Кипарис
Кипарисите съставляват вечнозелени растения с дребни люсповидни яйца, които са прилепнали към клоните. Имат яйцевидни или кръгли шишарки, които са дължи сред 1-3 см. Различават се от другите родове в тяхното семейство по това, че младите им клончета са гъсто разклонени и ориентирани в разнообразни направления, а самите клончета са кръгли или четириръбести.
Кипарис имат изправени връхни клончета, за разлика от лъжекипарисите, които са с увиснали връхни клончета. Кипарисите доближават височина до 20-30 метра и живеят до 250 години.
Кипарисът е уважаван в културата на финикийци, персийци, малоазиатци и елини. Освен в регионите със субтропичен климат, кипарисът се е приспособил и в топлите региони на умерено континенталната климатична зона.
Видове кипарис
Обикновен кипарис /Cupressus sempervirens L./ - произлиза от Средиземноморието – гръцките острови в Средиземно море и Мала Азия. Той е бавнорастящ, топлолюбив и светлолюбив тип, който не е придирчив към типа на почвата и влажността на въздуха. Развива се доста добре на каменисти и сухи почви. Обикновеният кипарис има добре развъртян централен корен и редица странични разклонения.
При температура към -20 градуса има заплаха от измръзване на цялото растение. Затова в България елементарният кипарис се отглежда единствено в най-топлите региони на страната. В по-студените региони може да се отглежда, в случай че се води специфичен режим на поддържане на градината.
Класическата форма на елементарния кипарис е тясно конусовидна колумнарис. Тя има мрачно зелен цвят и отвесни, притиснати към стеблото клони. Друга форма на елементарния кипарис е хоризонталис, която с хоризонтални или леко повдигнати клони с необятна пирамидална корона.
Обикновеният кипарис е високо скъп при озеленяване на градини. Използва се по единично или в композиция с борове, кедри и други дървета. Често се засажда поредно край алеи и огради за жива стена.
Аризонски кипарис /Cupressus arizonica Greene/ - макар че е присъединен към жанр Cupressus, този тип кипарис произлиза от срещуположната част на света. Аризонският кипарис е публикуван в планинските масиви на Северна Калифорния, Аризона и Северно Мексико.
Там пораства при естествени условия до 2400 метра надморска височина. Аризонският кипарис е доста студоустойчив, заради което е подобаващ за засаждане във всички региони на нашата страна. Достига височина до 20 метра. Има конусовидна, от време на време леко закръглена на върха красива корона. Кората на дървото е тънка и червеникаво-кафява, напукана на необятни люспи.
Клонките са къси и сребристо-сиви, насочени в разнообразни направления. Листата на аризонския кипарис са дребни и заострени на върха, имат сиво-зелен цвят. Шишарките имат топчеста форма с дължина до 2 см. Те са червено-кафяви и узряват през втората година, когато стават подобаващи и за размножаване.
Аризонският кипарис е доста светлолюбив тип, който устоя на летните засушавания и ниските температури през зимата. Има отлични декоративни качества, които го вършат подобаващ за озеленяване на разнообразни обекти.
Отглеждане на кипарис
Като цяло кипарисът не е взискателно растение, една от най-големите компликации е, че не понася прекомерно ниските температури през зимата. От началото на май до края на август е добре да държите кипариса навън, на сянка и предпазен от течение.
Кипарисът се нуждае от ярка и разсеяна светлина, полусянка от слънцето /особено в горещите летни месеци/. При незадоволителна светлина кипарисът се изтегля и губи своята форма, а при доста светлина листата пожълтяват и опадат.
Поливането би трябвало да е щедро напролет и до есента. През зимата поливът е сдържан. Кипарисът по едно и също време не понася непотребната вода и засушаването на почвата.
От месец май до август кипарисът се подхранва с минерални торове, един път месечно. През лятото и пролетта от време на време се оросява. Пресаждането се прави на две години напролет.
Червеният акар е рисков пакостник по кипарисите, който смуче сокове от долната част на листата и ги оплита с фина паяжина.
Ако видите дребни бели паяжини по кипариса незабавно би трябвало го изолирате и измиете с течаща вода. Нападнатите елементи се избърсват с тампон, който е натопен в ракия, водка или алкохол. Ако няма усъвършенстване напръскайте с инсектициди.
Етерично масло от кипарис
Кипарисовото масло има леко лют, дървесен и ободрителен мирис. То е безцветно или бледожълто на цвят. Маслото от кипарис се извлича от игличките и клонките на дървото. То има доста положителни лечебни свойства, които се показват в стягащо в спазмолитично, диуретично, чернодробно и кръвоспиращо деяние.
Етеричното масло от кипарис е положително средство против изпотяване, седативно средство. Премахва нервност, хемороиди, кашлица, косопад, миризма на домашни животни, значителни и мъчителни менструации.
Терапията с пара от маслото оказват помощ при затруднено дишане, бронхит, магарешка кашлица и астма. Успокоява мозъка. Кипарисовото масло може да се употребява като масажно масло или разредено във ваната. В този случай оказва помощ при целулит, артрит, астма, конвулсии, ревматизъм, потни крайници, разширени вени, менопауза и тежка менструация.
Маслото от кипарис се употребява в разнообразни кремове и лосиони за разширени вени и разчистване на нечиста и мазна кожа. Маслото от кипарис се съчетава чудесно с масло от бергамот, ливан, розмарин, риган, лавандула, бор, хвойна и всички цитрусови масла.
Маслото от кипарис е противопоказно за хипертоници, кърмачки, деца и бременни дами, епилептици и всички с самостоятелна нетърпимост към това масло. Не бива да се употребява при мастопатия, слединфарктни положения, онкологични болести и нараснало съсирване на кръвта.
