Изборите, пред които се изправяме
Казват, че имаме избор в живота си. Казват, че можем да поемем коя да е посока. Обаче изборът е мъчно нещо.
Когато сме дребни, желаем да имаме цялостна власт над нещата, които вършим, и надлежно пледираме пред родителите си, че животът си е наш и ще го вършим каквото си желаеме. Тогава ни е елементарно да вземаме решение с какво да се занимаваме, с кого да дружим, какви фантазии да имаме. Не всичко ни се коства толкоз съществено. Не осъзнаваме, че родителското тяло мисли единствено положителното за нас и се пробва да ни наставлява. Лесно рискуваме, защото нямаме огромни отговорности. На моменти даже не ни се постанова да избираме сред едно или друго нещо, а желаеме всичко. Когато се затрудним в избора си, оставяме родителите ни да вземат решение за нас.
След като пораснем обаче, нещата стават по-сложни, от време на време невъзможни. Налага ни се да преценим какво ни влече, какво ни е прелестно да вършим, дали това ще бъде добра специалност за нас. Влизаме в несъмнено учебно заведение и приключваме нужното обучение. Понякога осъзнаваме, че сме създали неверен избор и съжаляваме. Но има разнообразни курсове, които улесняват прехвърлянето от една област в друга. Следват изборите на сътрудник в живота, жилище, кола и други материални придобивки. Някои неща се вземат решение от единствено себе си. Например влюбваме се в някого, имаме общи ползи, общи фантазии, обща посока на ходене. Невинаги е елементарно, само че в случай че индивидът до нас ни поддържа, с лекост позволяваме и други проблеми.
Какво става с ежедневните избори обаче, тези дребни пречки, които ни тормозят денем или лишават седмици, даже месеци. Например с какъв цвят да боядисаме косата си, да купим ли миялна машина, какъв модел да бъде. Може даже алтернативите да са по-големи – да речем обмисляме дали да сменим работата си или да останем у дома да се грижим за децата, по какъв начин е най-правилно да ги възпитаваме, да сменим ли града на живеене или да заминем за чужбина. Факт е, че всеки ден ни се постанова да вършим някакви избори, които ще повлияят по един или различен метод на бъдещето ни.
Много постоянно хората се опасяват от следствията, които са разследване от взето решение. Затова постоянно те заобикалят да вземат такова или отсрочват във времето, вярвайки, че това в тази ситуация е някакво решение. Страхът от неточности ги кара безусловно да не вършат нищо, без значение дали се постанова или не, плуват по течението, заобикаляйки да поемат отговорност. След време се оказва, че все пак би трябвало да изберат и тъкмо това е моментът на правенето на най-вече неточности, защото изборът в последния миг не е премислен задоволително, не са взети поради всички страни на казуса.
Трябва ясно да осъзнаем, че всеки един избор е обвързван с риск и това да не съставлява опасност за нас. Защото всякога, когато избираме, можем да създадем неправилен избор. Но същото деяние може да бъде толкоз неверно, колкото и вярно. Грешките са част от нашия живот и ние се учим от тях, натрупваме опит. Няма метод да живеем безпогрешно. Разбира се, процентът може да стане в наша изгода, в случай че предприемем нужните ограничения. Но е нужно да разберем, че даже е хубаво да се бърка, тъй като ни учи на доста неща, и с течение на времето се научаваме по какъв начин да минимизираме тези неточности и да ставаме по-добри в дейностите, които сме се захванали. Както положителният баскетболист не се е родил подобен, само че с правенето на доста неточности и невкарването на кошове се е научил по какъв начин да бъде сполучлив. Така е и с изборите. Колкото повече избори вършим, толкоз е по-голям шансът да посочим верния път, да вземем вярното решение.
Според Питър Фелсмън, съветник, има няколко лесни стъпки за вземането на вярно решение. Ето и формулата:
1. Много ясно разберете какво желаете.
2. Действайте.
3. Внимавайте, ослушвайте се, преценете детайлите и пресечете улицата на пешеходната пътека.
Ако извършите неточност, постоянно можете да се върнете към горните 3 точки и да се коригирате. Фелсмън споделя: „ Животът ни е цялостен с неверни избори и тогава ние споделяме „ Никога повече няма да се омъжа “, „ Никога повече няма да върша бизнес “. Но истината е, че нашият неверен избор е нещо прелестно, тъй като ни учи какво тъкмо желаеме и с цел да го изправим, към този момент знаем какво не би трябвало да вършим. Така че вярното е, отпуснете се, ориентирайте се и отново се попитайте какво желаете. “
Когато сме дребни, желаем да имаме цялостна власт над нещата, които вършим, и надлежно пледираме пред родителите си, че животът си е наш и ще го вършим каквото си желаеме. Тогава ни е елементарно да вземаме решение с какво да се занимаваме, с кого да дружим, какви фантазии да имаме. Не всичко ни се коства толкоз съществено. Не осъзнаваме, че родителското тяло мисли единствено положителното за нас и се пробва да ни наставлява. Лесно рискуваме, защото нямаме огромни отговорности. На моменти даже не ни се постанова да избираме сред едно или друго нещо, а желаеме всичко. Когато се затрудним в избора си, оставяме родителите ни да вземат решение за нас.
След като пораснем обаче, нещата стават по-сложни, от време на време невъзможни. Налага ни се да преценим какво ни влече, какво ни е прелестно да вършим, дали това ще бъде добра специалност за нас. Влизаме в несъмнено учебно заведение и приключваме нужното обучение. Понякога осъзнаваме, че сме създали неверен избор и съжаляваме. Но има разнообразни курсове, които улесняват прехвърлянето от една област в друга. Следват изборите на сътрудник в живота, жилище, кола и други материални придобивки. Някои неща се вземат решение от единствено себе си. Например влюбваме се в някого, имаме общи ползи, общи фантазии, обща посока на ходене. Невинаги е елементарно, само че в случай че индивидът до нас ни поддържа, с лекост позволяваме и други проблеми.
Какво става с ежедневните избори обаче, тези дребни пречки, които ни тормозят денем или лишават седмици, даже месеци. Например с какъв цвят да боядисаме косата си, да купим ли миялна машина, какъв модел да бъде. Може даже алтернативите да са по-големи – да речем обмисляме дали да сменим работата си или да останем у дома да се грижим за децата, по какъв начин е най-правилно да ги възпитаваме, да сменим ли града на живеене или да заминем за чужбина. Факт е, че всеки ден ни се постанова да вършим някакви избори, които ще повлияят по един или различен метод на бъдещето ни.
Много постоянно хората се опасяват от следствията, които са разследване от взето решение. Затова постоянно те заобикалят да вземат такова или отсрочват във времето, вярвайки, че това в тази ситуация е някакво решение. Страхът от неточности ги кара безусловно да не вършат нищо, без значение дали се постанова или не, плуват по течението, заобикаляйки да поемат отговорност. След време се оказва, че все пак би трябвало да изберат и тъкмо това е моментът на правенето на най-вече неточности, защото изборът в последния миг не е премислен задоволително, не са взети поради всички страни на казуса.
Трябва ясно да осъзнаем, че всеки един избор е обвързван с риск и това да не съставлява опасност за нас. Защото всякога, когато избираме, можем да създадем неправилен избор. Но същото деяние може да бъде толкоз неверно, колкото и вярно. Грешките са част от нашия живот и ние се учим от тях, натрупваме опит. Няма метод да живеем безпогрешно. Разбира се, процентът може да стане в наша изгода, в случай че предприемем нужните ограничения. Но е нужно да разберем, че даже е хубаво да се бърка, тъй като ни учи на доста неща, и с течение на времето се научаваме по какъв начин да минимизираме тези неточности и да ставаме по-добри в дейностите, които сме се захванали. Както положителният баскетболист не се е родил подобен, само че с правенето на доста неточности и невкарването на кошове се е научил по какъв начин да бъде сполучлив. Така е и с изборите. Колкото повече избори вършим, толкоз е по-голям шансът да посочим верния път, да вземем вярното решение.
Според Питър Фелсмън, съветник, има няколко лесни стъпки за вземането на вярно решение. Ето и формулата:
1. Много ясно разберете какво желаете.
2. Действайте.
3. Внимавайте, ослушвайте се, преценете детайлите и пресечете улицата на пешеходната пътека.
Ако извършите неточност, постоянно можете да се върнете към горните 3 точки и да се коригирате. Фелсмън споделя: „ Животът ни е цялостен с неверни избори и тогава ние споделяме „ Никога повече няма да се омъжа “, „ Никога повече няма да върша бизнес “. Но истината е, че нашият неверен избор е нещо прелестно, тъй като ни учи какво тъкмо желаеме и с цел да го изправим, към този момент знаем какво не би трябвало да вършим. Така че вярното е, отпуснете се, ориентирайте се и отново се попитайте какво желаете. “
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ