Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. Още

...
Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. Още
Коментари Харесай

Кирил Маричков: Много завист има по нашите ширини и това е доста тъжно

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 година Още от ученическите си години се занимава с музика, като свири на пиано, кларинет. Музикалната си кариера стартира през 1963 година като съосновател и басист на първата рок група в България - “Бъндараците ”. След разпадането й през 1966 година дружно с Петър Цанков основават “Щурците ”. В нея Кирил Маричков е по едно и също време водач, вокалист, басист и главен композитор. Създават неизброимо количество шлагери, които се трансформират в едни от най-слушаните и обичани рок песни в България. През 1990 година е определен за депутат от листата на Съюз на демократичните сили във Великото национално заседание, което не след дълго напуща. През 1992 година, дружно с басиста на група “Тангра”, Константин Марков, основава първото у нас рок радио “Тангра”. Маричков е създател на музиката в 14 кино лентата, най-известният от тях е “Вчера”, от който е песента “Клетва”. Бандата има над 2600 концерта в 16 страни. На 3 юни групата означи своя 50-годишен празник с тричасов концерт в зала “Арена Армеец”. Сега Маричков е част от супергрупата “Фондацията”.

Група “Щурците” е кръстена през февруари 1967 година, когато се поставя и началото на бандата. Същата година вземат участие на “Златният Орфей”, където дружно с Георги Минчев извършват песента “Бяла тишина”. Тя взема първа премия и става мелодия на годината. През есента вършат записите на първата си грамофонна плоча с четири песни, която излиза при започване на 1968 година В нея влизат “Веселина”, “Звън”, “Малкият ярък прозорец”, “Изпращане”. За парчето “Звън” е изработен първият музикален клип на рок група у нас.

На въпроса какво е да си рок звезда в България, Маричков дава отговор: Когато ми задават този въпрос, постоянно се чудя какво да отговоря, само че в този момент ще ви опиша нещо: Преди към две години синът ми (също Кирил) отива да вземе внучката ми Виктория от учебно заведение (те живеят в Рим) и учителката споделя с него: “Виктория е отлична ученичка, доста интелигентна и надарена, само че обича да си фантазира - споделя на съучениците си, че дядо й е рок звезда?!”.

За мен постоянно е било доста значимо защо пея в песните си. Мисля, че нямам ария с текст, от който да се срамя

В последните години постоянно слушам толкоз недодялани, глупави и пошли текстове на песни, че напряко ме хваща позор. А тези, които са ги написали, май не се срамят, даже се гордеят с тях. Изпял съм доста стихове, които ми харесват, да вземем за пример:

Дали към момента Хамлет жив е?
Дали към момента се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
Средновековно неосъществим!...

Маричков е уверен, че ориста има пръст в това, че е изпял песента “Веселина” доста години преди да срещне брачната половинка си Веселина. Тя е била на 5 годинки, когато родителите й й подарили плоча на “Щурците” и откакто чула песента “Веселина”, си помислила, че е написана за нея. Двамата се срещат през 1981 година, когато “Щурците” свирят на абитуриентския й бал. Има и конкурс за най-хубавата абитуриентка. “Валди Тотев, журналистът Косьо Тилев, аз и още няколко души бяхме жури. Макар ние тримата да гласувахме за Веселина, завоюва друго момиче. Нашата годеница остана втора. Тогава взех решение - ще отида и ще й кажа, че съм дал своя вот за нея, тъй като доста я одобрявам, а тя, горкичката, се засрами и изчерви. Така срещата завърши, само че когато я видях след една година пред Народния спектакъл, си споделих, че този път няма да я изпусна”, връща лентата обратно в годините музикантът. Това в действителност е вторият му брак. Той е уверен, че е влезнал в него по-мъдър. “По време на първия си брак направих доста неточности, които се стремях във втория да не върша.

Разбира се, постоянно когато имаш повече от един брак, се допуска, че вторият е по-успешен, метафизичен изяснява Маричков

След години той посвещава ария на Веселина. Това е известният му и до през днешния ден шлагер “Вярвам в теб”.


Младите щурци

Майката на “щуреца”, художничката Ирина Левиева, се дами за бащата Кирил Маричков през 40-те години. Кирил си спомня по какъв начин един път като дете тя го завела в Борисовата градина и го предиздвикала на глас да изкаже всички мръсни думи в детинския си речник. Педагогическата цел била да му мине геройството и меракът да ги цитира другаде. Най-мръсната, която бъдещата рок звезда споделил, била клозет, спомня си с усмивка той.

Рокаджията е кръстен на своя дядо по бащина линия, именитият проектант Киро Маричков.

Когато известно време “щурецът” също следвал архитектура, с тъга му пишели тройки и по този начин схванал, че няма да повтори гения на дядо си
Един от професорите го попитал има ли нещо общо с известната в архитектурните среди фамилия. Като чул потвърждаващите думи на студента, се хванал за главата и рекъл: “Каква деградация!”, преди да го отпрати. Люба, брачната половинка на проектант Маричков, била приключила във Виена оперно пеене и пиано. На нея е кръстена Люба Маричкова, сестрата на музиканта, която бе женена за починалия режисьор Иван Андонов.

Бащата на рокаджията е следвал в Сорбоната, само че приключва право в Лозана, където се мести след нахлуването на Хитлер във Франция. През 50-те години прави дипломатическа кариера във Външно министерство.

Другият му дядо - Борис Левиев, бил евреин. Родовата принадлежност е повода за настояването да бъде уволнен в годините на Втората международна война от столичния Музикален спектакъл, където бил диригент. Когато на представления в оперетата идвали немски офицери, той изоставял диригентската палка и слизал в оркестрината измежду редовите музиканти и тихомълком ги ръководел оттова. Отпред се изкарвал различен диригент, който симулирал, че води оркестъра. Музикалната си просвета “щурецът” дължи в огромна степен на дядо си, с помощта на който познавал и класиката, а онлайн се срещал с оперетни митове като Мими Балканска и Асен Русков. По дядовата линия рок музикантът е родственик с джазмена Милчо Левиев. «Неудобни съпоставения Става ми мъчително, че до момента в който Джером Джером с невероятното си възприятие за комизъм е писал “Трима души в една лодка”, Иван Вазов е писал “Под игото”.

Когато тук e гръмнало черешовото топче, в Лондон e била пусната първата станция на метрото

Такава е истината за другите времена и събития. А те изясняват доста неща в сегашното. Много злоба има по нашите ширини и това е много тъжно. Мисля, че без значение от красивата си природа, България е тъжно място. Фактът, че някои си поставят бутилки в панталоните и безпаметно танцуват кючек по масите, не прави обстановката по-весела. Преди години в живота ни имаше цензура, живели сме с илюзията, че някои неща са естествени, тъй като не са били забележими. А през демокрацията видяхме истината за себе си и тя се оказа много грозна. Доверявам се на тези, които познават индивида и неговата душа. Шекспир, Достоевски, Булгаков, на тях се поверявам. Те разкриват онази истина, която мен ме интересува. Всичко опира до дълбочината на човешката персона. Булгаков е моят обичан публицист, “Майсторът и Маргарита” съм препрочитал 3 пъти подред. Достоевски съм го изчел открай докрай. “Ана Каренина” на Толстой е книга, която считам за възхитителна.

Не разбирам хора, които споделят, че не четат книги, тъй като имало интернет.

И там било цялостно с информация. Добре, но с цел да прецениш кое от целия голям поток е стойностно, би трябвало да имаш решето, да имаш просвета и познания. Аз считам, че човек доста по-точно преценя нещата, в случай че чете художествена литература. Защото литературата стига до едни дълбочини, до които науката не може.
»
Подготви Кристина КОСТОВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР