение на Кримската война Енгелс сочи:

„ Тези особени условия, при които съветския солдат се приканва в армията, „ монщтрува ”, марширува, се образова, получава разнообразни доволствия, се облича, се разквартирова, се управлява от командирите, извършва дисциплината и тактиката и се бори, служат като основа на този ужасяващ факт, че съвсем цялата Руска войска, събрана през 1853 година, преди началото на войната, към този момент изчезна от лицето на земята, без да аргументи на съперника и една трета от загубите, които сама тя понесе. ”

Александър Палий има своя версия и за какво следим такава висока и всеобща централизация на „ злословие ” в разговорите на съветски военни в Украйна с техни близки в Русия, включително кръвно най-близките:

„ Киевският летописец Нестор, историческа персона от Десети, началото на Единадесети век написа:

„ Поляните (названието на племето, населяващо региона на Киев) имаха обичаите от своите предшественици на безшумно и добродушно другарство със своите невести, сестри и майки. Родимичите и вятичите (племена от угрофински генезис, населяващи „ Залесието ”, където по-късно се разраства Московското княжество) имаха един бит. Те живееха в горите, като тамошните зверове, ядяха всичко „ нечисто ” и „ срамословието ” у тях пред бащите им и пред невестите беше бит за лична изява ” .

И с цел да не изпадаме в краен „ исторически детерминизъм ”, единствено още една отпратка:

През 1947 година Маршалът на успеха, два пъти носителят на Ордена на успеха, четирикратният Герой на Съветския съюз, маршал Георги Жуков (и най-важно, през втората половина на така наречен Отечествена война – заместител на висшия командир, т.е. на самия Сталин) изпада в недружелюбност. На специфичен пленум на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, на който го изваждат от състава на Централния комитет и му постановат „ строго мъмрене с последно предизвестие за изкрючване ”, са изнесени данни за имущество, открито след „ конфиденциален оглед ” в квартирата и в дачата на маршала:

Списъкът на откритите в дома му драгоценности и злато е от няколко страници. В дачата са открити 4 хиляди метра скъпи платове, 323 обработени кожи, 44 килима, гоблени и картини от двореца в Потстдам. Седем комплекта скъпи порцеланови сервизи, 20 неповторими ловни пушки и единствено два комплекта сребърни принадлежности за 50 души.

Наказанията, което Жуков понася на пленума и последвалото негово „ низвергване ” от заместник-министър на защитата, до командуващ на особено основания за задачата Уралски боен окръг, не е поради мародерство „ в изключително крупни размери ”, а поради „ Бонапартизъм ”.

Сталин просто е желал Жуков доста ясно да разбере, че образецът на командуващия силите на Съединени американски щати в Европа по време на войната, военачалник с четири звезди Айзенауер, който беше определен за президент на Съединени американски щати, не се отнася до Жуков.