Любопитните истории на кекса и чийзкейка
Кексът и чийзкейкът били приготвяни от античните хора още когато те разкрили брашното. В античните времена хлябът бил различаван от кекса по това, че в него имало сладки съставки - най-често били употребявани плодове или пък мед.
По време на разкопки останки от такива кексове били намирани в неолитни селища - състояли се от натрошени зърна, които били поливани с вода и мед, били натискани, с цел да получат нещо сходно на питка, а по-късно били изпичани върху нагорещени камъни.
В Древна Елада да вземем за пример сходно сладки питки били наричани плакус- дума, която в превод значи плосък. Древните гърци ги приготвяли най-вече с ядки и мед. Тези дребни сладкиши били сервирани на първите олимпийски игри, провеждани през 776 година преди новата епоха.
Римляните пък приготвяли различен тип плосък кекс, който бил именуван сатура- състоял се от пшеничено брашно и зехтин и бил по- апетитен и изобилен от този на гърците.
Със сирене пък били приготвяни два типа печива - единият се наричал плацента, който представлявал солен пирог, и либум- това пък бил сладостен пирог, от който е произтекъл и днешният чийзкейк.
Либумът се поднасял като подарък от боговете, когато някой имал рожден ден. Този бит минава и в наши дни, тъй като, когато някой има рожден ден, ние му сервира торта, нали?
Римляните, които завладявали нови земи, пренесли тази рецепта в западните елементи на Европа и английските елементи. Постепенно този чийзкейк станал известен в Англия и Скандинавия, а сведения за неговото подготвяне се откриват и в някои документи от XV-ти век.
Има книга от епохата на Тюдорите, която е отдадена на домашното стопанство, и там се открива съвет също и за това по какъв начин да се подготви торта от сирене.
