Кой се чувства добре в самота?
Казват, че животът без обич не коства пукната пара, че най-голямото благополучие е да откриеш сродната си душа – и даже да не е за цялостен живот, най-малко за известно време. Това удостоверява и особено изследване – хората, които живеят в „ връзки " са по-щастливи от самотните. Но има и други, които настояват, че в личната си компания се усещат изцяло щастливи и удовлетворени от живота. Възможно ли е, самите те да не схващат дълбочината на своето злощастие?
Изследване на психолози от Университета в Оукланд ни убеждава в това, че животът в самотност фактически може да бъде добър – изключително в случай че сантименталните връзки предизвикват стрес за съответните хора. И по какъв начин е допустимо сходно нещо? Нека разсъждаваме дружно – да, допустимо е да съществуват идеални двойки, които съумяват да запазят и поддържат положителни връзки, да останат близки, да живеят в обич и почитание. Но това което множеството от нас следят, най-често са неразбирателства, кавги и фамилни войни. Повечето от нас имат вяра, че същинските усеща устояват на житейските провокации и психически спорове. Но всичко зависи от характера на съответния човек, от разбирането му за живота въобще.
В актуалното проучване са взели участие 4000 души – те два пъти в годината попълвали тест, който трябвало да покаже равнището на благополучие или злощастие и да споделят кое е причина за едното и другото.
1/5 от интервюираните цяла година живели без половинката си, останалите или живеели в брак, или имали непрекъснат сътрудник. Като цяло, резултати показали, че „ връзките " вършат хората по-щастливи. Това бил междинен систематизиран резултат. По-интересните данни се криели в детайлите.
Chris Sibley и сътрудниците му от означават, че живеещите самотно, които жадуват за човешка непосредственост, въпреки и помрачена от кавги, фактически са по-малко щастливи спрямо тези, които живеят в двойка с някого. А хората, които държат да имат спокойни, безконфликтни връзки и избират да живеят сами, са щастливи по същия метод, по който и фамилните двойки.
С други думи, всичко е въпрос на персонален приоритет и избор – който знае какво ще го направи благополучен, би трябвало да работи по въпроса. Ако някой има потребност от различен човек за цялостното си благополучие, това е неговия път – и дано се въоръжи с разбирането, че не всичко ще е безпрепятствено. Ако човек изпитва мощен стрес даже от дребните спорове – по-добре да се лиши от тях и хората, които биха ги основали.
Другото огромно резюме тук е обвързвано със самото разбиране „ благополучие " – един прекомерно комплициран психически феномен, който не може да се побере в строга рамка и е прекомерно самостоятелно положение за всеки от нас.
Източник ~ www.nkj.ru, фотография ~ truestorieshonestlies.blogspot.com
