Как да си простим минали грешки?
Казват, че в последния си час индивидът би трябвало да елементарни грешките на другите и най-много своите, с цел да си отиде в мир. Всъщност през целия си живот ни се постанова да се борим с възприятието, че не сме създали това, което би трябвало. Обвиняваме се за минали действия, неточности, дейности или пропуснати такива.
Колкото и тежки да са самообвиненията, всеки човек би трябвало да си елементарни. Всеки заслужава амнистия. Тя е нужна, с цел да можем да се движим напред. Отказът да си дадем помилван на недобре свършената работа задържа болката вътре в индивида и самоличността ни става нейна жертва. Това е тежък товар, който мъчно се носи.
От друга страна всеки се нуждае от баланс във вътрешния мир. А прошката е главният път за реализиране на салдото. Тя носи възприятие на покой и избавление за духа. Тя е излекуване, което е освен духовно, само че и физическо, тъй като когато боледува душата, това се отразява и на тялото.
Прошката не трябва да се бърка със забравата. Не значи и опрощение за неверните дейности. Тя е осъзнаване на индивида като живо създание, подвластно на неправилни дейности и решения. Всъщност грешките ни са учителят ни по пътя на живота. Те ни оказват помощ да израснем.
Прошката не значи прекъсване на развиването. Представлява вдишване на отговорност за постъпките и късмет да стартираме на чисто.
С прошката си даваме опция да извадим най-хубавото от себе си и да разгърнем капацитета си. Това ще ни освободи от рисковите клопки, в които нараняваме другите, ненавиждаме или се опасяваме. Това ни научава да прощаваме и на близките, тъй като с цел да се научим да прощаваме на другите, на първо време би трябвало да извиним на себе си.
Прошката към себе си е акт, който е надълбоко персонално прекарване. Той минава през осмисляне на обстановката. Следващата стъпка е разкриване на рационалното в нея. Извеждането на урока от претърпяното е най-важният идващ миг, който приготвя поемането на отговорността на личните дейности.
Случилото се остава в предишното и акцентът е в това, което следва в бъдеще. Бъдещето носи увереността, че постоянно имаме избор.
