Кианти
Кианти (Chianti) съставлява алено изсъхнало вино, което се създава в именитата област Тоскана (Италия). Кианти е едно от най-старите виновност, което се създава от най-малко 700 години. Името обобщава група червени виновност, измежду които се разграничават 7000 разновидности.
В кианти господства сортът санджовезе, който е допълнено от наситеното с цвят канайоло и други сортове. Върху бутилката кианти стои етикет с черен петел, който символизира достоверността на виното.
Кианти е едно от най-италианските виновност, а зад неговата популярност стоят невероятният му усет, годините опит в производството му и, не на по-последно място, фактът, че се създава в една от най-красивите области в Италия.
Седемте зони, които могат да създават кианти, са избрани още през 1932 година от специфична комисия. Това са:
-Кианти Монталбано;
- Кианти Класико;
- Кианти Руфини.
Останалите четири са хълмовете на невероятните тоскански градове Сиена, Пиза, Арецо и Флоренция.
През 1967 година се основава класификацията DOCG (Denominazione di Origine Controllata e Garantita) и кианти става част от нея точно със характерните типове Colli Fiorentini, Classico,, Colli Senesi, Colline Pisane, Colli Aretini, Rufina, Montalbano и Montespertoli. Всяко едно от тези виновност е направено в една от горепосочените зони и е контролирано по друг метод. Кианти Класико е по-строго регламентирано от останалите типове.
История на Кианти
Несъмнено кианти е едно от най-ценените и известни италиански виновност в целия свят, само че историята му е непозната даже за самите поданици на Италия. Първият път, когато се загатва за кианти е през далечната 1300 година, само че тогава то се разказва като бяло вино с невисоко качество. Около 30 години по-късно за кианти към този момент се написа като за алено и много ценено вино.
Едва през 1800 година барон Бетино Риказоли в детайли разказва пропорциите на другите типове грозде, които са употребявани за изработката на невероятното вино.
Основаната на кианти се слага от гроздето санджовезе, като към него се прибавят в дребни количества Малвазия неера и Канайоло. Двата добавъчни типа грозде омекотяват вкусовите характерности на другояче по-специфичното санджовезе и усъвършенстват цвета на виното.
В своята рецепта барон Риказоли прибавя, че в случай че човек се стреми да реализира по-леко вино, то би трябвало да се прибавят комбинация от виновността Требиано Тоскано и Малвазия Бианка. С прибавянето на тези бели виновност, което се е правило в предишното, кианти се трансформира в едно недобро розово вино.
Традицията за купажирането на дребна съразмерност бели сортове датира от 19 век, като за нейн учредител се счита точно барона. Основната цел на това е омекотяването на другояче прекомерно нападателните танини.
Заради приличната си цена обаче кианти е продължавало да бъде доста търсено, само че не и измежду познавачите на вино. Впоследствие към санджовезе се прибавят мерло, сира и каберне совиньон, с цел да се подобрят вкусовите качества на виното. Резултатът от всичките тези усъвършенствания през годините е един – и до ден сегашен множеството италианци не знаят какво тъкмо съставлява киантито.
Характеристики на Кианти
Според актуалните правила за произвеждане на кианти, това необикновено алено вино се прави от най-малко 80 % санджовезе, а останалите 20% се разпределят по желание от други сортове грозде. Това значи, че в случай че човек си купи няколко бутилки кианти от разнообразни производители, то той може да опита и толкоз разнообразни типове вино.
Вината с следен и обезпечен генезис от кианти би трябвало да дават отговор на няколко съществени условия. Това са:
- натоварен леко танинов привкус;
- ослепителен рубинов цвят;
- внимателен мирис със свежи нюанси на виолетки.
Разнообразието от виновност кианти е в действителност огромно и ориентирането може да бъде в действителност мъчно. Вина, които са етикетирани като Chinati, са елементарни трапезни виновност, които нямат особени искания за качество. Те са подобаващи за най-бърза консумация и са на допустими цени. Най-добрите виновност кианти са Кианти Класико и Кианти Руфина. Това са и двата подрайона в Кианти, от които за момента идва най-качественото вино от този тип.
Поднасяне на Кианти
Според сомелиерите невероятните качества на виното кианти си проличават, когато то се съчетава с храни с по-висока киселинност, както и с месни ястия с плътни сосове.
Кианти може да се пие както до момента в който е младо, по този начин и като остарее. Младото кианти се съчетава съвършено с печено месо, а по-плътното и сложно отлежало кианти е необикновено с дивеч и сирена.
По-младото кианти е добра компания на спагети Маринара или с различен червен сос, пилешки шницели, сандвичи с месо, пица. Подходящи са пица маргарита, салами, сирена като пармезан и пекорино. Салата Цезар, поднесена с младо кианти, е същинска приятност за сетивата.
По-отлежалите типове се комибиранит с паста Примавера, пиле на грил, патладжан на грил, телешки котлети. Кианти класико демонстрира доста по-елегантни и комплицирани нюанси на изсушени билки и кожа. Подхожда си с ризото с гъби или пиле, гарнирано с лек сметанов сос с гъби и гарнитура от задушени броколи.
Кианти класико разпростира своя необикновен усет с нормално ядене като печени пържоли с чубрица и картофено пюре. Риба на скара, паста Болонезе също са подобаващи.
Кианти Класико Резерва е един от най-хубавите представители на това вино и на италианските виновност като цяло. Затова напълно не е чудно, че то си подхожда най-добре с класичека италианска храна. Фетучини с доматен сос, апетитен бифтек, равиоли с гъби, печени меса, ястия с диво прасе, лазаня, печено агнешко стават още по-неустоими с чаша Кианти Резерва.
