Брюксел извън европейските институции
Като кажем Брюксел, първо си мислим за Европейския парламент и другите евроинституции, та даже за щабквартирата на НАТО. Това е напълно естествено, откакто от медиите непрестанно ни се втълпява тази връзка и ни демонстрират извитата, цялата в стъкло, голяма постройка на Европарламента. А на този декор е застанал следващият публицист да ни изяснява какво разрешили или забранили оттова.
Този образец, по този начин се е насадил в съзнанието ни, че съвсем забравяме – Брюксел е столица на дребна европейска страна, чиято история, да си признаем почтено, не ни е изключително позната. За мен единственият прочут ми щрих от белгийското средновековие е името на Балдуин Фландърски, покорен от цар Калоян и фамозната Балдуинова кула в Търново, където, споделят бил затворен. Край нея минавах всеки божи ден като студентка.
Та, с цел да съм в Брюксел въпреки всичко в някаква степен готова, отворих всезнаещия чичко Google, където прочетох, че това е градът на шоколада, блюкселските дантели и голямото многообразие от бира. Тъй като главно предписание ми е щом отида в една страна, да опитам най-характерното за нея, тази брюкселска троица – шоколад-дантели-бира несъмнено бе маркирана с алената точка за нараснало внимание в моето схващане.
От летището се придвижваме до самия град с трен, слизаме на гара Nord. Сънливо октомврийско утро е. Първите усещания са най-свежи, сетивата ти в тези минути са оптимално отворени за новото. Огромни здания от стъкло основават чувство за свръхмодерност, за град от бъдещето. Много по-късно прочетох, че през 50-60 те години на 20 век локалната администрация е провела политика за срутване на старите къщи и тогава стартира това супермодерно строителство. Към него локалните имат двояко отношение – считат, че са унищожени стойностни здания от предишното, че е разрушена атмосферата на града. Така или другояче този стъклено-метален жанр и големи мащаби са доста типични за обособени места от града, та няма по какъв начин, свикваш прекомерно скоро с него. Предполагам атмосферата на същинския Брюксел е в улиците край Гран плас или Големият площад, както естествено се превежда, само че преводът ми звучи някак си неуместно.
Самият Гран плас и най-близките улички носят повея на феодален Брюксел, а в по-широкия периметър към него е духът на Европа от края на 19 и началото на 20 век. Този дух е със мощно френско лъчение. Онези дребни уютни кафененца, постоянно ситуирани на ъгъла сред две улици, със сенници от външната част, толкоз познати ни от старите френски филми. Или дребните площадчета с фонтанче в средата и няколко скамейки край тях, които като ги видиш, и в ушите ти зазвучава ария на Жо Дасен. Очарователни са. В туристическата остаряла част на града прави усещане количеството изкарани на открито маси и столове край заведенията – учудващо празни денем. Те съвсем задръстват тесните улички.
Продължава: 
Брюксел отвън европейските институции - IIПродължава: Брюксел отвън европейските институции - III
Този образец, по този начин се е насадил в съзнанието ни, че съвсем забравяме – Брюксел е столица на дребна европейска страна, чиято история, да си признаем почтено, не ни е изключително позната. За мен единственият прочут ми щрих от белгийското средновековие е името на Балдуин Фландърски, покорен от цар Калоян и фамозната Балдуинова кула в Търново, където, споделят бил затворен. Край нея минавах всеки божи ден като студентка.
Та, с цел да съм в Брюксел въпреки всичко в някаква степен готова, отворих всезнаещия чичко Google, където прочетох, че това е градът на шоколада, блюкселските дантели и голямото многообразие от бира. Тъй като главно предписание ми е щом отида в една страна, да опитам най-характерното за нея, тази брюкселска троица – шоколад-дантели-бира несъмнено бе маркирана с алената точка за нараснало внимание в моето схващане.
От летището се придвижваме до самия град с трен, слизаме на гара Nord. Сънливо октомврийско утро е. Първите усещания са най-свежи, сетивата ти в тези минути са оптимално отворени за новото. Огромни здания от стъкло основават чувство за свръхмодерност, за град от бъдещето. Много по-късно прочетох, че през 50-60 те години на 20 век локалната администрация е провела политика за срутване на старите къщи и тогава стартира това супермодерно строителство. Към него локалните имат двояко отношение – считат, че са унищожени стойностни здания от предишното, че е разрушена атмосферата на града. Така или другояче този стъклено-метален жанр и големи мащаби са доста типични за обособени места от града, та няма по какъв начин, свикваш прекомерно скоро с него. Предполагам атмосферата на същинския Брюксел е в улиците край Гран плас или Големият площад, както естествено се превежда, само че преводът ми звучи някак си неуместно.
Самият Гран плас и най-близките улички носят повея на феодален Брюксел, а в по-широкия периметър към него е духът на Европа от края на 19 и началото на 20 век. Този дух е със мощно френско лъчение. Онези дребни уютни кафененца, постоянно ситуирани на ъгъла сред две улици, със сенници от външната част, толкоз познати ни от старите френски филми. Или дребните площадчета с фонтанче в средата и няколко скамейки край тях, които като ги видиш, и в ушите ти зазвучава ария на Жо Дасен. Очарователни са. В туристическата остаряла част на града прави усещане количеството изкарани на открито маси и столове край заведенията – учудващо празни денем. Те съвсем задръстват тесните улички.
Продължава: Брюксел отвън европейските институции - IIПродължава: Брюксел отвън европейските институции - III Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ