Камъните паадат... Спомняте ли си този хит от края на

Камъните паадат... Спомняте ли си този шлагер от края на соца? От неговия текст излиза наяве, че по това време камъни са падали най-вече от небето, а в последно време съблюдават нормалната си процедура да се срутват от планински скатове и то в най-неочаквани моменти. Включително преди избори. Падането на българските камъни и свличането на земната маса у нас сигурно могат да бъдат обект на няколко дисертации. И евентуално са били. Въпреки че сега фрагменти в тази област съвсем не доближават, все е имало експерти, които да предупредят преди време какво може да се случи в следствие и на човешката активност, и на естествените стихии, в случай че избрани места не се укрепят. Както е имало и такива, които да предупредят, че язовирите могат да се изпразнят, че язовирите могат да прелеят, че би трябвало да има тактика за това. Че отпред на ведомствата, които вършат сходен мониторинг, би трябвало да бъдат назначавани експерти, а не калинки. Въпросът е, че никой не ги е чул. Защото такива предизвестия се чуват нормално преди избори, изключително в случай че естествените стихии дадат своя дан в предизборната акция, като затрупат някой път, завлекат в дерето някоя селска къщица, извърнат някой автомобил. Едва тогава страната запретва ръкави и стартира да вади пари - 15 милиона за предварителна защита, сензори и други уреди, които да демонстрират къде мястото е евентуално рисково. Е, оня ден не беше ли рисково? Спомням си по какъв начин преди 10 години пътувахме по междуселски път и там бяха нападали камъни, само че най-малко имаше мрежа. Оня ден го демонстрираха същия в телевизионни излъчвания - отново с нападали камъни, само че без мрежа. Тези дни с изненада разбрах, че у нас имало даже Национална тактика срещу свлачищата, която се актуализирала на няколко години. Докато са я актуализирали, пороите задействаха още 48 свлачища, които очевидно не са разбрали, че има специфична тактика за тях и не трябва да я саботират. Но ние обичаме тактиките - те ни работят успокояващо, изключително когато вършим работни групи от съвсем нищо неразбиращи хора, които с брюкселски възторг преписват документи, от които схващат единствено най-кухите изречения.Онова, което страната пропуща да направи, отделяйки толкоз пари за софтуерни уреди, е, че не ги отделя за фрагменти. Вече напълно стеснен брой хора учат хидростроителство и можем да разчитаме на тях за язовирите си. Тези дни чух от геодезисти, че същото е и с хората, които схващат от срутища и свлачища - фрагментите били на ръба на минимума. Толкова години съсипвахме специалности, които са ни извънредно нужни, и бутахме безсистемно доста хора в специалности като " Администрация и ръководство ", че към този момент никой не желае да се занимава с това, което касае инфраструктурата ни, пътищата ни, водите ни. Защото у нас постоянно се работи на правилото " След дъжд качулка " - ще отпуснем пари, когато стане повреда, ще финансираме предварителна защита, когато идват избори. Никога преди този момент. Затова и камъните ще падат. Само да не паднат в урните.