Чудесата на Заян
Керванът на Давид II потеглил от Израел за Етиопия. За един ден той минал дистанцията, което другояче щяло да отнеме 13 дни път, само че никой от пасажерите не бил изтощен, гладен или жаден. Едва когато пристигнали на границата с Етиопия си създали отмора. Придружаващите го първородните синове на Израел отишли при новия си стопанин и му разкрили тайната си. Те споделили на Давид II, че са откраднали табернакула от Йерусалим.
Той не можел да го върне назад при татко си, тъй като Заян бил пристигнал по лична воля. Ако това не било по този начин, то те не биха могли да го реалокират принудително от мястото където желае да бъде. Давид II се успокоил и не можел да повярва, че Господ ги удостоява с достойнството да сътвори там своя земен дом. Той подскочил от екстаз и се радвал като козленце, което обикаля към майка си откакто се е набозало. Тази наслада обзела всички присъстващи в царския лагер. Те вдигнали ръце към небето, поклонили се с лица към земята и благодарили на Господ от все сърце.
Цар Давид II отишъл при табернакула, поздравил, уважил го и тогава споделил: „ О, Боже на Израел, ти си недостижим, тъй като следваш своите стремежи, а не тези на хората. Ти правиш тъй че мъдреца да не помни мъдростта си и не зачиташ съвета на съветниците. На тези които откровено те обичат даваш наслада и самодоволство, а на тези които те ненавиждат пращаш позор... Кой би го укорил, щом Той ни води към небесата и трона си?... “ Радостта обзела всички етиопци, те засвирили на музикалните си принадлежности и издавали радостни крясъци. Техните досегашни идоли, които почитали, били отречени, и народа почнал да уважава Заян.
Пътуването траяло, а дарохранителницата се намирала в средата на кервана, обградена отвред. Когато стигнали до Червено море, то ги посрещнало, вълните се издигали и разбивали високо една в друга и ревяли като лъвове, водата се покланяла пред Заян. Керванът се издигнал няколко метра във въздуха и без проблеми минал разчувстваното море. Жителите на Етиопия отишли до брега, посрещнали кервана и се радвали на завърналите се в родината, на даровете и на Заян. Пътуващите построили лагера си в Белондос. Те се прибрали вкъщи благодарение на Всемогъщото небе и архангел Михаил. И Заян изпуснал един лъч, безоблачен лъч, който изместил тъмнината, царуваща от безконечни времена.
В Йерусалим Соломон разкрил на висшия сановник Zadok своя сън с ядосаното слънце, който му се присънил през любовната нощ с Македа. Zadok се изплашил и споделил на царя, че би трябвало незабавно да опише за това съновидение. Тъй като слънцето е признакът на Заян, той незабавно предположил какво се е случило: че първородните синове на Израел са отнесли своя заветен Заян, табернакула с божиите заповеди. Соломон желал да разбере дали Zadok е видял табернакула, когато е взел от храма покривалото - подарък за Давид II. Тъй като върху Заян имало три покривала, а висшия сановник подменил единствено най-горното, не могъл да даде отговор на този въпрос. Царят на Израел пратил Zadok да ревизира на място и когато в храма той намерил само копието на свещения табернакул, се строполил на земята.
Соломон събрал бойците си и им наредил да последват кервана, да върнат сина му и табернакула назад в Йерусалим, и да убият всички тяхни спътници. Те били обрали божия храм в Израел и омърсили божия дом на земята. Войската се отправила да следва етиопците, а през това време народа на Израел се стекъл в храма с цел да оплаче загубата на Заян. Войниците наблюдавали следите на кервана и след няколко дни стигнали до границата с Египет. Там разбрали, че кервана я е пресякъл преди девет дни. Колите им се носели даже по-бързо от орлите в небето. Войската изпратила новина назад на ядосания цар, който не желал да повярва на предадените му думи. Но където и да попитали бойците, хората им разказвали все същата история. Етиопците имали голяма преднина, те не вървели по земята, а се носели по въздуха с невиждана експедитивност, също като вятъра, в посока към родината си.
Когато Соломон чул тези истории, заплакал с горчиви сълзи. Той знаел, че връзката сред Бог и определения народ на Израел е прекратена. Господ решил да отдалечи светлината си от народ който го уважавал, и да даде дарохранителницата на народ, който не я заслужава. Той заличил величието на Израел, и го пренесъл върху един невеличествен народ. Радостта на израелтяните отишла при техните врагове. От този ден до вечността те щяли да оплакват загубата. Израел съгрешил, не Го почитал задоволително и не спазвал божите заповеди. Било сторено всичко това, което Бог не желаел.
Духът на просвещението споделил на вайкащия се цар, че не би трябвало да е печален, тъй като божите стремежи са изпълнени и табернакула не е в ръцете на непознат човек, а в владеене на първородния му наследник, който стои на трона като правоприемник на израелската жила на Давид I. А този, който стои на божествения престол би трябвало да ръководи живите и мъртвите до края. Всеки трябвало да коленичи пред него. Соломон трябвало да престане да тъжи и да се прибере в дома си.
Тогава царят се завърнал в Йерусалим и приел божите думи и желанието му Заян да остане в Етиопия. Заедно със старейшините от неговата страна отишли в храма и там решили да запазят в загадка от другите нации загубата на свещения подарък, да не се разчуе, че Господ е лишил величието на определения народ. Царят им споделил, че не трябва никой непознат народ да разбули тайните им. Той решил да употребяват направеното копие по предназначението му, да го почитат и да му се молят, с цел да запазят безконечния съюз. Старейшините се съгласили с проекта и с царя сключили в храма контракт, който е в действие и до ден сегашен.
След като Заян бил лишен от Соломон, той живял още 11 години. Той не запомнил любовта си към бога и мъдростта си и се отдал на любовта си към екзотични дами. Една от тях била Makashara, фараонска щерка, която донесла със себе си бащините божествени идоли и се молила на тях. Царят знаел за това, само че не се опитвал да я възпира. Той почнал да й задава въпроси по отношение на египетските богове и самичък почнал да им се покланя. Получило се по този начин, че Соломон се отдръпнал от своя господ и от ден на ден се обръщал към непознатите идоли. Любовта към тази жена прекършила първичната му религия.
