Под 1% са лекарите инфекционисти у нас
Към края на 2020 година у нас действат 342 заведения за болнична помощ с 54 216 кревати, сочат данните на Националния статистически институт.
От тях 320 са лечебни заведения с 51 991 кревати. Спрямо миналата година лечебните заведения за болнична помощ се усилват с едно, а леглата в тях - с 219, или с 0.4%.
Заведенията за извънболнична помощ са 2 098 с 1 296 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 149 с 1 935 кревати.
Заведенията за болнична помощ включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31 декември 2020 година многопрофилните лечебни заведения са 183 с 38 256 кревати, или в 57.2% от лечебните заведения е концентриран 73.6% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира от 23 до 1 540. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 41%. До 99 кревати има в 37.2% от многопрофилните лечебни заведения, а с над 500 кревати са 8.2% от този тип лечебни заведения.
Към края на 2020 година профилираните лечебни заведения са 137 с 13 735 кревати. Разпределението им по типове е следното:
за интензивно лекуване - 74 с 4 415 легла;
за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 1 978 легла;
за рехабилитация - 34 с 5 083 легла;
държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 114 кревати.
В края на 2020 година центровете със стационар са:
центрове за кожно-венерически болести - 3 заведения с 30 легла;
сложни онкологични центрове - 7 с 1 185 легла;
центрове за психологично здраве - 12 с 1 010 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2020 година е 783.9 на 100 000 души от популацията и по отношение на 2019 година се усилва със 7.1% (776.8).
Най-високи са стойностите на индикатора в областите Смолян (1 040.4 на 100 000 души от населението), Плевен (1 015.3) и Пловдив (1 011.0), а най-ниски са в областите Перник (371.2), Ямбол (388.0) и Видин (412.5) (фиг. 2).
Към 31 декември 2020 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 098 с 1 296 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година броят на тези заведения се усилва с 0.9%, а броят на леглата в тях - с 6%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2020 година тези заведения са 149 с 1 935 кревати, като максимален е броят на приютите - 48 с 1 220 кревати. В съпоставяне с 2019 година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се усилва с 1.1% заради нараствания брой кревати в приюти.
В края на 2020 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 312, като 6 454 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 44 676, от които 29 160 медицински сестри и 3 251 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 054 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 589, от които 18 701 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 502 лекари и 6 905 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 795) и лекари по дентална медицина (6 454), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 913) и в диагностично-консултативни центрове (1 383).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към края на 2020 година на главен трудов контракт работят 2 161 лекари и 369 лекари по дентална медицина.
Към 31 декември 2020 година разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
мъже - 13 158 (44.3%), дами - 16 559 (55.7%);
максимален е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 442, или 35.1%;
младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 4 589, или 15.4%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 299, или 17.8%.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4 015, или 13.5% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, хирургия - 5.1%, и нервни заболявания - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2%), а инфекциозни заболявания - 233 (0.8%).
Осигуреността с лекари в края на 2020 година общо за страната е 43 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В съпоставяне с 2019 година осигуреността с лекари се усилва нищожно (42.6 на 10 000 души от населението), а осигуреността с лекари по дентална медицина остава непроменена.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 24.3 до 63.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (63.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна (50.9). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (24.3 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Видин (6.9) и Кюстендил (6.8). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.2) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната пък е 10.6 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.1), Варна (13.1) и Смолян (12.1). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.4), Търговище (5.5), Разград (5.6) и Силистра (6.0 на 10 000 души от населението).
От тях 320 са лечебни заведения с 51 991 кревати. Спрямо миналата година лечебните заведения за болнична помощ се усилват с едно, а леглата в тях - с 219, или с 0.4%.
Заведенията за извънболнична помощ са 2 098 с 1 296 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 149 с 1 935 кревати.
Заведенията за болнична помощ включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31 декември 2020 година многопрофилните лечебни заведения са 183 с 38 256 кревати, или в 57.2% от лечебните заведения е концентриран 73.6% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира от 23 до 1 540. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 41%. До 99 кревати има в 37.2% от многопрофилните лечебни заведения, а с над 500 кревати са 8.2% от този тип лечебни заведения.
Към края на 2020 година профилираните лечебни заведения са 137 с 13 735 кревати. Разпределението им по типове е следното:
за интензивно лекуване - 74 с 4 415 легла;
за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 1 978 легла;
за рехабилитация - 34 с 5 083 легла;
държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 114 кревати.
В края на 2020 година центровете със стационар са:
центрове за кожно-венерически болести - 3 заведения с 30 легла;
сложни онкологични центрове - 7 с 1 185 легла;
центрове за психологично здраве - 12 с 1 010 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2020 година е 783.9 на 100 000 души от популацията и по отношение на 2019 година се усилва със 7.1% (776.8).
Най-високи са стойностите на индикатора в областите Смолян (1 040.4 на 100 000 души от населението), Плевен (1 015.3) и Пловдив (1 011.0), а най-ниски са в областите Перник (371.2), Ямбол (388.0) и Видин (412.5) (фиг. 2).
Към 31 декември 2020 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 098 с 1 296 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година броят на тези заведения се усилва с 0.9%, а броят на леглата в тях - с 6%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2020 година тези заведения са 149 с 1 935 кревати, като максимален е броят на приютите - 48 с 1 220 кревати. В съпоставяне с 2019 година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се усилва с 1.1% заради нараствания брой кревати в приюти.
В края на 2020 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 312, като 6 454 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 44 676, от които 29 160 медицински сестри и 3 251 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 054 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 589, от които 18 701 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 502 лекари и 6 905 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 795) и лекари по дентална медицина (6 454), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 913) и в диагностично-консултативни центрове (1 383).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към края на 2020 година на главен трудов контракт работят 2 161 лекари и 369 лекари по дентална медицина.
Към 31 декември 2020 година разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
мъже - 13 158 (44.3%), дами - 16 559 (55.7%);
максимален е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 442, или 35.1%;
младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 4 589, или 15.4%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 299, или 17.8%.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4 015, или 13.5% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, хирургия - 5.1%, и нервни заболявания - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2%), а инфекциозни заболявания - 233 (0.8%).
Осигуреността с лекари в края на 2020 година общо за страната е 43 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В съпоставяне с 2019 година осигуреността с лекари се усилва нищожно (42.6 на 10 000 души от населението), а осигуреността с лекари по дентална медицина остава непроменена.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 24.3 до 63.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения - Плевен (63.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна (50.9). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (24.3 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Видин (6.9) и Кюстендил (6.8). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.2) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната пък е 10.6 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.1), Варна (13.1) и Смолян (12.1). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.4), Търговище (5.5), Разград (5.6) и Силистра (6.0 на 10 000 души от населението).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ