Кисел трън
Кисел бодил (Berberis vulgaris L.) съставлява хубав, мощно разклонен шубрак от семейство Киселтрънови, достигащ височина до 3 м. Растението е известно още като жълтеника, жълтика, царево дърво и др.
Коренът на киселия бодил е дълъг, пълен, жълт, с тъмножълта кора. Клонките на храста са покрити с шипове, нормално по 3 дружно. Листата са тънки, назад яйцевидни, продълговати, последователно стеснени в основата си, с мрежовидно жилкуване, едва напилени, с къси дръжки, събрани по няколко в пазвите на шиповете. През есента те получават кафяв цвят.
Цветовете на киселия бодил са дребни, жълти и имат противен аромат. Плодовете са увиснали красиви гроздове. Те са продълговати, оранжевочервени или черни, сочни ягоди, дълги до 10 мм, необятни 5 мм, с по 2-3 семена. Листата и плодовете имат кисели усет. Киселият бодил цъфти от май до юни, след разлистване. Плодовете узряват през есента, само че не се задържат дълготрайно време върху храста. Растенията се развъждат посредством семена.
Киселият бодил се среща в Средна и Южна Европа, по територията на Русия и другаде. У нас храстът вирее по сухите, каменливи места, по чукарите, основно в покрайнините на в горите, в долната лесорастителна зона, нормално на варовит терен, като запасите от растението са лимитирани.
Видове кисел бодил
Освен елементарният кисел бодил /Berberis vulgaris L./ най - почтено срещани типове са тунберговият (Berberis thunbergii) и юлиевият кисел бодил Berberis julianae). Последният тип е вечнозелен и за разлика от другите два типа, които дават червени плодчета, неговите са тъмносини.
През годините в България навлезли някои нови типове, като Berberis darwinii (2.5м), който също е вечнозелен, малко по-бавнорастящ, само че с доста красиви, едронарязани, тъмнозелени, лъскави листа.
През пролетта растението цъфти с дребни жълти и ароматни цветове, наподобяващи дребни нарциси. В края на лятото храстът образува тъмносините плодчета, които придават нов образ на растението.
Друг вечнозелен тип е B. verruculosa, достигащ на височина до един метър. Неговите черни плодчета се образуват през есента.
Може би тунберговият кисел бодил има най – доста разновидности. Те са изпъстрени в всевъзможни багри и имат разнообразни форми на листната маса.
В тъмнопурпурно пък са оцветени листата на B. th. Atropurpurea Nana(60 см), който може да служи като декор на по-заден проект или като червен акцент измежду по-светлозелени типове.
Яркочервени са дребните листа на формите Bagatelle и Harlequin, които са доста подобаващи за съчетаване с други растения.
Много екзотични са листата на сорта Rose Glow, достигащ височина до 1 м. Те преливат в червено-розово-бели багри и придават на храста извънреден тип.
B. th. Coronita, достигащ до 50 см, е също толкоз забавен кисел бодил. Листата на растението са тъмночервени в средата, оградени с яркожълт силует.
Един характерен представител на по-рядко срещаните типове е B. otawensis, достигащ височина до 1.8 м. Листата на този шубрак образуват гъста листна маса и са малко по-едри и по-закръглени. Най-разпространена е формта му Purpurea с червени листа.
Отглеждане на кисел бодил
Има много богат избор от форми на кисел бодил, тъй че този шубрак може да се употребява за всевъзможни цели в озеленяването. Растението може да се отглежда като част от декоративна група, като красиво единично растение, за храстов бордюр, за жив плет, даже за алпинеуми и скални кътове.
Киселият бодил е публикувано декоративно растение и елементарно може да бъде открит във всеки профилиран магазин. Когато купувате такова растение, е добре да сте планували, къде ще го засадите и дали ще го комбинирате с други растения. Имайте поради, че поради острите си щипчета, храстчето не е уместно за места, където ще играят дребни деца.
Също по този начин не би трябвало да забравяте, че някои форми имат друг цвят на листата през другите сезони – напролет зелени, а през лятото и есента пурпурно червени или жълти.
Иначе киселият бодил е скромен шубрак. Той се развива се на всевъзможни почви и не се нуждае от подкастряне. Ако въпреки всичко правите тази процедура, клонките на храста ще се сгъстят.
Киселият бодил избира слънчево ревю, само че ще се развива умерено и на сянка. Сортовете с червени или жълти листа обаче, няма да добият нужната багра, в случай че не виреят на директна слънчева светлина. Най-подходящото време за засаждане на растението е през април и май, само че не е проблем, в случай че го извършите и по-късно през лятото.
Съдържание на киселия бодил
Корените на храста съдържат квартернерни бази (берберин, ятроризин, колумбамин, берберубин), терциерни бази (оксиакатанин и бербамин) и алкалоид, който е изолиран от кората на корена на дървото. Берберинът се съдържа в кората на корена до 7 %, а в дървесната част – до 0, 4 %.
Плодовете на киселия бодил съдържат ябълчна киселина, винена и лимонена киселина, витамин С, пектини и каротиноиди. Листата на храста имат в състава си каротин и витамин С.
Събиране и предпазване на кисел бодил
От растението се използват корените /Radix Berberidis/, корите от корените /Cortex Berberidis radicis/ и плодовете /Fructus Berberidis/. Корените на киселия бодил се изкопават напролет, откакто сокът стартира да циркулира в растението. Надземни елементи се почистват от пръст, измиват се и се оставят да се отцедят. Така подготвента дрога се нарязва на части, дълги 10—12 см, и се суши или след измиване се обелва единствено кората.
Плодовете на киселия бодил се берат при цялостното им узряване и се предават свежи на билкосъбирателната организация. Подготвеният материал се суши в проветриви пространства или в сушилня при температура до 40 градуса. От 3 кг свежи корени на киселия бодил се получава 1 кг сухи, а от 4 кг свежи кори се получава 1 кг сухи. Изсушената билка се съхранява в сухи и проветриви пространства. Необходимо е дрогата да се съхранява с особена нерешителност, тъй като корените са отровни.
Ползи от киселия бодил
Киселият бодил работи жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо и спазмолитично. Всички употребявани елементи на растението отстраняват спазмите на жлъчния мехур и действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища.
Същевременно се подтиква отделянето на жлъчка. Корените и изолираните от тях алкалоиди се употребяват като тонизиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за усилване на сърдечната активност или за намаление на артериалното налягане.
В националната медицина се ползват и при инфектиране на бъбреците и пикочния мехур, при конвулсии на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули, псориазис и други Външно се използват при перде на очите и при инфектиране на венците.
Доказано е, че декокти и тинктури от коренови кори на кисел бодил усилват тонуса и перисталтичната активност на гладката мускулатура на храносмилателния тракт и съкращенията на матката, забавят сърдечната активност и намаляват кратковременно кръвното налягане.
Установено е още добре изявено антибактериално деяние на билката във връзка с стафилококи, ауреус, ешерихия коли, салмонела и др.
Киселият бодил има разнородни приложения. Плодчетата на храста могат да се употребяват като храна под формата на сладка, компоти, мармалади и желета. От тях също по този начин могат да се подготвят ликьори разхладителни питиета с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането деяние.
Кората, клонките и листата дават жълто багрило, с което сполучливо могат да се боядисват кожи и вълна. От дървесината на храста се създават дребни стругарски произведения.
Народна медицина с кисел бодил
Българската национална медицина предлага чай от кисел бодил при инфектиране и камъни в бъбреците и пикочния мехур, чернодробни и жлъчни болести, маточни болести, гной в урината, безапетитие.
Пригответе отварата, като варите 1 чаена лъжичка от корените в 300 мл вода към 5 минути. Прецедете течността и я оставете да се охлади. Приемайте 3 пъти по 100 мл преди ястие.
Вреди от кисел бодил
Корените на растението съдържат мощно дейни алкалоиди, които в огромни дози са отровни, по тази причина би трябвало да се ползват деликатно. При приемане на доста огромни количества дрогата може да аргументи кървене от носа и повръщане. Предозирането с билката може да докара даже до отравяния. Прилагайте киселия бодил единствено по лекарско наставление и не повече от 7 дни.
Цялата билка е противопоказани при дребни деца, бременни и кърмачки. Не са изцяло открити взаимоотношенията на берберина с другите групи лекарствени субстанции, тъй че избягвайте да приемате киселия бодил с антибиотици, антикоагуланти, антихистамини, антихипертензивни, антидиабетни медикаменти, диуретици и целекоксиб.
