Защо да изучаваме геополитиката на военните бази?
" Катехон " разгласява (а Поглед Инфо превежда, ред.) откъс от проучването „ Геополитика на военните бази “ на Испанския институт за стратегически проучвания към Министерството на защитата на Испания.
„ Тези, които не помнят географията, в никакъв случай няма да я победят “, написа Робърт Д. Каплан в книгата си „ Отмъщението на географията “. В една цифрова и осведомителна епоха, характеризираща се с глобализиран и взаимосвързан свят, в който чувствителността към времето и пространството е намаляла, географията наподобява е престанала да играе каквато и да е роля. Технологичният прогрес води до обстоятелството, че географията безпричинно е оставена в давност, а разпоредбите, които тя диктува, към този момент не наподобяват нещо значимо. Но действителността се усеща, добавяйки трудност към динамичността на световните феномени.
Невъзможно е да се отхвърли, че цялата интернационална политика се развива във времето и пространството, в характерни географски условия и условия. Далеч от изпадането в географския детерминизъм, който твърди, че географията фундаментално дефинира човешкия избор, тази концепция се основава на догатката, че географията дефинира границите и опциите в интернационалната политика.
Държавите могат да се възползват от своите геополитически благоприятни условия или, назад, да станат жертви на личното си географско състояние. Местоположението на една страна неизбежно дефинира нейната еднаквост и двустранните й връзки както със съседите, по този начин и с всеки различен държавен артист на планетата.
Историята нормално демонстрира, че до момента в който военните или кооперативните процеси се дефинират значително от тактиките, следвани от страните, географските условия на страните се дефинират значително от тактиките, следвани от тези участници, и точно те са имали по-голяма тежест.
От появяването на геополитиката като независима дисциплинираност доста интелектуалци ревниво пазят концепцията, че проучването на география е неизбежно. Обръщайки се единствено към класиците, виждаме имената на Алфред Тейър Махан (1840-1914), Халфорд Макиндер (1861-1947) и Никълъс Дж. Спайкман (1893-1943), трима теоретици, които схващат географията като обяснителна мощ на хода на политическите събития, би трябвало да се означи.
Докато първите твърдяха, че господството над океаните е жизненоважно за господството над земята, вторите разбираха, че контролът върху Евразия е равностоен на хегемонистичен надзор над света.
Спайкман, от своя страна, акцентира значимостта на преодоляването на " пръстена от земи " или Римланд, който заобикаля Хартленда (от британски " сърце " - сърцевината, т.е. " центърът на вселената " - прибл. Лейн), или международната опорна точка.
Тези хрумвания са настоящи през днешния ден, както постоянно. Тъй като международният ред губи своя хегемонен и еднополюсен статут, реализиран след края на Студената война, преминавайки към многополюсна и анархистка конструкция, географията и геополитиката наподобява възстановяват своето историческо значение. Военните бази са отличен образец за стратегическото въздействие на географията върху интернационалните връзки.
Военните бази са инструмент с огромно военно и политическо значение и държавните управления нормално ги употребяват за реализиране на своите външнополитически цели. Основните им функционалности са да построяват държавната мощност, да поддържат напреднало наличие, да възпират евентуални съперници и да презастраховат под формата на реализиране на компромис със съдружниците, с цел да подсигуряват личната си сигурност.
Въпреки че може да наподобява, че военните бази са инструмент, обвързван само със способността на страната да упражнява твърда власт, в действителност външното наличие на стратегически места от ден на ден се употребява като опция за невоенни задачи.
Като цяло стратегическата аргументация за съществуването на военни бази в чужбина се крие основно в способността на страната да ползва тактики за въздържане и сигурност. Докато задачата на възпирането е да убеди врага, че задачите на военните дейности за реализиране на политически цели надвишават изгодите, задачата на сигурността е да убеди самото население и популацията на съюзническите страни, че изгодите от военните дейности ще бъдат по-големи от разноските за тях.
Географското систематизиране на военните бази значително е резултат от отговор на закани, възниквали през годините. Външното наличие на страната е директно отговорно за реализацията на техните национални ползи. След Втората международна война фокусът на по този начин наречената тактика за ограничение беше върху предотвратяването на Съюз на съветските социалистически републики да разшири контрола си от Хартленда към Римланда.
Но след края на Студената война и разпадането на двуполюсната интернационална система, броят на участниците, ползите, рисковете и заплахите се усили, обрисувайки сюжет с огромна трудност и цялостен с безредица.
Оттогава геостратегическите решения и дейности, подхванати от разнообразни страни, се развиха доста. Самостоятелните дейности са понижени в интерес на развиването на партньорска система. От основаването си през 1949 година и в действителност от трансформацията си от боен съюз в общественост за сигурност след Студената война, НАТО въплъщава тази нова система от съюзи.
Освен това обичайна трансатлантическа ос беше преориентирана, измествайки фокуса на външната политика към Азиатско-тихоокеанския район. Тази смяна демонстрира последователно изместване от фокуса върху управлението и сдържането на самата Евразия и преход към нуждата да се сдържа Евразия посредством управление на близките райони.
Присъствието в чужбина посредством разполагане на военни бази има огромни преимущества както във военно-политически, по този начин и в стопански проект. В исторически проект построяването на бази в действителност подхожда на имперски цели: колонизиране на земи, придобиване на повече територия, надзор на ресурсите и така нататък По време на Студената война задачата на базите беше, от една страна, да сдържат силите на двата блока, като подсигуряват, че няма да избухне война, а въпреки това, да изключат опцията западноевропейските страни още веднъж да национализират политиката си за сигурност, като по този метод ги лишава от опцията да подхващат каквито и да било едностранни дейности.
Днес стратегическата аргументация за местоположението на базите се е трансформирала значително; по този метод техните преимущества също са се развили.
Основните преимущества на предното наличие са в сходство с обичайното му пояснение: възпирането на евентуални агресори и сигурността на съдружниците и другарските страни. И двете разрешават да се показва надеждност и да се построи доверие в страната, тази логичност се основава на теорията за хегемонистичната непоклатимост, която има за цел да укрепи мира и стабилността в целия свят.
Фондациите слагат военната мощ в работа на отбраната на човешките права, насърчаването на демокрацията и върховенството на закона и ръководството на локални спорове по света.
Необходим е военно-политически компромис във външната политика, с цел да може страната да резервира позицията си на нов стадий от конкуренцията сред силите. Освен това в сегашния миг опциите за потребление на мека мощ от страната могат да се задействат и на всеобщо равнище. Това се отнася да вземем за пример за военната дипломация, защото базите съставляват допирна точка сред културата на страната, която е хазаин на базите, и културата на страната, която е предоставила опция за това.
Също по този начин, напредналото наличие във външните райони играе значима роля за хегемонната позиция на страната на международно равнище в икономическо отношение. Военните бази могат да бъдат инструмент, употребен за подсилване на стратегическите, стопански и търговски връзки с други страни или за противопоставяне на икономическото въздействие на друга противникова мощ.
Разполагането на военни бази обаче има своите несъгласия. В сегашните условия военното наличие в чужбина среща все по-големи компликации и проблеми. Един подобен проблем е упоменатата идея за ограничение на A2/AD, проектирана от мощни страни, с цел да наруши проекцията на други положения в избрани напреднали места.
Това е една от главните физически уязвимости, пред които са изправени военните бази през днешния ден. Добър образец за тази опасност е казусът с американските бази в Индо-Тихоокеанския район, където динамичността и оперативните подходи на A2/AD са изострени от районните съперници на Съединени американски щати в опит да проектират своята мощност и върху тях.
Именно заради тази причина Съединени американски щати в Стратегията за национална сигурност слагат като приоритет нуждата от пренасочване на модела на военните бази. По всяка възможност моделът на антидържавна основа, който се появи по време на Студената война, към този момент не е задоволителен.
Въпреки че тактиките за блокиране на зони не са нещо ново, A2/AD заканите в този момент са по-актуални от всеки път във връзка с техните усъвършенствани, по-точни и смъртоносни качества от всеки път.
Стратегията за разпространяване, създадена по време на войната против тероризма, е малко евентуално да бъде толкоз ефикасна, защото в световна сцена, осеяна с безкрайни огнища на спорове, да намерите домакини, които дават отговор на всички нужни критерии (например, да са надеждни сътрудници, намират се покрай огромен спектакъл на война и резистентен на зложелател A2/AD), става мъчно.
В новия стадий на конкуренция сред силите военните бази играят съществена роля. Въпреки това наподобява належащо да се създаде нов различен базов модел, който да минимизира съществуващите дефекти, с цел да работи дейно в конфликтни обстановки.
Това, което е несъмнено е, че военните бази са значими освен в региона на геополитиката, само че те са потребни и като аналитични знаци, които ни разрешават да проучваме положението на страната, да оценяваме предишното и хода на историческите събития и да вършим прогнози за бъдещето.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Тези, които не помнят географията, в никакъв случай няма да я победят “, написа Робърт Д. Каплан в книгата си „ Отмъщението на географията “. В една цифрова и осведомителна епоха, характеризираща се с глобализиран и взаимосвързан свят, в който чувствителността към времето и пространството е намаляла, географията наподобява е престанала да играе каквато и да е роля. Технологичният прогрес води до обстоятелството, че географията безпричинно е оставена в давност, а разпоредбите, които тя диктува, към този момент не наподобяват нещо значимо. Но действителността се усеща, добавяйки трудност към динамичността на световните феномени.
Невъзможно е да се отхвърли, че цялата интернационална политика се развива във времето и пространството, в характерни географски условия и условия. Далеч от изпадането в географския детерминизъм, който твърди, че географията фундаментално дефинира човешкия избор, тази концепция се основава на догатката, че географията дефинира границите и опциите в интернационалната политика.
Държавите могат да се възползват от своите геополитически благоприятни условия или, назад, да станат жертви на личното си географско състояние. Местоположението на една страна неизбежно дефинира нейната еднаквост и двустранните й връзки както със съседите, по този начин и с всеки различен държавен артист на планетата.
Историята нормално демонстрира, че до момента в който военните или кооперативните процеси се дефинират значително от тактиките, следвани от страните, географските условия на страните се дефинират значително от тактиките, следвани от тези участници, и точно те са имали по-голяма тежест.
От появяването на геополитиката като независима дисциплинираност доста интелектуалци ревниво пазят концепцията, че проучването на география е неизбежно. Обръщайки се единствено към класиците, виждаме имената на Алфред Тейър Махан (1840-1914), Халфорд Макиндер (1861-1947) и Никълъс Дж. Спайкман (1893-1943), трима теоретици, които схващат географията като обяснителна мощ на хода на политическите събития, би трябвало да се означи.
Докато първите твърдяха, че господството над океаните е жизненоважно за господството над земята, вторите разбираха, че контролът върху Евразия е равностоен на хегемонистичен надзор над света.
Спайкман, от своя страна, акцентира значимостта на преодоляването на " пръстена от земи " или Римланд, който заобикаля Хартленда (от британски " сърце " - сърцевината, т.е. " центърът на вселената " - прибл. Лейн), или международната опорна точка.
Тези хрумвания са настоящи през днешния ден, както постоянно. Тъй като международният ред губи своя хегемонен и еднополюсен статут, реализиран след края на Студената война, преминавайки към многополюсна и анархистка конструкция, географията и геополитиката наподобява възстановяват своето историческо значение. Военните бази са отличен образец за стратегическото въздействие на географията върху интернационалните връзки.
Военните бази са инструмент с огромно военно и политическо значение и държавните управления нормално ги употребяват за реализиране на своите външнополитически цели. Основните им функционалности са да построяват държавната мощност, да поддържат напреднало наличие, да възпират евентуални съперници и да презастраховат под формата на реализиране на компромис със съдружниците, с цел да подсигуряват личната си сигурност.
Въпреки че може да наподобява, че военните бази са инструмент, обвързван само със способността на страната да упражнява твърда власт, в действителност външното наличие на стратегически места от ден на ден се употребява като опция за невоенни задачи.
Като цяло стратегическата аргументация за съществуването на военни бази в чужбина се крие основно в способността на страната да ползва тактики за въздържане и сигурност. Докато задачата на възпирането е да убеди врага, че задачите на военните дейности за реализиране на политически цели надвишават изгодите, задачата на сигурността е да убеди самото население и популацията на съюзническите страни, че изгодите от военните дейности ще бъдат по-големи от разноските за тях.
Географското систематизиране на военните бази значително е резултат от отговор на закани, възниквали през годините. Външното наличие на страната е директно отговорно за реализацията на техните национални ползи. След Втората международна война фокусът на по този начин наречената тактика за ограничение беше върху предотвратяването на Съюз на съветските социалистически републики да разшири контрола си от Хартленда към Римланда.
Но след края на Студената война и разпадането на двуполюсната интернационална система, броят на участниците, ползите, рисковете и заплахите се усили, обрисувайки сюжет с огромна трудност и цялостен с безредица.
Оттогава геостратегическите решения и дейности, подхванати от разнообразни страни, се развиха доста. Самостоятелните дейности са понижени в интерес на развиването на партньорска система. От основаването си през 1949 година и в действителност от трансформацията си от боен съюз в общественост за сигурност след Студената война, НАТО въплъщава тази нова система от съюзи.
Освен това обичайна трансатлантическа ос беше преориентирана, измествайки фокуса на външната политика към Азиатско-тихоокеанския район. Тази смяна демонстрира последователно изместване от фокуса върху управлението и сдържането на самата Евразия и преход към нуждата да се сдържа Евразия посредством управление на близките райони.
Присъствието в чужбина посредством разполагане на военни бази има огромни преимущества както във военно-политически, по този начин и в стопански проект. В исторически проект построяването на бази в действителност подхожда на имперски цели: колонизиране на земи, придобиване на повече територия, надзор на ресурсите и така нататък По време на Студената война задачата на базите беше, от една страна, да сдържат силите на двата блока, като подсигуряват, че няма да избухне война, а въпреки това, да изключат опцията западноевропейските страни още веднъж да национализират политиката си за сигурност, като по този метод ги лишава от опцията да подхващат каквито и да било едностранни дейности.
Днес стратегическата аргументация за местоположението на базите се е трансформирала значително; по този метод техните преимущества също са се развили.
Основните преимущества на предното наличие са в сходство с обичайното му пояснение: възпирането на евентуални агресори и сигурността на съдружниците и другарските страни. И двете разрешават да се показва надеждност и да се построи доверие в страната, тази логичност се основава на теорията за хегемонистичната непоклатимост, която има за цел да укрепи мира и стабилността в целия свят.
Фондациите слагат военната мощ в работа на отбраната на човешките права, насърчаването на демокрацията и върховенството на закона и ръководството на локални спорове по света.
Необходим е военно-политически компромис във външната политика, с цел да може страната да резервира позицията си на нов стадий от конкуренцията сред силите. Освен това в сегашния миг опциите за потребление на мека мощ от страната могат да се задействат и на всеобщо равнище. Това се отнася да вземем за пример за военната дипломация, защото базите съставляват допирна точка сред културата на страната, която е хазаин на базите, и културата на страната, която е предоставила опция за това.
Също по този начин, напредналото наличие във външните райони играе значима роля за хегемонната позиция на страната на международно равнище в икономическо отношение. Военните бази могат да бъдат инструмент, употребен за подсилване на стратегическите, стопански и търговски връзки с други страни или за противопоставяне на икономическото въздействие на друга противникова мощ.
Разполагането на военни бази обаче има своите несъгласия. В сегашните условия военното наличие в чужбина среща все по-големи компликации и проблеми. Един подобен проблем е упоменатата идея за ограничение на A2/AD, проектирана от мощни страни, с цел да наруши проекцията на други положения в избрани напреднали места.
Това е една от главните физически уязвимости, пред които са изправени военните бази през днешния ден. Добър образец за тази опасност е казусът с американските бази в Индо-Тихоокеанския район, където динамичността и оперативните подходи на A2/AD са изострени от районните съперници на Съединени американски щати в опит да проектират своята мощност и върху тях.
Именно заради тази причина Съединени американски щати в Стратегията за национална сигурност слагат като приоритет нуждата от пренасочване на модела на военните бази. По всяка възможност моделът на антидържавна основа, който се появи по време на Студената война, към този момент не е задоволителен.
Въпреки че тактиките за блокиране на зони не са нещо ново, A2/AD заканите в този момент са по-актуални от всеки път във връзка с техните усъвършенствани, по-точни и смъртоносни качества от всеки път.
Стратегията за разпространяване, създадена по време на войната против тероризма, е малко евентуално да бъде толкоз ефикасна, защото в световна сцена, осеяна с безкрайни огнища на спорове, да намерите домакини, които дават отговор на всички нужни критерии (например, да са надеждни сътрудници, намират се покрай огромен спектакъл на война и резистентен на зложелател A2/AD), става мъчно.
В новия стадий на конкуренция сред силите военните бази играят съществена роля. Въпреки това наподобява належащо да се създаде нов различен базов модел, който да минимизира съществуващите дефекти, с цел да работи дейно в конфликтни обстановки.
Това, което е несъмнено е, че военните бази са значими освен в региона на геополитиката, само че те са потребни и като аналитични знаци, които ни разрешават да проучваме положението на страната, да оценяваме предишното и хода на историческите събития и да вършим прогнози за бъдещето.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ