Калин Христов: Инфлацията не е страшна, когато е свързана с ръст на доходите
Като гост-лектор на конференцията подуправителят на Българска народна банка Калин Христов разяснява бъдещето на Европейския съюз и еврозоната
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Къде отиват всички тези напечатани пари
От десетилетие лихвите са рекордно ниски, само че световният инфлационен апокалипсис по този начин и не настъпи
28 сеп 2018
Помощ - инфлация, какво да върша
Инвестиционните разновидности против повишаването на артикули и услуги са строго субективни за всяко домакинство.
21 сеп 2018
Правни аспекти на влизането на България в еврозоната
Отвъд икономическите и финансови разбори за изгодите и негативите, евентуалното влизане на България във валутния съюз ще има голямо въздействие и върху локалното законодателство
4 фев 2018
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017 " Инфлация, обвързвана с напредък на приходите на глава от популацията, не е инфлация, от която хората би трябвало да се опасяват ", разяснява подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство " Емисионно " Калин Христов по време на конференция " Бъдещето на Икономическия и паричен съюз ". Изказването беше във връзка, с по думите му - " необразованите тълкования " по тематиката за инфлацията в България. Христов също акцентира, че приходите и цените в България все още са 50% от междинните равнища в Европа, което значи, че естественият път при нарастване на домакинските бюджети е да се покачват и цените. За информация, инфлацията през август е 3.5% на годишна база, до момента в който междинната работна заплата в страната се усилва с ритъм от 8.2% през второто тримесечие по отношение на година по-рано.
Като гост-лектор на конференцията Христов разяснява бъдещето на Европейския съюз и еврозоната. Той показва, че основната изчезналата съставна част за развиването на Икономическия и паричен съюз е единната фискална политика, която би разрешила една страна да оказва помощ на друга при спад на икономическия напредък. Липсата на политически тласък в Европа обаче прави задачата невъзможна на този стадий, смята той.
Бъдещето на еврозоната
" В основата на паричните съюзи, общата парична политика изисква две неща. Или всички, които са обект на тази политика, да имат идентична конструкция на стопанската система и идентична конкурентоспособност. Или в случай че те имат разлики между тях, да има механизъм, съгласно който налозите на по-конкурентните да могат да бъдат трансферирани към по-слабите стопански системи ", споделя Калин Христов във връзка проблемите, с които се сблъсква Европа и еврозоната.
Според него стопанските системи не престават да се развиват с друга скорост и по друг метод - не престават проблемите с високата безработица в южните страни, задлъжнялостта също още е висока.
Възможните решения са две. Едната алтернатива е да се сътвори " фискален потенциал " - механизъм, който разрешава на една страна да оказва помощ на друга, което би включвало и единно гарантиране на депозитите, обединяване на задълженията. Този способ обаче изисква политически моментум, който сега липсва в Европа, показва Христов. Затова се ползва другият механизъм, " по-болезнен ", съгласно който на национално равнище се постановат политики, които да преструктурират стопанската система и да я създадат по-конкурентоспособна.
Ползи и разноски от приемането на еврото
Приемането на еврото би довело до краткосрочни и дълготрайни преимущества за небанковия финансов бранш в България, до момента в който предстоящите разноски ще бъдат еднократни. Това означи зам.-председателят на Комисията за финансов контрол (КФН) Бойко Атанасов. Според оценки на регулатора еврозоната би отстранила риска при финансови интервенции, придвижването на капитали ще се улесни, което пък оказва позитивен резултат върху капиталовата интензивност в страната.
Успоредно с това от КФН чакат намаляване на транзакционните разноски, както и на разноските в компании, които правят интервенции в задгранична валута.
От друга страна, приемането на еврото ще докара и до разноски за бизнеса в бранша. Изграждането и адаптирането на осведомителни системи, превалутирането на салда и преобразуването на капитала в сдруженията, смяната на устави, правилници и счетоводни практики - всичко това би изисквало запас за всяка компания. Конкретна оценка за сумата на предстоящите разноски за бизнеса, въпреки и еднократни, към момента не е известна.
По отношение на провокациите за самия регулатор Атанасов показва нуждата да се извърши подробен прочит и оценка на регулаторната рамка. " Комисията за финансов контрол има признат проект за деяние от 18 точки. Голяма част от тях са изпълнени, а още пет от тях следва да бъдат завършени до края на годината ", сподели той като прибавя, че ограниченията касаят секторите обезпечаване и пенсионно обезпечаване.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Къде отиват всички тези напечатани пари
От десетилетие лихвите са рекордно ниски, само че световният инфлационен апокалипсис по този начин и не настъпи
28 сеп 2018
Помощ - инфлация, какво да върша
Инвестиционните разновидности против повишаването на артикули и услуги са строго субективни за всяко домакинство.
21 сеп 2018
Правни аспекти на влизането на България в еврозоната
Отвъд икономическите и финансови разбори за изгодите и негативите, евентуалното влизане на България във валутния съюз ще има голямо въздействие и върху локалното законодателство
4 фев 2018
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017 " Инфлация, обвързвана с напредък на приходите на глава от популацията, не е инфлация, от която хората би трябвало да се опасяват ", разяснява подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство " Емисионно " Калин Христов по време на конференция " Бъдещето на Икономическия и паричен съюз ". Изказването беше във връзка, с по думите му - " необразованите тълкования " по тематиката за инфлацията в България. Христов също акцентира, че приходите и цените в България все още са 50% от междинните равнища в Европа, което значи, че естественият път при нарастване на домакинските бюджети е да се покачват и цените. За информация, инфлацията през август е 3.5% на годишна база, до момента в който междинната работна заплата в страната се усилва с ритъм от 8.2% през второто тримесечие по отношение на година по-рано.
Като гост-лектор на конференцията Христов разяснява бъдещето на Европейския съюз и еврозоната. Той показва, че основната изчезналата съставна част за развиването на Икономическия и паричен съюз е единната фискална политика, която би разрешила една страна да оказва помощ на друга при спад на икономическия напредък. Липсата на политически тласък в Европа обаче прави задачата невъзможна на този стадий, смята той.
Бъдещето на еврозоната
" В основата на паричните съюзи, общата парична политика изисква две неща. Или всички, които са обект на тази политика, да имат идентична конструкция на стопанската система и идентична конкурентоспособност. Или в случай че те имат разлики между тях, да има механизъм, съгласно който налозите на по-конкурентните да могат да бъдат трансферирани към по-слабите стопански системи ", споделя Калин Христов във връзка проблемите, с които се сблъсква Европа и еврозоната.
Според него стопанските системи не престават да се развиват с друга скорост и по друг метод - не престават проблемите с високата безработица в южните страни, задлъжнялостта също още е висока.
Възможните решения са две. Едната алтернатива е да се сътвори " фискален потенциал " - механизъм, който разрешава на една страна да оказва помощ на друга, което би включвало и единно гарантиране на депозитите, обединяване на задълженията. Този способ обаче изисква политически моментум, който сега липсва в Европа, показва Христов. Затова се ползва другият механизъм, " по-болезнен ", съгласно който на национално равнище се постановат политики, които да преструктурират стопанската система и да я създадат по-конкурентоспособна.
Ползи и разноски от приемането на еврото
Приемането на еврото би довело до краткосрочни и дълготрайни преимущества за небанковия финансов бранш в България, до момента в който предстоящите разноски ще бъдат еднократни. Това означи зам.-председателят на Комисията за финансов контрол (КФН) Бойко Атанасов. Според оценки на регулатора еврозоната би отстранила риска при финансови интервенции, придвижването на капитали ще се улесни, което пък оказва позитивен резултат върху капиталовата интензивност в страната.
Успоредно с това от КФН чакат намаляване на транзакционните разноски, както и на разноските в компании, които правят интервенции в задгранична валута.
От друга страна, приемането на еврото ще докара и до разноски за бизнеса в бранша. Изграждането и адаптирането на осведомителни системи, превалутирането на салда и преобразуването на капитала в сдруженията, смяната на устави, правилници и счетоводни практики - всичко това би изисквало запас за всяка компания. Конкретна оценка за сумата на предстоящите разноски за бизнеса, въпреки и еднократни, към момента не е известна.
По отношение на провокациите за самия регулатор Атанасов показва нуждата да се извърши подробен прочит и оценка на регулаторната рамка. " Комисията за финансов контрол има признат проект за деяние от 18 точки. Голяма част от тях са изпълнени, а още пет от тях следва да бъдат завършени до края на годината ", сподели той като прибавя, че ограниченията касаят секторите обезпечаване и пенсионно обезпечаване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ