Китно планинско кътче, чист въздух, спретната градина, плодове и зеленчуци

Китно планинско кътче, чист въздух, спретната градина, плодове и зеленчуци – това е работното място на Мая Нушкова, само че и нейната релакс зона, както сама споделя пред Агри. БГ.

Тя и брачният партньор й обработват 20 дка в региона на град Кресна – една част оранжерии и открити площи. В стопанството има разнообразни плодове и зеленчуци, най-вече домати, картофи, зеле, пъпеши, дини, ягоди.

Откога се занимавате със земеделие и за какво?

Започнахме преди шест години, тъй като просто ни влече. Израснали сме на село, привикнали сме със земеделската работа и тя ни доставя наслаждение. С течение на времето със брачна половинка ми взехме решение да си създадем оранжерия, имаме и открити площи. В оранжерийно отглеждаме домати и ягоди.

На какво залага Вашето фамилно стопанство?

На разнообразието от култури, само че най-много на това, че обичаме работата си. След насъбран опит работим най-вече с избрани сортове, които сме изпитали, наясно сме със спецификите при развъждането им и сме се уверили в качеството им.

Това, което произвеждаме, е и на нашата софра, по тази причина за нас е доста значимо качеството и усетът.

Каква е Вашата роля в фамилния бизнес? Коя част от работата Ви е обичана?

Аз най-вече съм ангажирана с работата на терен, тя ми доставя и най-голямо наслаждение. Съпругът ми има и друга работа, тъй че сме се стиковали. Всяка просвета е забавна по свое му, само че може би в този момент най-вече се веселя на ягодите.

Как обработвате площите си и като цяло се справяте с физическия труд? Имате ли служащи?

Справяме се с общи сили и напълно в границите на семейство. Агротехническите мероприятия, ежедневната грижа по развъждането, беритбите – ние си вършим всичко, нямаме работна ръка. Когато могат децата ни също оказват помощ, забавно им е към този момент. Стараем се да механизираме значимите мероприятия и да организираме добре дейностите.

За задачата употребили ли сте финансиране по някоя от капиталовите ограничения да вземем за пример?

Не, със свои средства сме постигнали всичко. Мислехме да аплайваме по програмата „ Млад фермер ”, само че като пресметнахме нещата, се отказахме, не видяхме особена изгода. Взели сме си тракторче, с него орем, окопаваме, сеем, към този момент се оправяме.

За тези шест години можете ли да откроите коя е най-сериозната пречка пред фамилните дребни и междинни стопанства в бранша, както и какво Ви стимулира да продължите?

Мисля, че това, което ние виждаме като проблем, е всеобщ подобен за българските производители на плодове и зеленчуци. Най-сериозната пречка пред дребните, фамилни ферми са изкупните цени – доста ниски са, а и не постоянно има търсене. Това от време на време е извънредно обезкуражаващо на фона на положения труд и вложените средства за произвеждане, които непрекъснато нарастват. Но, както споделих първоначално, ние имаме потребност от допир със земята, заели сме се със земеделието по обич и по тази причина не се отхвърляме.

Надеждата е тази, която ни стимулира най-вече, вярата, че въпреки всичко ще дойдат по положителни времена и пазарни условия.

Къде намирате пазар за плодовете и зеленчуците си?

Работим най-вече с търговци/прекупвачи. Това не ни устройва доста и в вероятност плануваме персонално да пласираме продукцията си посредством пряк пазар. Тук има недостиг на земята другояче желаеме да се разширяваме, да надграждаме. Получихме покана от Общинската работа по земеделие да участваме във форума „ От фермата до трапезата ” и ще го създадем. Това е късмет за пряк пазар.

Заварвам Ви градината и след всичко споделено не мога да не Ви попитам по какъв начин и по кое време си почивате.

Идвам сутринта тук, до момента в който пия кафе храня животинките – кокошки, пуйки, патици, кутрета, разтварям оранжерията и стартира една по една дилемите. Така минава денят ми. Няма доста време за отмора в земеделието, спа центърът ми е на полето, тук групирам загар, тук се подновявам. И е хубаво. Близостта до земята е здраве, носи успокоение и приятност, най-малко за мен е по този начин.