Карл Густав Юнг е една от най-загадъчните личности на 20-ти

...
Карл Густав Юнг е една от най-загадъчните личности на 20-ти
Коментари Харесай

Неврозата е всъщност опит за самоизлекуване - КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ

Карл Густав Юнг е една от най-загадъчните персони на 20-ти век, но никой не може да отхвърли великите му прозрения, както и приноса му за логиката на психиката.

Представяме ви сбирка от някои от най-хубавите му мисли, които ще ви оказват помощ да осъзнаете за какво неврозата и депресията се появяват в живота ви.

Нашата психическа конструкция повтаря структурата на Вселената и всичко протичащо се в Космоса се повтаря в безпределно дребното и само пространство на човешката душа.

Никой не развива личността си, тъй като са му споделили, че е потребно или целесъобразно да го стори. Природата в никакъв случай не се е влияела от доброжелателни препоръки. Природата, в това число и човешката, е движена само от принудата на каузалността. Нищо не се трансформира без нужда, минимум пък човешката персона. Тя е извънредно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната нужда може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на стремежи, заповеди и възгледи, а само на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата насила на вътрешната или външната орис.

Неврозата е в действителност опит за самоизлекуване. Това е опит на саморегулиращата се психологична система да възвърне салдото си, тъкмо както е и при сънищата – единствено че по-драстично.

Не би трябвало да опитваме „ да се отървем “ от неврозата, а да изпитаме това, което значи, на което има да ни научи, каква е нейната цел.

Депресията е като жена, облечена в черно. Ако тя се появи, не я гони. Покани я да влезе, предложи ѝ да седне, отнасяй се с нея като с посетител, и чуй това, което има да ти каже.

Човек не става прояснен, като си  представя фигури от светлина, а като осъзнава личната си  тъмнина.

Познавайки своята лична мрачевина, ти можеш да се оправиш и с тъмната страна на останалите.

Който не премине през чистилището на личните пристрастености, няма да ги преодолее.

Невротикът основава изкуствена преграда пред себе си, измисля си я самичък – и стартира да страда от този вътрешен спор. Неговото безволие се трансформира в горделивост или в очевидно неуважение – и в двата случая силата се влага в безполезна война против самия себе си, в която индивидът става некадърен да подеме ново начинание. Ефективността му е мощно редуцирана. С други думи – трансформирал се е в невротик.

Имаме могъщо отбиване от всяко предумишлено изпитание и сме пристрастени към абсолютния мързел, до момента в който събитията не ни подбутнат към деяние.

Оттеглянето от живота води до декаданс, а регресът подбужда опозиция към извора.

Човек е кадърен да преодолее безусловно невъзможни компликации, в случай че е уверен, че това има смисъл. И претърпява неуспех, в случай че при всички несгоди е заставен да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.

С цялото си почитание към историята, аз не мисля, че вглеждането в предишното и връщането към травматични мемоари, е толкоз дейно в освобождението на индивида от неговото минало, колкото основаването на нещо ново – без значение какви са първичните условия, от които неврозата произлиза, тя е поддържана, поради неправилно отношение и държание, което, един път разпознато, може да бъде поправено СЕГА.

През последните тридесет години хора от всички цивилизовани страни на земята, са се обръщали за съвет към мен. Лекувал съм пациенти през втората половина на живота си – т.е., след тридесет и пет годишната си възраст – не е имало НИТО ЕДИН, чийто проблем да НЕ се е свеждал до набожен взор към живота. Спокойно може да се каже, че всеки от тях се е РАЗБОЛЯВАЛ, тъй като е изгубил това, което религиите на всички епохи са давали на почитателите си. Нито един от тези, които не си ВЪЗВЪРНАХА този набожен мироглед, не бе същински ИЗЛЕКУВАН.

Тъжната истина е в това, че действителният живот е цялостен с непреклонно настоящи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със гибелта, щастието – с тъга, а положителното – със зло. И ние даже не може да бъдем сигурни в успеха на едното над другото. Животът е поле на тази борба. Винаги е било по този начин и по този начин ще бъде. Ако не е – животът свършва.

Можете да закупите „ Червената книга “ на Карл Густав Юнг от издателство Изток-Запад тук !

Източник: chetilishte.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР