Сезират прокуратурата за обезобразяването на емблематична сграда
Камарата на архитектите в България (КАБ) възнамерява да сезира Прокуратурата във връзка неприемливите намеси, които се правят по фасадата на знаковата постройка на Младежкия дом в Пазарджик. Директно върху каменната обшивка се извършва оформление вид „ графити “ с бои в над 20 разнообразни цвята върху цялата повърхност на фасадните плоскости, колони, козирки и тавани над колонадата. „ Това е жестоко вандалство и демонстрация на професионална непросветеност. Показва неуважение на архитектурната стойност на постройката и авторските права върху творбата, неглижиране на мнението на жителите, експертите и на интереса на обществото “, споделиха по време на конференция от Камарата.
„ Планираме да сезираме Прокуратурата, в случай че Община Пазарджик не предприеме незабавни ограничения по възобновяване на достоверния тип на постройката на Младежкия дом. Учудени сме, че вместо да се вложат средства в почистването на камъка по фасадата и да се направи първокласен ремонт се хвърлят средства в план със съмнителна естетическа стойност. Не е обикновено да се подхожда по подобен метод към архитектурното завещание. Подобни намеси би трябвало да се правят след необятно публично разискване “, съобщи ръководителят на КАБ арх. Владимир Милков. „ Тук сме, с цел да защитим културните полезности и да се обърнем към общинските управляващи и Прокуратурата, с цел да се потърси отговорност за това културно закононарушение и посягане към цялата общност “, добави арх. Борислав Борисов, заместник-председател на КАБ.
„ Това е необичаен образец за архитектурен вандализъм. Става дума за демонстрация на цялостно неуважение към първичната архитектурна концепция. Вместо замислената дискретна постройка, която респектира града, Младежкият дом се трансформира в настойчив обект. Сградата можеше да бъде преобразена по различен метод – посредством потребление на модерни способи и технологии, като да вземем за пример светлинни резултати, видео съоръжения и така нататък Вместо това кметът на Пазарджик запечатва и натрапва за години напред своите показа за градска хармония “, безапелационен бе проф. арх. дан Тодор Кръстев, който е архитект на постройката.
„ От спокойна социална постройка, която се вписва в средата и акцентира динамичността на градския живот, Младежкият дом се трансформира в акцент, който крещи. Това е едно недобро решение, което не е в съгласие с експертите. Става въпрос за боядисване с акрилни бои върху каменна обшивка, което за всеки проектант се равнява на кощунствено деяние “, разяснява арх. Петър Мурджев, ръководител на Регионална гилдия Пазарджик.
КАБ и Регионална гилдия Пазарджик са внесли сигнали по проблема до Министерството на културата, Националния институт за недвижимо културно завещание, Общинския съвет на Пазарджик и Областния шеф на област Пазарджик.
От КАБ приканват Министерството на културата да предприеме дейности за даване на статут на недвижима културна полезност на постройката на Младежкия дом. Архитектурната гилдия упорства да бъде възобновен истинският тип на фасадите на емблематичното здание.
Не е ясно за какво и по какъв начин е решено да бъде направена смяна на фасадите на постройката, както и по какви критерии са определени изпълнителите. Община Пазарджик не е показала прелиминарен план пред експертите и обществеността, макар че за реализацията се употребяват обществени средства. Необходимо е работата по публично значими обекти да става след провеждането на архитектурни състезания и след необятно публично разискване.
За постройката
Младежки дом - Пазарджик е значима част от паметта и културното завещание на страната, емблема на българския архитектурен модернизъм от XX век. Проектът за постройката е извоюван в народен конкурс през 1966 година от екип в състав: арх. Тодор Кръстев, арх. Антони Михайлов, арх. Иван Тарински. За оформянето на фасадите в истинския им тип са употребявани устойчиви естествени материали – колоните са облицовани с велинградски гладък мрамор, а стените с русенски варовик.
Боядисването с графити на фасадата унищожава истинския образ на постройката и съставлява нападателно пренебрежение по отношение на нейните създатели. Върху каменната обшивка на всички фасади се нанасят цветни графити с трайни бои, при цялостно неуважение към архитектурната концепция на създателите за една спокойна социална постройка, вписана в богатата зеленина на градския център, замислена самата тя да акцентира цветовете и динамичността на градския живот.
Сградата на Младежкия дом е в центъра на град Пазарджик и със своя контур взе участие в оформянето на пространствената рамка на площад „ Константин Величков “, дружно със постройките на художествената изложба, някогашния профсъюзен дом и театъра. Площадът е централно средище за културни и публични прояви и постройките към него са натурален фон на градския делник и празник. Младежкият дом дружно със постройките на Община Пазарджик, Областна администрация, някогашната проектантска организация, всички с обща стилистика, строени във втората половина на XX – век, оформят културния, публичен и настоятелен център на регионалния град. В непосредствена непосредственост са и здания оповестени за недвижима културна полезност, като остарялата баня и постройката на Банка ДСК.
„ Планираме да сезираме Прокуратурата, в случай че Община Пазарджик не предприеме незабавни ограничения по възобновяване на достоверния тип на постройката на Младежкия дом. Учудени сме, че вместо да се вложат средства в почистването на камъка по фасадата и да се направи първокласен ремонт се хвърлят средства в план със съмнителна естетическа стойност. Не е обикновено да се подхожда по подобен метод към архитектурното завещание. Подобни намеси би трябвало да се правят след необятно публично разискване “, съобщи ръководителят на КАБ арх. Владимир Милков. „ Тук сме, с цел да защитим културните полезности и да се обърнем към общинските управляващи и Прокуратурата, с цел да се потърси отговорност за това културно закононарушение и посягане към цялата общност “, добави арх. Борислав Борисов, заместник-председател на КАБ.
„ Това е необичаен образец за архитектурен вандализъм. Става дума за демонстрация на цялостно неуважение към първичната архитектурна концепция. Вместо замислената дискретна постройка, която респектира града, Младежкият дом се трансформира в настойчив обект. Сградата можеше да бъде преобразена по различен метод – посредством потребление на модерни способи и технологии, като да вземем за пример светлинни резултати, видео съоръжения и така нататък Вместо това кметът на Пазарджик запечатва и натрапва за години напред своите показа за градска хармония “, безапелационен бе проф. арх. дан Тодор Кръстев, който е архитект на постройката.
„ От спокойна социална постройка, която се вписва в средата и акцентира динамичността на градския живот, Младежкият дом се трансформира в акцент, който крещи. Това е едно недобро решение, което не е в съгласие с експертите. Става въпрос за боядисване с акрилни бои върху каменна обшивка, което за всеки проектант се равнява на кощунствено деяние “, разяснява арх. Петър Мурджев, ръководител на Регионална гилдия Пазарджик.
КАБ и Регионална гилдия Пазарджик са внесли сигнали по проблема до Министерството на културата, Националния институт за недвижимо културно завещание, Общинския съвет на Пазарджик и Областния шеф на област Пазарджик.
От КАБ приканват Министерството на културата да предприеме дейности за даване на статут на недвижима културна полезност на постройката на Младежкия дом. Архитектурната гилдия упорства да бъде възобновен истинският тип на фасадите на емблематичното здание.
Не е ясно за какво и по какъв начин е решено да бъде направена смяна на фасадите на постройката, както и по какви критерии са определени изпълнителите. Община Пазарджик не е показала прелиминарен план пред експертите и обществеността, макар че за реализацията се употребяват обществени средства. Необходимо е работата по публично значими обекти да става след провеждането на архитектурни състезания и след необятно публично разискване.
За постройката
Младежки дом - Пазарджик е значима част от паметта и културното завещание на страната, емблема на българския архитектурен модернизъм от XX век. Проектът за постройката е извоюван в народен конкурс през 1966 година от екип в състав: арх. Тодор Кръстев, арх. Антони Михайлов, арх. Иван Тарински. За оформянето на фасадите в истинския им тип са употребявани устойчиви естествени материали – колоните са облицовани с велинградски гладък мрамор, а стените с русенски варовик.
Боядисването с графити на фасадата унищожава истинския образ на постройката и съставлява нападателно пренебрежение по отношение на нейните създатели. Върху каменната обшивка на всички фасади се нанасят цветни графити с трайни бои, при цялостно неуважение към архитектурната концепция на създателите за една спокойна социална постройка, вписана в богатата зеленина на градския център, замислена самата тя да акцентира цветовете и динамичността на градския живот.
Сградата на Младежкия дом е в центъра на град Пазарджик и със своя контур взе участие в оформянето на пространствената рамка на площад „ Константин Величков “, дружно със постройките на художествената изложба, някогашния профсъюзен дом и театъра. Площадът е централно средище за културни и публични прояви и постройките към него са натурален фон на градския делник и празник. Младежкият дом дружно със постройките на Община Пазарджик, Областна администрация, някогашната проектантска организация, всички с обща стилистика, строени във втората половина на XX – век, оформят културния, публичен и настоятелен център на регионалния град. В непосредствена непосредственост са и здания оповестени за недвижима културна полезност, като остарялата баня и постройката на Банка ДСК.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ