Камут - древноегипетското жито
Камутът е античен тип египетска пшеница. Тя е била позната още на строителите и ползвателите на пирамидите, защото нейни остатъци се откриват точно там.
Това я прави по-стара от 3000 години. Самото име - камут, е древноегипетското название на пшеницата. Оттам идва и наименованието на тази зърнено-житна просвета.
Теорията за житото на фараона обаче за мнозина е мит. Известността и се базира по-скоро на маркетинг тактика. В нея е включено представянето ѝ като антична храна с безчет потребни качества, едно от които е нетърпимост към глутен. Никое от тези изказвания обаче не е несъмнено потвърдено.
За разлика от елементарната пшеница, камутът има огромни зърна. Интересното е, че те не са изгубили питателните си качества през вековете.
В тях се съдържат фибри, протеини, липиди, витамини, както и минералите селен, мед, цинк, магнезий, фосфор. Те са в доста по-големи равнища, спрямо останалите разновидности на зърнено-житните култури.
Друга отличителна линия на камута е фактът, че не съдържа глутен. Това го прави различен вид за всички, с нетърпимост към глутена.
Камутът е хранителен – в 100 г от него се съдържат 360 ккал, 51 г въглехидрати, 17 г протеини, 3 г мазнини и 2 г фибри. Консумира се варен. За задачата, 12 часа преди подготвяне, се накисва във вода.
Има богато кулинарно приложение. С него се подготвя брашно, което сполучливо се комбинира с пшеничено и овесено брашно, както и с такова от ечемик и спелта. С него се подготвят и всевъзможни бисквити, курабийки и така нататък
Сварен камут се употребява с масло, сирене, със сушени плодове, ядки и мед за десерт. Охладен се влага в салати. С културата се подготвя и домашна паста. С него може да се размени пшеницата във всяка една рецепта.
Камутът е подобаващ за поникване и за обработване на био-кълнове. Най-изразеното му свойство е антиоксидантното. То се дължи на високото наличие на селен.
