Ядем най-евтиния хляб в света
Към момента цената на българския самун в комерсиалната мрежа, който се продава на краен консуматор, е най-ниската цена на самун в света, освен в Европейски Съюз. Това сподели за предаването „ Добър ден, България “ на Радио „ Фокус “ Мариана Кукушева, ръководител на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).
„ Излязла е една публикация, в която има безусловно погрешно изказване, недоказано по никакъв метод. Още повече, в самата публикация се преглеждат цени на кето хлябове – това е нещо доста друго от обичайния български самун. И все още цената на българския самун в комерсиалната мрежа, който се продава на краен консуматор, е най-ниската цена на самун в света, освен в Европейския съюз “, добави тя.
Такъв вид изказвания идват от избрани стопански таргет групи, които имат сложена цел от техните работодатели да отворят път и пространство на различни за България култури, каквито могат да бъдат киноа, чия, амарант или да вземем за пример авокадото, като плод, изясни Кукушева.
„ Тяхната здравословност се предлага от група „ експерти по хранене “, както и от услужлива публицистика в България. Това, което изрично мога да кажа, на фона на препускащата и галопираща инфлация, е следното: в България сега интензивно, с часове се трансформира себестойността на хляба. Ние като хлебопроизводители приказваме за себестойност, тъй като ние не продаваме към краен консуматор. Т.е. нямаме лични магазини, доставяме хляба в комерсиалните вериги и в дребните квартални магазини. Под търговски вериги не разбирайте единствено непознатите такива. Има задоволително български търговски вериги на пазара. Те са тези, като наши сътрудници, които дефинират крайната цена до консуматор и върху тази цена е начислен 20% Данък добавена стойност на страната. Динамичното променяне на себестойността на хляба идва от обстоятелството, че се трансформират съставените елементи, които влизат в тази себестойност. Първият съставен елемент е цена на силата. Виждате, дори тази нощ цената на силата доближи 500 лв. за мегаватчаса, в случай че единствено преди 48 часа беше 348 лв.. Освен това цената на газа – тя към този момент порасна 200% за тази година. Немалко хлебопроизводители работят и изпичат хляба, ползвайки синьото гориво, газ “, сподели още тя.
„ Без да разясня тол таксите, които влязоха в действие и които… ние сме безспорни ползватели на тол такси, тъй като хлябът се дистрибутира из цялата страна, и заради тази причина няма нито едно обитаемо място, което да е оставено без самун. На фона на всичко това, трансформираха се всевъзможни спомагателни материали, като квас или мая, който се прибавя към хляба. Цената на солта се повиши пет пъти и това го знаят всички битови консуматори, цената на водата се повиши четири пъти и това още веднъж го знаят и битовите консуматори. Това, което ние мъчно променяме, е заплащането на човешкия труд, който е зает при нас, тъй като той е денонощен, главно нощен и постоянно празничен. Т.е. опитваме се да имаме почтено възнаграждение на хората, които са ангажирани в нашия отрасъл. На фона на прогнозите, които вършат международни анализатори, цитирайки цените на всички тези съставни елементи, би трябвало да ви призная, че без значение от извънредно добра годишна продукция за България – 7 100 000 тона пшеница, като половината от тази пшеница, а това са 3 550 000 тона, е с извънредно високи хлебопекарни качества, само че ние разясняваме борсови цени “, добави тя.
Цената на пшеницата все още по отношение на цената на пшеницата предходната година е покачена с 40-45% и наклонността е трайно да продължи покачването, тъй като търсенето на основи хранителни първични материали в света е извънредно огромно, акцентира Мариана Кукушева. Тя засегна и тематиката за работната ръка. В момента в стопанската система на страната в нито един отрасъл няма задоволително служащи, посочи Кукушева. Проблемът, съгласно нея, произлиза от обстоятелството, че има доста младежи, които са приключили, имат подготовка, само че не желаят да работят.
„ Те дори не се записват в бюрата по труда, тъй като не търсят работа. Това събитие измежду младежите до 35 години не е национална картина. Това събитие, в интернационален проект се следи този факт. Освен това в България сега по публични данни на Националния статистически институт, работят в стопанската система на страната 1,2 милиона души, в които влизат и сезонните служащи, свързани с работа в селско стопанство и свързани с работа в областта на туризма. На фона на тези 1,2 милиона работни места, които заплащат налози, които заплащат косвени налози, като осигуровки, здравна и обществена, и пенсионна система, има 1 милион, към 1 милион – цифрата е плаващо и ненапълно е загадка – заети в обществения бранш. Високообразовани хора, способени хора, за които предходният министър на финансите в собствен формален отчет съобщи, че сред 30 и 40% от тях не знаят нито за какво са в администрацията, нито каква работа би трябвало да правят “.
За да решим въпроса с фрагментите на национално равнище, не е належащо да пристъпяме към импорт на фрагменти от трети страни, тъй като от там се внасят нискоквалифицирани хора, които не са нужни на българската стопанска система. Необходимо е да освободим това национално благосъстояние, което се намира в обществения бранш, и да го притеглим в бизнеса на страната, освен в хлебопроизводството и в сладкарството – във всяка икономическа активност на страната, безапелационна бе Мариана Кукушева.
„ Излязла е една публикация, в която има безусловно погрешно изказване, недоказано по никакъв метод. Още повече, в самата публикация се преглеждат цени на кето хлябове – това е нещо доста друго от обичайния български самун. И все още цената на българския самун в комерсиалната мрежа, който се продава на краен консуматор, е най-ниската цена на самун в света, освен в Европейския съюз “, добави тя.
Такъв вид изказвания идват от избрани стопански таргет групи, които имат сложена цел от техните работодатели да отворят път и пространство на различни за България култури, каквито могат да бъдат киноа, чия, амарант или да вземем за пример авокадото, като плод, изясни Кукушева.
„ Тяхната здравословност се предлага от група „ експерти по хранене “, както и от услужлива публицистика в България. Това, което изрично мога да кажа, на фона на препускащата и галопираща инфлация, е следното: в България сега интензивно, с часове се трансформира себестойността на хляба. Ние като хлебопроизводители приказваме за себестойност, тъй като ние не продаваме към краен консуматор. Т.е. нямаме лични магазини, доставяме хляба в комерсиалните вериги и в дребните квартални магазини. Под търговски вериги не разбирайте единствено непознатите такива. Има задоволително български търговски вериги на пазара. Те са тези, като наши сътрудници, които дефинират крайната цена до консуматор и върху тази цена е начислен 20% Данък добавена стойност на страната. Динамичното променяне на себестойността на хляба идва от обстоятелството, че се трансформират съставените елементи, които влизат в тази себестойност. Първият съставен елемент е цена на силата. Виждате, дори тази нощ цената на силата доближи 500 лв. за мегаватчаса, в случай че единствено преди 48 часа беше 348 лв.. Освен това цената на газа – тя към този момент порасна 200% за тази година. Немалко хлебопроизводители работят и изпичат хляба, ползвайки синьото гориво, газ “, сподели още тя.
„ Без да разясня тол таксите, които влязоха в действие и които… ние сме безспорни ползватели на тол такси, тъй като хлябът се дистрибутира из цялата страна, и заради тази причина няма нито едно обитаемо място, което да е оставено без самун. На фона на всичко това, трансформираха се всевъзможни спомагателни материали, като квас или мая, който се прибавя към хляба. Цената на солта се повиши пет пъти и това го знаят всички битови консуматори, цената на водата се повиши четири пъти и това още веднъж го знаят и битовите консуматори. Това, което ние мъчно променяме, е заплащането на човешкия труд, който е зает при нас, тъй като той е денонощен, главно нощен и постоянно празничен. Т.е. опитваме се да имаме почтено възнаграждение на хората, които са ангажирани в нашия отрасъл. На фона на прогнозите, които вършат международни анализатори, цитирайки цените на всички тези съставни елементи, би трябвало да ви призная, че без значение от извънредно добра годишна продукция за България – 7 100 000 тона пшеница, като половината от тази пшеница, а това са 3 550 000 тона, е с извънредно високи хлебопекарни качества, само че ние разясняваме борсови цени “, добави тя.
Цената на пшеницата все още по отношение на цената на пшеницата предходната година е покачена с 40-45% и наклонността е трайно да продължи покачването, тъй като търсенето на основи хранителни първични материали в света е извънредно огромно, акцентира Мариана Кукушева. Тя засегна и тематиката за работната ръка. В момента в стопанската система на страната в нито един отрасъл няма задоволително служащи, посочи Кукушева. Проблемът, съгласно нея, произлиза от обстоятелството, че има доста младежи, които са приключили, имат подготовка, само че не желаят да работят.
„ Те дори не се записват в бюрата по труда, тъй като не търсят работа. Това събитие измежду младежите до 35 години не е национална картина. Това събитие, в интернационален проект се следи този факт. Освен това в България сега по публични данни на Националния статистически институт, работят в стопанската система на страната 1,2 милиона души, в които влизат и сезонните служащи, свързани с работа в селско стопанство и свързани с работа в областта на туризма. На фона на тези 1,2 милиона работни места, които заплащат налози, които заплащат косвени налози, като осигуровки, здравна и обществена, и пенсионна система, има 1 милион, към 1 милион – цифрата е плаващо и ненапълно е загадка – заети в обществения бранш. Високообразовани хора, способени хора, за които предходният министър на финансите в собствен формален отчет съобщи, че сред 30 и 40% от тях не знаят нито за какво са в администрацията, нито каква работа би трябвало да правят “.
За да решим въпроса с фрагментите на национално равнище, не е належащо да пристъпяме към импорт на фрагменти от трети страни, тъй като от там се внасят нискоквалифицирани хора, които не са нужни на българската стопанска система. Необходимо е да освободим това национално благосъстояние, което се намира в обществения бранш, и да го притеглим в бизнеса на страната, освен в хлебопроизводството и в сладкарството – във всяка икономическа активност на страната, безапелационна бе Мариана Кукушева.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ