Кенет Хагин (1917-2003) мислел, че по времето, когато е бил

Кенет Хагин (1917-2003) мислел, че по времето, когато е бил девет годишен, е направил всичко належащо, за дa има място в парадайса. Той е бил роден и отгледан като южен църковен кръстител. Като дете, той първо се е поверил на Исус и е бил кръстен с вода. Бил е дълготраен член на църквата. В Християнските среди, той беше “спасен ” и по пътя към парадайса. Той е бил набожен и почитател на Исус Христос и е знаел, че това му обезпечава място в парадайса. Дори е вярвал, че Исус и неговите наследници са били южни кръстители. Дошло му е като същински потрес, когато разкрил, че не са били. На 15 години, Кенет има прекарване близо до гибелта, което било разследване на деформирано сърце, положение с което е бил роден.

Следва извадка от неговото прекарване, както е разказано в неговата книга, “Вярвам във видения ”.

Сърцето ми спря да бие. Вкочанеността се популяризира в краката, глезените, колената, бедрата, стомаха, сърцето ми, и излязох от моето тяло.

Не изгубих схващане, излязох от моето тяло, както водолаз скача от дъска за скачане в басейн. Знаех, че съм отвън тялото си. Можех да видя фамилията ми в стаята, само че не можех да се свържа с тях.

Започнах да се спукам, надолу, надолу, в една дупка, все едно се спускаш в бунар или пещера. Продължих да се спускам. Отивах с краката надолу. Можех да погледна нагоре и да видя светлините на Земята. Накрая те изчезнаха. Тъмнина ме обви, мрачевина по-черна от която и да е нощ, която може да се види.

Колкото по-надолу се спусках, толкоз по-тъмно ставаше и толкоз по-горещо ставаше, до момента в който най-после под мен, видях пръсти от светлина играещи на стената от мрачевина. И стигнах до дъното на дупката.

Това ми се случи преди повече от 60 години, само че към момента е толкоз действително, като че ли се е случило предходната седмица.

Като стигнах до дъното на дупката, видях какво предизвиква пръстите от светлина да играят на стената от мрачевина. Отвън пред мен, зад портите или входа на пъкъла, видях големи оранжеви пламъци с бели гриви.

Бях издърпан към пъкъла тъкмо както магнит притегля метал към себе си. Знаех, че в случай че един път влезна през тези порти, не можех да се върна повече.

Осъзнах, че някакво творение ме срещна на дъното на дупката. Не го погледнах. Моя взор беше прикрепен към портите, само че знаех, че това творение беше там до моята дясна страна.

Това творение, когато се пробвах да забавя моето втурване, ме взе за ръка и ме придружи. Когато го направи, надалеч над тъмнината един глас проговори. Звучеше като мъжки глас, само че не знаех какво сподели. Не знам дали беше Бог, Исус, ангел или нещо друго. Не приказваше на британски език, беше непознат език.

Това място се разтресе от дребното думи, които той изрече! И създанието пусна ръката ми. Имаше една мощ като абсорбция на моите гръбначни елементи, която ме издърпа назад. Отдалечих се от входа на пъкъла, до момента в който стоях в сенките. Тогава като с абсорбция от горната страна, полетях с главата напред през тъмнината.

Преди да стигна то върха можех да видя светлината. Бил съм долу в един бунар, като че ли си доста дълбоко и можеш да видиш светлината горе.

Седнах до входа на къщата на дядо ми. После минах през стената, не през вратата, не през прозореца, през стената и като че ли скочих в тялото ми както мъж поставя крайници си в обувката си сутринта.

Преди да скоча в тялото ми, видях баба да седи на края на леглото и да ме държи в нейните ръце. Когато влезнах в тялото ми, можех да споделям с нея.

Почувствах, че се плъзгам. Казах, “Бабе, отивам отново. Ти ми беше като втора майка за мен, когато Мама беше болна ”.

Сърцето ми спря за секунда. Скочих отвън тялото ми и започнах да се спускам, надолу, надолу, надолу. О, знам че бяха единствено няколко секунди, само че изглеждаше като безкрайност.

Колкото по-надолу отивах, толкоз по-горещо и по-тъмно ставаше, до момента в който стигнах още веднъж на дъното на дупката и видях входа на пъкъла или портите, както ги назовавам. Осъзнах, че това създание ме срещна.

Положих старания да забавя моето слизане, като че ли се носех надолу, само че имаше някакво привличане надолу. И това творение ме взе на разположение. Когато го направи, оня глас проговори още веднъж, мъжки глас. Беше на непознат език. Не знам какво сподели, само че когато го изрече, това цялото място се разтресе. Това творение ми пусна ръката.

Беше като абсорбция на гръбнака ми. Никога не се обърнах. Просто летях назад към сенките на тъмнината. И след това бях издърпан с главата напред. Можех да видя светлините на Земята над мен, преди да изляза от дупката. Единствената разлика този път беше, че отидох на долния завършек на леглото. За секунда постоях там. Виждах тялото ми да лежи там на леглото. Видях Баба да седи там и да ме държи в нейните ръце.

Кенет споделя сбогом на неговото семейство.

Оставих по една дума на всички от тях и моето сърце спря за трети път.

Почувствах по какъв начин кръвообръщението спря. Изведнъж пръстите на краката ми се вцепениха. По-бързо от тракване с пръсти, моите пръсти на краката, крайници, глезените, колената, бедрата, корема и сърцето умряха и излязох от моето тяло и започнах да се спускам.

Тогава си помислих, това не може да ми се случва. Това е единствено илюзия. Не може да е действително!

Но тогава си помислих, “Това ми е третия път. Няма да се върна този път! Няма да се върна този път! ” Тъмнината ме обиколи, по-тъмно от която и да е нощ, която може да се види.

И в тъмнината извиках, “Боже! Принадлежа на черква! Покръстен съм с вода ”.

И чаках за отговор, само че нямаше отговор, единствено ехото на моя глас в тъмнината. И втория път извиках малко по-силно, “Боже! Принадлежа на черква! Покръстен съм с вода ”.

Чаках за отговор, само че нямаше отговор, единствено ехото на моя глас в тъмнината.

Отново стигнах до дъното на дупката. Отново почувствах жегата като че ли ме блъскаше в лицето ми. Отново се приближих до входа, портите на самия пъкъл. Това творение ме взе на разположение. Поисках да се боря, в случай че можех, с цел да не влизам. Само съумях да забавя моето слизане за малко и той ме пое на разположение.

Слава Богу този глас проговори. Не знаех кой беше, не видях никой, просто чух гласа. Не знам какво сподели, само че каквото и да беше споделил, мястото се разтресе, просто се потресе. И това творение пусна ръката ми.

Сякаш нещо всмука гърба ми. Дръпна ме назад, надалеч от входа на пъкъла, до момента в който стоях в сенките. После ме издърпа с главата напред.

После Кенет се връща в тялото си и се излекува от заболяването.