Келтите и келтското царство
Келтите, които могат да бъдат открити в историческите летописи и под името гали или галати, са античен индоевропейски народ. Най-ранните сведения за тях са датирани от средата на І хилядолетие преди Христа. Името келти се употребява когато се приказва за материалната просвета на античния индоевропейски народ, както и за обществената му организация. Етнографите също употребяват това наименование при разглеждане на тяхното завещание.
Популациите на този народ най-рано са разпознати посредством културата Халщат от 750 до 400 година преди Христа Археологическите находки, свързани с тази антична просвета разрешават да се отделят келтите от прилежащите им племена и нации.
Откъде идват названията гали и галати и кои области заемат в античността?
Келтските племена в региона Галия са употребявали името галати, което ги сплотява, само че единно келтско съзнание през античния интервал не съществува. Не съществува и културно завещание сред античните келти и народите, които през днешния ден приказват келтски езици. Различават се докелтски и келтски интервал в историята им.
Докелтският интервал обгръща времето преди разселването им в Централна и Западна Европа. Това са разнообразни култури, главно археологически, от бронзовата ера.
След VІІІ век преди новата епоха те са изместени от Халщатската и Латенската култури, които са основани след разселването на келтите.
Халщатската просвета обгръща интервала от 1200 до 450 година преди новата епоха и се отнася до ранножелязната ера, която се съставлява от войнстващи селяни от келтските племена.
Латенската просвета се отнася до V-І век преди новата епоха и е обвързвана с обработката на стъклото от келтски народностни групи. От V до І век преди новата епоха келтите правят най-голямото разселване в историята си и по този начин се оказват население, живеещо на територия от Британските острови до Мала Азия. Най-значително и значимо е наличието им по нашите земи.
Създават ли келтите свое царство на наша територия и какво знаем за тях от наличието им тук?
Келтите оставят трайни следи на наша територия и въпреки че траките ги побеждават и прогонват, историята помни наличието им на Балканите.
И няма по какъв начин да бъде другояче, откакто келтите вършат мощно усещане с типа си на гръцките и римските летописци. Тези безчовечен нации са руси или червенокоси, снажни, въпреки че растежът им е към 150-160 сантиметра. Със светлата си кожа те впечатляват мургавите нации в южните елементи на континента. Има обаче и представители измежду тях от средиземноморски вид, което приказва за мощно смесена популация от хора. В пердах влизат голи, намазани с масло. Бойните им възгласи изключително мощно влияят на съперника.
Както всички други индоевропейци, келтите построяват своя подчиненост в обществото. На най-високото ходило е Героят, изключителната персона, с голяма мощ и геройство. Той съперничи единствено на безсмъртните богове. Затова стремежът на воина-келт е да подражава на Героя. Такива героични фигури има и при останалите племена. За траките това е Орфей, за гърците - Херакъл.
Семейната единица при келтите е много любопитно устроена. Семейството се основава на договорни връзки сред мъж и жена. Жената донася зестра, запазвайки правото си върху нея по време на фамилния живот. Ако мъжът и дамата пресечен контракта, дамата взима зестрата си.
Омъжената жена остава член на своя жанр, а не става член на рода на мъжа, с който живее. Извънбрачните деца, както и дъщерите в фамилията, остават членове на рода на майката.
Всяко келтско семейство принадлежи към жанр, в който влизат фамилиите по линия на бащата. Така децата, родени в фамилията от съжителството на мъжа и дамата, принадлежат към рода на мъжа. Най-важното в един жанр не е икономическата база, а духовната връзка още от тотемни времена. Всеки жанр уважава разнообразни животни. Родовете от кръвната връзка на един мъж образуват племе. И то е най-високата социална конструкция при келтите.
Племената при келтите са доста огромни, някои от тях наброяват 300 хиляди индивида. Териториите им обаче са дребни. От летописите са познати над 305 келтски племена.
В началото на І хилядолетие преди Христа отпред на племето при келтите стои крал. По-късно тази купа е заменена от родов водач, който избират всяка година. Така аристокрацията повишава своето въздействие. По време на война се избира пълководец.
В края на хилядолетието някои военачалници вършат опити да задържат властта, да обединят няколко племена и да основат страна, само че несполучливо.
Самото общество също има забавно устройство. В летописите са разказани три съществени групи: друиди, конници и свободен народ.
- Конниците са аристократите - благородници, които владеят обилни земи. Тяхната мощ се крепи на клиентите. Това всъщност са васали, които поддържат благородника и неговите дейности. Чрез застъпничество, подаяние или персонални качества всеки благородник притегля клиенти и тяхната численост дефинира неговото въздействие.
- Свободният народ са селяните и занаятчиите, които имат отговорности към конниците и ситуацията им е близо до това на робите. Отделно съсловие на плебеи при келтите също има, само че те са нещо като непълноправни членове на рода, които биват употребявани като прислужници и помощници.
- Друидите са религиозните водачи на общността. Те са жреците, пророците, знахарите и магьосниците. Особено движимости келтите са били в магьосничеството и по тази причина тази организация е неразрешена от римляните след завземане на териториите им през І век преди новата епоха.
- Трябва да се отбележат и други съществени групи в обществото - на филидиите, които са законодатели и реализатори на властта, и бардовете, които увековечават в ария делата на героите и властващите.
Келтското царство по нашите земи - време на пораждане и изгубване
Големият поход на келтите по днешните наши земи стартира през 280 година преди Христа, когато 170 хиляди келти, разграничени на две групи нападат земите на днешна Гърция и Македония. Въпреки блестящите келтски победи, елините съумяват да устоят на натиска им и най-после ги отблъскват при светилището в Делфи. Келтите изгубват вожда си Брен и бягат в Азия или Тракия. Някои обаче остават към Бизантион.
Други съумяват да надделеят над траките и основават свое царство със столица Тиле. Не е изяснено къде тъкмо се намира градът Тиле, някои историци го търсят към Стара планина, само че по-вероятно е това място да е към Странджа или в турската част на Тракия. Поради слабото археологическо изследване точното място на столицата на келтите - Тиле, към момента не е открито.
Трябва да се означи забавният факт, че заради своята враждебност келтите съставляват непрекъсната опасност за Балканите и най-много за такива владетели като Александър Велики и татко му Филип ІІ Македонски, както и за техните наследници, само че царството, чиято столица е Тиле, е единственото държавно обединяване, което съумяват да основат за къс интервал по нашите земи.
Има останали редица артефакти от наличието им на Балканите - монети, юзди, върхове на копия, мечове, шпори и други. Това са все присъщи за келтите предмети от метал. Най-интересни без подозрение са монетите, сечени от последния келтски държател Кавар, които са открити в Тракия.
Интересен факт е, че келтите - завоеватели и локалните траки вършат ненадейно културно взаимоотношение между тях. Самобитната просвета на келтите не става преобладаваща в Тракия. Келтски предмети обаче се срещат в бита. В тракийската гробница в Мезек е открита каляска на келтите, което приказва за взаимстване на културни постижения.
Келтската политика и метод на живот са типични за безчовечен народ, те живеят от хищнически нападения над съседите. Нападат прилежащите племена, ограбват ги и ги принуждават да им заплащат налози. Има догатки, че едно от откритите обилни тракийски съкровища - това при Рогозен е прикрито точно поради заплахата от келтско настъпление.
През 213 година преди Христа, след 70-годишно битие, царството на келтите е унищожено от тракийските племена, които въстават и възстановяват свободата си. Според свидетелствата на гръцките хронисти траките въстават, разгромяват келтското царство и унищожават цялото племе. Това се случва при владетеля на келтите Кавар.
