По следите на обърканото наследство на Борис Джонсън*
Камионите за изнасяне на багаж и мебелировка към този момент са на път към „ Даунинг стрийт “ 10, а в този миг английската Консервативна партия се готви да си разчисти сметките с премиера Борис Джонсън, написа в собствен разбор „ Асошиейтед прес “.
Дебатът за това каква диря е оставил върху своята партия, страната си и света ще продължи дълго след напускането му през септември - в случай че въобще си е отишъл вечно. Джонсън извади Англия от Европейския съюз и завоюва безапелационна изборна победа, преди държавното управление му да рухне в купчина кавги от етичен темперамент. По време на последното си появяване в Народното събрание като министър-председател през юли той заключи трите си години на поста с дсумите: „ Мисията значително е изпълнена “.
Много политически историци имат по-сурово мнение за това. „ Уинстън Чърчил сподели, че „ Историята ще бъде блага към мен, тъй като имам намерение да я напиша “, сподели Тим Бейл, професор по политика в Лондонския университет „ Куин Мери “. „ Почти съм сигурен, че и Джонсън желае това, само че се колебая, дали ще открие какъв брой блага би била историята към него, най-малко не токлкова, колкото към неговвия идол Чърчил “, споделя проф. Бейл.
Джонсън си построи ненапълно шутовски обществен имидж, само че оказа съществено въздействие върху страната си. Той носи огромна част от заслугите или пък виновността за излизането на Англия от Европейски Съюз - важно решение, чиито последици ще се демонстрират с години.
„ Единственото несъмнено нещо, което можете да кажете, е, че неговото завещание е Брекзит “, сподели Стивън Филдинг, професор по политическа история в университета в Нотингам. „ Не можете да му отнемете това – въпросът е единствено дали то в последна сметка това е нещо положително или неприятно. “ Подкрепата на Джонсън в акцията за „ овакантяване “ преди английския референдум за членствота в Европейски Съюз през 2016 година беше жизненоважна за успеха му. Той имаше известен апел, с който никой различен деятел не можеше да се премери. Когато разногласията в Народното събрание по отношение на изискванията за овакантяване смъкнаха премиера Тереза Мей, три години по-късно, Джонсън я наследи с обет да „ реализира Брекзит “. Той докара консерваторите до голяма изборна победа през 2019 година и извади Англия от Европейски Съюз на идната година.
Но дългият бракоразвод наподобява към момента надалеч от етапа „ завършен “. Отношенията с Европейски Съюз се утежниха на фона на неразрешените разногласия по отношение на комерсиалните правила за Северна Ирландия. Нови митнически и регулаторни бариери също попречват търговията сред Англия и 27-те страни от Европейски Съюз. Ползите от Брекзит, рекламирани от Джонсън и други поддръжници – късмет да се разрушат тежките правила на Европейски Съюз и да се сътвори по-динамична стопанска система – към момента не са се материализирали. Обещанията на Джонсън да преразпредели вложения и благоприятни условия към подценявани райони на Англия, също остават неизпълнени.
Министърът на външните работи Лиз Тръс, или някогашният началник на Министерството на финансите Риши Сунак, които се състезават в конкуренция за водачество на Консервативната партия, чийто резултат ще бъде разгласен на 5 септември наследяват дефлационна стопанска система и рецесия на разноските за живот, провокирани от фактори като Брекзит и нахлуването на Русия в Украйна. Маргарет Макмилън, почетен професор по интернационална история в Оксфордския университет, сподели, че Джонсън е оставил Обединеното кралство отслабено както стопански, по този начин и конституционно. „ Съюзът е по-слаб, статутът и бъдещето на Северна Ирландия са под въпрос, а връзките с Европейски Съюз, който към момента е главният търговски сътрудник на Англия, не са по-добри, да не кажа и по-лоши, в сравнение с когато той стана министър-председател “, добави тя.
Другото определящо събитие от неговото премиерство беше пандемията от COVID-19, която вкара даже и самият Джонсън в интензивно поделение през април 2020 година и аргументи гибелта на повече от 180 000 души във Англия. Джонсън се поколеба, преди да наложи общонационален локдаун през март 2020 година. Експерти по-късно споделиха, че такова деяние, седмица по-рано, би избавило хиляди животи. Англия изживя три дълги локдауна, бездънен стопански спад и една от най-високите бройки смъртни случаи в Европа. Но програмата за имунизиране в Обединеното кралство, ръководена от работна група от учени и предприемачи, е необятно считана за огромен триумф. Виктория Хъниман, доцент по английска политика в университета в Лийдс, сподели, че присъдата по отношение на пандемичния връх на Джонсън е в очите на наблюдаващите. „ Неговите поддръжници биха твърдяли, че дейностите му са били потребни и оправдани “, сподели тя, „ до момента в който неговите критици биха твърдяли, че дейностите са под нужният най-малко “, обоснова се Хъниман.
Освен Брекзит, главната интернационална идея на Джонсън е Украйна. Той беше един от най-известните съдружници на президента Володимир Зеленски. Англия го поддържа с риториката и милиарди военна и филантропична помощ, с цел да помогне на страната да устои на нашествието на Русия. Подкрепата направи Джонсън известна фигура в Украйна, макар че критиците споделят, че всеки различен английски водач би следвал същата политика.
Постиженията на Джонсън във вътрешната политика бяха малко. Администрацията му беше безредна, разкъсвана от сепаратизъм и непрекъснато в режим на рецесия. И най-накрая го застигна безконечната история на разпределяне и нарушение на правила. Той провокира безочливо публичния яд с празненствата на „ Даунинг стрийт “, при нарушаване карантините по време на пандемията, за което беше санкциониран от полицията. Чашата преля назначението на основна служба на политик, който беше упрекнат в полово закононарушение. Това се оказа скандал прекомерно огромен за робуващите на закона консерватори, които принудиха Джонсън да напусне.
Критиците на Джонсън споделят, че това е от дълго време закъсняла отплата за политик, който принизи английската политика с популисткото си неуважение към етиката и истината. „ Трагедията е, че който и да размени Джонсън, неизбежно ще бъде някой, който е толерирал неговите неистини, корупция и непросветеност в продължение на години “, написа професорът по история в Кеймбриджкия университет Ричард Еванс в New Statesman. „ Бъркотията, която Борис Джонсън остави след себе си, ще отнеме доста време, с цел да се разчисти “, прибавя той. Но различен историк от Кеймбридж, Робърт Томбс, счита, че Джонсън може един ден да бъде общопризнат като „ доста подценяван политик “ – изключително в случай че разгласява своята равносметка за времето си на поста. „ Основната тематика ще бъде, че въпреки и обиден от човешки недостатъци, той беше прав, когато това имаше значение “, написа Томбс на уеб страницата Spiked.
58-годишният Джонсън се опита да звучи метафизичен по отношение на напускането си. „ Това са паузите “, сподели той с повдигане на плещи, когато разгласи оставката си на 7 юли. Но той даде ясно да се разбере, че не желае да напусне, като упрекна „ стадния “ нрав измежду сътрудниците от консерваторите за „ ексцентричното “ решение за отстраняването му. Той остава член на Народното събрание и някои консерватори считат, че може да се опита да се върне като водач, в случай че наследникът му се провали. Стивън Филдинг споделя, че сходно завръщане би било съвсем невиждано в английската история. „ Човек би си помислил, че в една рационална и рационална политическа просвета това би било невероятно “, споделя той. „ Но това не е Англия сега. “
*Заглавието е на " Мениджър Нюз "
Дебатът за това каква диря е оставил върху своята партия, страната си и света ще продължи дълго след напускането му през септември - в случай че въобще си е отишъл вечно. Джонсън извади Англия от Европейския съюз и завоюва безапелационна изборна победа, преди държавното управление му да рухне в купчина кавги от етичен темперамент. По време на последното си появяване в Народното събрание като министър-председател през юли той заключи трите си години на поста с дсумите: „ Мисията значително е изпълнена “.
Много политически историци имат по-сурово мнение за това. „ Уинстън Чърчил сподели, че „ Историята ще бъде блага към мен, тъй като имам намерение да я напиша “, сподели Тим Бейл, професор по политика в Лондонския университет „ Куин Мери “. „ Почти съм сигурен, че и Джонсън желае това, само че се колебая, дали ще открие какъв брой блага би била историята към него, най-малко не токлкова, колкото към неговвия идол Чърчил “, споделя проф. Бейл.
Джонсън си построи ненапълно шутовски обществен имидж, само че оказа съществено въздействие върху страната си. Той носи огромна част от заслугите или пък виновността за излизането на Англия от Европейски Съюз - важно решение, чиито последици ще се демонстрират с години.
„ Единственото несъмнено нещо, което можете да кажете, е, че неговото завещание е Брекзит “, сподели Стивън Филдинг, професор по политическа история в университета в Нотингам. „ Не можете да му отнемете това – въпросът е единствено дали то в последна сметка това е нещо положително или неприятно. “ Подкрепата на Джонсън в акцията за „ овакантяване “ преди английския референдум за членствота в Европейски Съюз през 2016 година беше жизненоважна за успеха му. Той имаше известен апел, с който никой различен деятел не можеше да се премери. Когато разногласията в Народното събрание по отношение на изискванията за овакантяване смъкнаха премиера Тереза Мей, три години по-късно, Джонсън я наследи с обет да „ реализира Брекзит “. Той докара консерваторите до голяма изборна победа през 2019 година и извади Англия от Европейски Съюз на идната година.
Но дългият бракоразвод наподобява към момента надалеч от етапа „ завършен “. Отношенията с Европейски Съюз се утежниха на фона на неразрешените разногласия по отношение на комерсиалните правила за Северна Ирландия. Нови митнически и регулаторни бариери също попречват търговията сред Англия и 27-те страни от Европейски Съюз. Ползите от Брекзит, рекламирани от Джонсън и други поддръжници – късмет да се разрушат тежките правила на Европейски Съюз и да се сътвори по-динамична стопанска система – към момента не са се материализирали. Обещанията на Джонсън да преразпредели вложения и благоприятни условия към подценявани райони на Англия, също остават неизпълнени.
Министърът на външните работи Лиз Тръс, или някогашният началник на Министерството на финансите Риши Сунак, които се състезават в конкуренция за водачество на Консервативната партия, чийто резултат ще бъде разгласен на 5 септември наследяват дефлационна стопанска система и рецесия на разноските за живот, провокирани от фактори като Брекзит и нахлуването на Русия в Украйна. Маргарет Макмилън, почетен професор по интернационална история в Оксфордския университет, сподели, че Джонсън е оставил Обединеното кралство отслабено както стопански, по този начин и конституционно. „ Съюзът е по-слаб, статутът и бъдещето на Северна Ирландия са под въпрос, а връзките с Европейски Съюз, който към момента е главният търговски сътрудник на Англия, не са по-добри, да не кажа и по-лоши, в сравнение с когато той стана министър-председател “, добави тя.
Другото определящо събитие от неговото премиерство беше пандемията от COVID-19, която вкара даже и самият Джонсън в интензивно поделение през април 2020 година и аргументи гибелта на повече от 180 000 души във Англия. Джонсън се поколеба, преди да наложи общонационален локдаун през март 2020 година. Експерти по-късно споделиха, че такова деяние, седмица по-рано, би избавило хиляди животи. Англия изживя три дълги локдауна, бездънен стопански спад и една от най-високите бройки смъртни случаи в Европа. Но програмата за имунизиране в Обединеното кралство, ръководена от работна група от учени и предприемачи, е необятно считана за огромен триумф. Виктория Хъниман, доцент по английска политика в университета в Лийдс, сподели, че присъдата по отношение на пандемичния връх на Джонсън е в очите на наблюдаващите. „ Неговите поддръжници биха твърдяли, че дейностите му са били потребни и оправдани “, сподели тя, „ до момента в който неговите критици биха твърдяли, че дейностите са под нужният най-малко “, обоснова се Хъниман.
Освен Брекзит, главната интернационална идея на Джонсън е Украйна. Той беше един от най-известните съдружници на президента Володимир Зеленски. Англия го поддържа с риториката и милиарди военна и филантропична помощ, с цел да помогне на страната да устои на нашествието на Русия. Подкрепата направи Джонсън известна фигура в Украйна, макар че критиците споделят, че всеки различен английски водач би следвал същата политика.
Постиженията на Джонсън във вътрешната политика бяха малко. Администрацията му беше безредна, разкъсвана от сепаратизъм и непрекъснато в режим на рецесия. И най-накрая го застигна безконечната история на разпределяне и нарушение на правила. Той провокира безочливо публичния яд с празненствата на „ Даунинг стрийт “, при нарушаване карантините по време на пандемията, за което беше санкциониран от полицията. Чашата преля назначението на основна служба на политик, който беше упрекнат в полово закононарушение. Това се оказа скандал прекомерно огромен за робуващите на закона консерватори, които принудиха Джонсън да напусне.
Критиците на Джонсън споделят, че това е от дълго време закъсняла отплата за политик, който принизи английската политика с популисткото си неуважение към етиката и истината. „ Трагедията е, че който и да размени Джонсън, неизбежно ще бъде някой, който е толерирал неговите неистини, корупция и непросветеност в продължение на години “, написа професорът по история в Кеймбриджкия университет Ричард Еванс в New Statesman. „ Бъркотията, която Борис Джонсън остави след себе си, ще отнеме доста време, с цел да се разчисти “, прибавя той. Но различен историк от Кеймбридж, Робърт Томбс, счита, че Джонсън може един ден да бъде общопризнат като „ доста подценяван политик “ – изключително в случай че разгласява своята равносметка за времето си на поста. „ Основната тематика ще бъде, че въпреки и обиден от човешки недостатъци, той беше прав, когато това имаше значение “, написа Томбс на уеб страницата Spiked.
58-годишният Джонсън се опита да звучи метафизичен по отношение на напускането си. „ Това са паузите “, сподели той с повдигане на плещи, когато разгласи оставката си на 7 юли. Но той даде ясно да се разбере, че не желае да напусне, като упрекна „ стадния “ нрав измежду сътрудниците от консерваторите за „ ексцентричното “ решение за отстраняването му. Той остава член на Народното събрание и някои консерватори считат, че може да се опита да се върне като водач, в случай че наследникът му се провали. Стивън Филдинг споделя, че сходно завръщане би било съвсем невиждано в английската история. „ Човек би си помислил, че в една рационална и рационална политическа просвета това би било невероятно “, споделя той. „ Но това не е Англия сега. “
*Заглавието е на " Мениджър Нюз "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ