Къщите на смъртта в Индонезия
Къщи, които доста наподобяват на лодки, а по външните им стени има рога на бизон – знак на благосъстоянието, могат да се видят на доста места в Южен Сулавеси, Индонезия. Къщите се назовават тангконан и са предопределени за мъртвите.
В превод от локалния език тангконан значи там, където фамилията се събира. Според легендата първата такава къща е издигната от божеството Пуанг Матуа.
Въпреки че множеството поданици на индонезийския полуостров са християни, в ритуалите им по почитането на мъртвите се е запазил езически обред, който се практикува и до през днешния ден.
В център на церемонията стоят къщите тангконан, които не се населяват от живи хора, а от балсамираните остатъци на техните умряли близки. Преди да бъдат заровени, както изисква християнството, телата на мъртвите се съхраняват в тези къщи на гибелта.
Докато са в тези къщи, умрелите се считат за живи от останалата общественост и роднините им са длъжни всеки ден да ги преобличат и да им носят храна. Около краката и ръцете на покойника се четат заклинания, защото се има вяра, че той може да стане и самичък да отиде до гроба си.
Когато пристигна денят на погребението, цялото село се стича на събитието, а на мъртвите се носят дарове, символизиращи жертвата. Жителите на Индонезия имат вяра в задгробния живот и до мъртвеца поставят разнообразни премети, които могат да са му потребни в Отвъдното.
Гробът наподобява повече на пантеон измежду скалите, а тялото се слага в дребен ковчег, заобиколен от всевъзможни блага.
Погребението би трябвало да е охолно и богато, което коства на локалните десетки хиляди долари. Тъй като множеството от тях не съумяват да съберат такава сума бързо, телата на мъртвите остават в къщите за месеци, а от време на време и десетки години.
Дотогава мъртвецът се счита за болен и живите му родственици се грижат за него, като животът им парадоксално се завърта към гибелта, до момента в който не съберат пари за уместно заравяне съгласно традициите.
