Красивата шпионка на Хитлер
Катарина Матилде Крюгер е родена през 1914 година в Берлин. Ослепителната русокоска мечтае за кариера в киното и едвам 20-годишна получава първата си роля. Точно по това време Катарина взема решение да смени името си на Хилде. Така се ражда Хилде Крюгер – амбициозната хубавица, която в никакъв случай не съумя да пробие като актриса, само че изигра първостепенна роля в построяването на голяма шпионска мрежа на нацистите на територията на Мексико.
Г-ца Крюгер не съумява да впечатли изключително режисьорите с актьорските си умения, само че съумява да притегли вниманието на Йозеф Гьобелс, който е Министър на пропагандата в държавното управление на Хитлер в навечерието на Втората международна война. Това е и повода макар посредственото си актьорско майсторство пленителната германка да получава роля след роля.
Хилде Крюгер напуща Германия и отпътува за Америка малко след началото на военния спор. Опитите и да пробие в Холивуд се увенчават с крах, само че амбициозната хубавица явно има други умения и бързо съумява да завоюва вниманието и сърцето на един от най-знатните германци в Америка – Герт декор Гонтард, който е правоприемник на пивоварната Будвайзер. Любопитен факт е, че наема на жилището на Хилде се заплаща не от какъв да е, а от Жан Пол Гети, който е бил парещ последовател на концепциите на Хитлер.
Година след идването си в страната на неограничените благоприятни условия Хилде е вербувана от Гестапо. Така стартира кариерата си най-успешната шпионка на Хитлер зад океана. Целта на нацистките шпиони на територията на Америка е била да се опитат да открият промишления капацитет на страната, както и да наблюдават за всяко по-голямо напредване на военни елементи.
След включването на Америка във войната, напредването на германците на територията на страната е било мощно затруднено, за това от Гестапо вземат решение да трансферират шпионската си мрежа на територията на Мексико.
И по този начин в ранните часове на 9 февруари на граничния пункт Нуева Ларедо на границата сред Америка и Мексико идва автомобил. Сред пътуващите е представящата се американска гражданка Хилде, която показва целесъобразно писмо, подписано от най-богатия човек в Америка – Жан Пол Гети.
Г-ца Крюгер не губи време и бързо се впуска в деен нощен живот в Мексико сити. Не след дълго тя се среща държавния секретар на финансовото министерство, а около него и с вътрешния министър Мигел Алеман, който скоро губи мозъка си по красивата германка. Запленен от външността и други умения на Хилде, Алеман и обезпечава жилище в един от влиятелните региони на Мексико сити, който той посещава съвсем всяка вечер.
Връзката и с вътрешния министър не е единствената, която шпионката поддържа. Според разкрити отчети на американските секрети служби, по това време Хилде Крюгер се е срещала още с авторитетен мексикански военачалник и с външния министър на страната Езекиел Падия. Но най-плодотворна е връзката й точно със силовия министър Алеман, с помощта на която повече от 300 нацистки шпиони са получили гладко мексикански входни визи.
Междувременно стотици тонове първични материали напущат Мексико в посока Нацистка Германия. Тонове живак и нефт се товарят от пристанището Веракрус и се транспортират контрабандно през Панамския канал от немски подводници. Повечето от държавните служители и политици, които са забъркани контрабандата, са близки познати на красивата немска шпионка.
Кариерата на най-успешната шпионка на Гестапо оттатък океана завършва през декември 1941 година. Тогава предизвикан от нападението над Пърл Харбър американският Държавен департамент взема решение да осведоми мексиканската държавно управление за настоящите нацистки шпиони на тяхна територия.
Мексиканските управляващи получават лист с 24 имена, измежду които и името на Хилде Крюгер. Тя даже е задържана за малко, само че с помощта на връзката си с вътрешния министър тя е освободена.
За да се избави от гонене и екстрадиция госпожица Крюгер се омъжва за Нацо де ла Торе, който е внук на тогавашния мексикански президент Порфирио Диас. Малко след края на войната, през 1946 година, тогавашният ухажор на германката – Мигел Алеман, е определен за президент на Мексико, само че в това време Хилде и съумяла да завърти главата на „ Захарният крал “ на Куба Хулио Лобо Олавария, с който отпътува за Испания.
Как е изживяла живота си по-късно и дали още е жива Хилде Кругер е обгърнато в тайнственост. Единствените откъслечни данни за амбициозната германка са късото й появяване на екрана в една швейцарска комедия през 1958 година и разказът на Ида Родригес, близка другарка от Мексико, която последно я е видяла в Ню Йорк малко по-късно. От тогава следите на хубавицата се губят. Никой не знае жива ли е още най-успешната нацистка шпионка.
