30 години радиоактивно изпускане: АЕЦ Фукушима отваря въпросителни за ядрената енергия
Китай стопира вноса на морски артикули от Япония Отваря се въпросът за изпускането на тритий в моретата За 12 години Япония не е спечелила доверието на света за нуклеарната си политика
Японската АЕЦ " Фукушима " стартира изпускането на складирана радиоактивна вода в Тихия океан. Новината обиколи света и напълно разумно провокира крайни реакции - за едни това е изцяло естествена процедура, а за други е невиждан риск за целия район и океанската екосистема. Икономическите последствия стигнаха до такава степен, че Китай да забрани вноса на морски артикули от моретата към Япония.
Китай стопира вноса на морски артикули от Япония Отваря се въпросът за изпускането на тритий в моретата За 12 години Япония не е спечелила доверието на света за нуклеарната си политика
Японската АЕЦ " Фукушима " стартира изпускането на складирана радиоактивна вода в Тихия океан. Новината обиколи света и напълно разумно провокира крайни реакции - за едни това е изцяло естествена процедура, а за други е невиждан риск за целия район и океанската екосистема. Икономическите последствия стигнаха до такава степен, че Китай да забрани вноса на морски артикули от моретата към Япония.
Преди 12 години земетресение, последвано от цунами, удари атомната електроцентрала, унищожи охладителната й система, като аргументи прегряване на ядрата на реактора и замърси водата в оборудването с радиоактивен материал. Японската компания оператор на централата TEPCO употребява тонове вода, които да охлаждат горивните пръти на реакторите. Замърсената вода трябват да се съхранява в стотици големи резервоари.
След години на екологично разногласия, осведомително затъмнение в Япония и политически диспути какво би трябвало да се прави с радиоактивната вода стана ясно, че тя ще бъде последователно източена в океанските води, макар че сходно решение може да аргументи съществени политически и стопански земетресения.
Реклама
Най-големият проблем се крие в радиоактивния изотоп тритий, който не може да бъде обособен от радиоактивната вода и за който има терзания, че при изпускане в океана може да провокира екологични проблеми - замърсяване, гибел на морски типове и заплаха за локално население. Основният въпрос е какъв брой тъкмо тритий ще бъде изтърван във водата?
Няма една истина
Отговорът на Токио е, че ще бъдат изпускани дребни количества тритий, а съгласно Международната нуклеарна организация ( IAEA) няма причина за терзания и регулаторът следи обстановката. Основният мотив за позицията на IAEA е, че детайлът е характерен на океанската вода и в дребни размери няма да провокира проблеми. може да се види графично изражение на изпускането на нуклеарно дейната вода малко по малко.
Проблемът е, че резервоарите във Фукушима са на 98% цялостни и в случай че не стартира изпускане, след година ще бъдат цялостни напълно. Поради това TEPCO твърди, че през идващите 30 години наложително би трябвало да се изпуска радиоактивната вода.
Всички страни в района са срещу решението на Япония, като най-гласовити са Китай и Южна Корея, които показват подозрения, че японските управляващи крият информация. Подобни подозрения не са подкрепени с обстоятелства, а по-скоро са свързани с неналичието на данни през години и това, че през годините Токио си спестяваше информация за АЕЦ " Фукушима ". От европейските страни Германия също изяви искания, до момента в който най-голямата стопанска система
Реклама
- Съединени американски щати, поддържа Япония.
Интересното е, че през 2018 година Франция изпуска 10-15 пъти по-големи количества тритий към Ла Манша. А като цяло атомните електроцентрали по света непрекъснато изпускат дребни количества, като данни има даже за румънската АЕЦ " Черна вода " в Черно море. Причината обаче да има сходни реакции против случая във Фукушима е, че става въпрос за дълъг развой с доста тонове вода през идващите 30 години и неналичието на бистрота за централата, откогато се случи нуклеарната злополука преди 12 години.
Ядреното бъдеще
През последните години има непрекъснати полемики за бъдещето на нуклеарната сила и проблемите, свързани със зеленото й развиване. В последна сметка Европейски Съюз одобри, че тя ще е част от зеления преход и нуклеарните мощности ще се одобряват в " нефосилната категория ". В същото време няколко страни в Европа, измежду които и България, имат желание да строят нови нуклеарни мощности в идващите 20 години.
Проблемът е обаче, че при екологични произшествия няма ясна концепция какво да се прави с радиоактивната вода, както в тази ситуация с изотопа тритий. В същото време всяка АЕЦ изисква сериозна поддръжка и след края на употребата й. В съвсем всички страни с атомни електроцентрали има големи гробища с нуклеарен боклук, които никой не знае какъв брой време ще би трябвало да бъдат консервирани. Самата остаряла технология за нуклеарни мощности, тези от 2-ра и 3-та генерация, в които попадат " Фукушима " и АЕЦ " Козлодуй " са извънредно огромни мощности, които работят централизирано и не могат да бъдат гъвкави в системата. Както се случи в Япония, при по-голяма нуклеарна повреда, цялата енергийна система става подвластна и целият район става жертва на повредата, което води до неразбираеми екологични последствия.
Японската АЕЦ " Фукушима " стартира изпускането на складирана радиоактивна вода в Тихия океан. Новината обиколи света и напълно разумно провокира крайни реакции - за едни това е изцяло естествена процедура, а за други е невиждан риск за целия район и океанската екосистема. Икономическите последствия стигнаха до такава степен, че Китай да забрани вноса на морски артикули от моретата към Япония.
Китай стопира вноса на морски артикули от Япония Отваря се въпросът за изпускането на тритий в моретата За 12 години Япония не е спечелила доверието на света за нуклеарната си политика
Японската АЕЦ " Фукушима " стартира изпускането на складирана радиоактивна вода в Тихия океан. Новината обиколи света и напълно разумно провокира крайни реакции - за едни това е изцяло естествена процедура, а за други е невиждан риск за целия район и океанската екосистема. Икономическите последствия стигнаха до такава степен, че Китай да забрани вноса на морски артикули от моретата към Япония.
Преди 12 години земетресение, последвано от цунами, удари атомната електроцентрала, унищожи охладителната й система, като аргументи прегряване на ядрата на реактора и замърси водата в оборудването с радиоактивен материал. Японската компания оператор на централата TEPCO употребява тонове вода, които да охлаждат горивните пръти на реакторите. Замърсената вода трябват да се съхранява в стотици големи резервоари.
След години на екологично разногласия, осведомително затъмнение в Япония и политически диспути какво би трябвало да се прави с радиоактивната вода стана ясно, че тя ще бъде последователно източена в океанските води, макар че сходно решение може да аргументи съществени политически и стопански земетресения.
Реклама
Най-големият проблем се крие в радиоактивния изотоп тритий, който не може да бъде обособен от радиоактивната вода и за който има терзания, че при изпускане в океана може да провокира екологични проблеми - замърсяване, гибел на морски типове и заплаха за локално население. Основният въпрос е какъв брой тъкмо тритий ще бъде изтърван във водата?
Няма една истина
Отговорът на Токио е, че ще бъдат изпускани дребни количества тритий, а съгласно Международната нуклеарна организация ( IAEA) няма причина за терзания и регулаторът следи обстановката. Основният мотив за позицията на IAEA е, че детайлът е характерен на океанската вода и в дребни размери няма да провокира проблеми. може да се види графично изражение на изпускането на нуклеарно дейната вода малко по малко.
Проблемът е, че резервоарите във Фукушима са на 98% цялостни и в случай че не стартира изпускане, след година ще бъдат цялостни напълно. Поради това TEPCO твърди, че през идващите 30 години наложително би трябвало да се изпуска радиоактивната вода.
Всички страни в района са срещу решението на Япония, като най-гласовити са Китай и Южна Корея, които показват подозрения, че японските управляващи крият информация. Подобни подозрения не са подкрепени с обстоятелства, а по-скоро са свързани с неналичието на данни през години и това, че през годините Токио си спестяваше информация за АЕЦ " Фукушима ". От европейските страни Германия също изяви искания, до момента в който най-голямата стопанска система
Реклама
- Съединени американски щати, поддържа Япония.
Интересното е, че през 2018 година Франция изпуска 10-15 пъти по-големи количества тритий към Ла Манша. А като цяло атомните електроцентрали по света непрекъснато изпускат дребни количества, като данни има даже за румънската АЕЦ " Черна вода " в Черно море. Причината обаче да има сходни реакции против случая във Фукушима е, че става въпрос за дълъг развой с доста тонове вода през идващите 30 години и неналичието на бистрота за централата, откогато се случи нуклеарната злополука преди 12 години.
Ядреното бъдеще
През последните години има непрекъснати полемики за бъдещето на нуклеарната сила и проблемите, свързани със зеленото й развиване. В последна сметка Европейски Съюз одобри, че тя ще е част от зеления преход и нуклеарните мощности ще се одобряват в " нефосилната категория ". В същото време няколко страни в Европа, измежду които и България, имат желание да строят нови нуклеарни мощности в идващите 20 години.
Проблемът е обаче, че при екологични произшествия няма ясна концепция какво да се прави с радиоактивната вода, както в тази ситуация с изотопа тритий. В същото време всяка АЕЦ изисква сериозна поддръжка и след края на употребата й. В съвсем всички страни с атомни електроцентрали има големи гробища с нуклеарен боклук, които никой не знае какъв брой време ще би трябвало да бъдат консервирани. Самата остаряла технология за нуклеарни мощности, тези от 2-ра и 3-та генерация, в които попадат " Фукушима " и АЕЦ " Козлодуй " са извънредно огромни мощности, които работят централизирано и не могат да бъдат гъвкави в системата. Както се случи в Япония, при по-голяма нуклеарна повреда, цялата енергийна система става подвластна и целият район става жертва на повредата, което води до неразбираеми екологични последствия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ