Все повече българи живеят сами
Към 7 септември 2021 година популацията у нас живее в 2 866 657 семейства - елементарни и групови, като 74.9% от всички семейства живеят в градовете. Това показват от Националния статистически институт.
Уточнява се, че нормално домакинство са две и повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище и имат общ бюджет, без значение дали имат или нямат родствени връзки между тях. Домакинство е и едно лице, което живее в независимо жилище, стая или част от стая и е на независим бюджет.
Колективно домакинство образуват група лица, които живеят непрекъснато в един колектив, имат общ бюджет и са подчинени на общ режим. Като членове на групови семейства се преброяват лицата, живеещи в пансиони, интернати, оздравителни учебни заведения, домове за медико-социални грижи за деца, обществени домове, предпазени жилища, манастири, затвори, домове за краткотрайно настаняване на бездомни и други.
От началото на ХХ век до през днешния ден броят на семействата в страната се усилва 4.3 пъти, а живеещото в тях население - 1.7 пъти.
Средният размер на едно домакинство понижава от 5.6 лица през 1900 година на 2.2 лица през 2021 година, а в градовете - от 4.4 на 2.2 лица. По-голямо е понижението на междинната бройка на семействата в селата - от 6 лица през 1900 година на 2.4 лица при последното броене.
Национален статистически институт: На 67.8% от българите приходите не са се повишили
Увеличение на приходите са показали 26.7% от лицата
За интервала 2011 - 2021 година междинният брой членове в едно домакинство понижава в 25 области , а в областите Велико Търново, Ловеч и Перник остава без смяна.
Национален статистически институт показва, че динамичността в броя, размера и структурата на семействата се обуславя от редица демографски и социално-икономически фактори. Демографските фактори, към които се отнасят измененията в броя на популацията, раждаемостта и смъртността, броя на браковете и бракоразводите, възрастовата конструкция на популацията и други, оказват директно въздействие върху промените на числеността и структурата на семействата. След преброяването през 1985 година има миграционни процеси, провокирани от редица социално-икономически фактори. Вследствие на тези процеси настъпват промени на първо място в структурата на семействата.
Започналото вследствие на вътрешномиграционни процеси и административни промени понижение на селското население след 1946 година се отразява върху каузи на семействата, живеещи в селата. През 1900 година семейства в селата са 75.4% от тези в страната. При преброяването през 1956 година те са 59.5%, а към 7 септември 2021 година делът на тези семейства е 25.1%.
Между последните две преброявания броят на семействата в страната понижава със 139 811 (4.7%), а лицата в тях понижават с 851 384 души, или с 11.7%. По-слабото понижение на броя на семействата по отношение на понижението на популацията демонстрира, че продължава процесът на увеличение на едночленните и двучленните семейства, за сметка на многочленните. През 2021 година близо две трети (65.2%) от семействата в България са едночленни и двучленни.
Броят на едночленните семейства от 925 385 през 2011 година нараства на 1 026 198 през 2021 година , а относителният им дял от всички семейства нараства за същия интервал с 5% (от 30.8% на 35.8%). За същия интервал двучленните семейства понижават с 11 121 броя и към 7 септември 2021 година са 842 614. Относителният им дял нараства с 1%.
Едва 3.3% от българите покриват ежедневните си разноски без никакви проблеми
Общата задоволеност от живота е 5.85 по скалата от 0 до 10
В интервала 2011 - 2021 година тричленните семейства понижават с 97 753 и към 7 септември 2021 година броят им възлиза на 508 860. Те съставляват 17.8% от всички семейства в страната.
Абсолютно и релативно понижение се открива и при семействата с четири и повече лица. Между последните две преброявания броят им понижава от 619 856 на 488 036 семейства, а относителният им дял понижава с 3.6%.
Национален статистически институт регистрира промени и в броя и числеността на семействата по области. Те се дължат на характерните особености на обособените области, свързани най-вече с: интензитета на демографските процеси - раждаемост и смъртност, размера и направлението на миграционните потоци - вътрешни и външни, а също по този начин и особеното им икономическо развиване.
В интервала 2011 - 2021 година броят на семействата понижава в 25 области, като най-чувствително е понижението в областите Велико Търново - с 21 088 семейства, Плевен - с 11 951 семейства, и Враца - с 11 804 семейства . В 3 области обаче броят на семействата нараства. В тези области нарастването е надлежно: в София (столица) - с 41 882, в Кърджали - с 3 164, и в Пловдив - с 2 841 семейства.
Най-голям е относителният дял на едночленните семейства в областите София (столица) - 42.6%, Монтана - 37,3%, Варна и Русе - по 36.9%. Най-малък е делът на тези семейства в областите Благоевград - 28.7%, и Кърджали - 29.7%.
При последното броене областите с максимален условен дял на семействата с четири и повече членове са Благоевград (24.3%), Кърджали и Пазарджик (съответно по 21.5%) и Разград (20.9%).
Продължава наклонността на увеличение на относителния дял на семействата без деца под 16-годишна възраст . Към 7 септември 2021 година 2 235 322 (78%) от семействата в страната са без деца под 16 години.
Окончателно Национален статистически институт ни преброи: Малко над 6.5 млн. българи
Намаляваме с 844 781 души
За десетгодишния интервал сред последните две преброявания броят на тези семейства е намалял с 66 943.
Домакинствата с деца под 16 години са 630 386 и понижават със 72 938 по отношение на 2011 година В 62.3% от тези семейства има единствено по едно дете в тази възрастова група.
Над 80% от семействата в областите Видин, Габрово, Монтана и Смолян са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези семейства в областите Благоевград - 74.5%, Сливен - 75.4%, и Бургас - 75.9%.
В 54.7% от семействата в страната глава на семейството е на възраст до 60 години. В съпоставяне с предходното броене този условен дял е намалял с 5.7%.
На регионално равнище се открояват София (столица) и Варна, в които семействата с глави на възраст до 60 години са надлежно 65.2% и 60% от семействата в региона.
Средната възраст на главата на семейството се покачва сред последните две преброявания от 53.6 години през 2011 година на 56 години през 2021 година Това оказва въздействие и на икономическия статус на главите на семействата.
Към 7 септември 2021 година 51.8% от всички семейства имат за глава на семейството стопански дейни лица (47.8% - заети, и 4% - безработни). Икономически неактивни са главите на 48.2% от семействата в страната.
В областите има значително разграничение съгласно икономическия статус на главата на семейството. Най-висок е делът на семействата, в които главата на семейството е работещо лице в областите София (столица) и Варна - надлежно 62.9% и 52.7%. В 23 от областите в над половината от семействата главата на семейството е стопански неактивно лице. Най-голям е техния дял в областите Кърджали - 62.2%, Видин - 60.5%, и Кюстендил - 60.1%.
Около 22% от българите до 30-годишна възраст са с единия крайник на открито
27.2% от българите мигрират поради работа
Разпределението на семействата по етнически групи е направено според от посочения отговор на главата на семейството. В 2 303 263 семейства (87.6%) главата на семейството се самоопределя към българската етническа група , в 189 631 семейства (7.2%) - към турската етническа група, а в 75 484 семейства (2.9%) - към ромския етнос. При 27 96З (1.1%) семейства главата на семейството не желае или не може да дефинира своята етническа принадлежност.
Домакинствата, в които главата на семейството е от българския етнос, се състоят най-вече от едно или две лица. Близо половината (49.2%) от семействата с глава на семейството от ромския етнос са многочленни - с четири и повече лица.
С максимален условен дял на семействата, в които главата на семейството се самоопределя от българския етнос са областите Перник (96.9%) и София (столица) (96.1%), а с минимален - област Кърджали (30.3%). В тази област с максимален условен дял - 62.5%, са семействата с глава на семейството от турската етническа група.
Към 7 септември 2021 година в България са преброени 949 групови семейства, в които живеят 25 866 лица, или 0.4% от популацията на страната. Средният им размер е 27.3 лица. В градовете се намират 63.1% от всички групови семейства. В тях живеят 69.3% от лицата.
В интервала 2011 - 2021 година броят на груповите семейства в страната се усилва с 20.6%, което главно се дължи на преструктурирането на част от груповите семейства. В градовете груповите семейства се усилват с 90 броя, а в селата - със 72 броя.
Живеещите в груповите семейства понижават сред последните две преброявания с 5 530 лица. В градовете лицата, живеещи в групови семейства, понижават с 4 423, а в селата - с 1 107 лица.
Средният брой членове в груповите семейства варира съгласно типа на семейството. С най-голяма междинна бройка (37 лица) са домове за остарели хора. С минимален междинен брой членове (2.9) са религиозните групови семейства. Основната част от тези семейства са манастири.
Между последните две преброявания настъпват основни промени при другите типове групови семейства. Относителният дял на просветителните семейства през 2011 година е 18.4% от всички групови семейства и понижава до 3.6% през 2021 година През този интервал с 42.3% понижава и броят на здравните групови семейства. Броят на останалите типове групови семейства се усилва.
Уточнява се, че нормално домакинство са две и повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище и имат общ бюджет, без значение дали имат или нямат родствени връзки между тях. Домакинство е и едно лице, което живее в независимо жилище, стая или част от стая и е на независим бюджет.
Колективно домакинство образуват група лица, които живеят непрекъснато в един колектив, имат общ бюджет и са подчинени на общ режим. Като членове на групови семейства се преброяват лицата, живеещи в пансиони, интернати, оздравителни учебни заведения, домове за медико-социални грижи за деца, обществени домове, предпазени жилища, манастири, затвори, домове за краткотрайно настаняване на бездомни и други.
От началото на ХХ век до през днешния ден броят на семействата в страната се усилва 4.3 пъти, а живеещото в тях население - 1.7 пъти.
Средният размер на едно домакинство понижава от 5.6 лица през 1900 година на 2.2 лица през 2021 година, а в градовете - от 4.4 на 2.2 лица. По-голямо е понижението на междинната бройка на семействата в селата - от 6 лица през 1900 година на 2.4 лица при последното броене.
Национален статистически институт: На 67.8% от българите приходите не са се повишили
Увеличение на приходите са показали 26.7% от лицата
За интервала 2011 - 2021 година междинният брой членове в едно домакинство понижава в 25 области , а в областите Велико Търново, Ловеч и Перник остава без смяна.
Национален статистически институт показва, че динамичността в броя, размера и структурата на семействата се обуславя от редица демографски и социално-икономически фактори. Демографските фактори, към които се отнасят измененията в броя на популацията, раждаемостта и смъртността, броя на браковете и бракоразводите, възрастовата конструкция на популацията и други, оказват директно въздействие върху промените на числеността и структурата на семействата. След преброяването през 1985 година има миграционни процеси, провокирани от редица социално-икономически фактори. Вследствие на тези процеси настъпват промени на първо място в структурата на семействата.
Започналото вследствие на вътрешномиграционни процеси и административни промени понижение на селското население след 1946 година се отразява върху каузи на семействата, живеещи в селата. През 1900 година семейства в селата са 75.4% от тези в страната. При преброяването през 1956 година те са 59.5%, а към 7 септември 2021 година делът на тези семейства е 25.1%.
Между последните две преброявания броят на семействата в страната понижава със 139 811 (4.7%), а лицата в тях понижават с 851 384 души, или с 11.7%. По-слабото понижение на броя на семействата по отношение на понижението на популацията демонстрира, че продължава процесът на увеличение на едночленните и двучленните семейства, за сметка на многочленните. През 2021 година близо две трети (65.2%) от семействата в България са едночленни и двучленни.
Броят на едночленните семейства от 925 385 през 2011 година нараства на 1 026 198 през 2021 година , а относителният им дял от всички семейства нараства за същия интервал с 5% (от 30.8% на 35.8%). За същия интервал двучленните семейства понижават с 11 121 броя и към 7 септември 2021 година са 842 614. Относителният им дял нараства с 1%.
Едва 3.3% от българите покриват ежедневните си разноски без никакви проблеми
Общата задоволеност от живота е 5.85 по скалата от 0 до 10
В интервала 2011 - 2021 година тричленните семейства понижават с 97 753 и към 7 септември 2021 година броят им възлиза на 508 860. Те съставляват 17.8% от всички семейства в страната.
Абсолютно и релативно понижение се открива и при семействата с четири и повече лица. Между последните две преброявания броят им понижава от 619 856 на 488 036 семейства, а относителният им дял понижава с 3.6%.
Национален статистически институт регистрира промени и в броя и числеността на семействата по области. Те се дължат на характерните особености на обособените области, свързани най-вече с: интензитета на демографските процеси - раждаемост и смъртност, размера и направлението на миграционните потоци - вътрешни и външни, а също по този начин и особеното им икономическо развиване.
В интервала 2011 - 2021 година броят на семействата понижава в 25 области, като най-чувствително е понижението в областите Велико Търново - с 21 088 семейства, Плевен - с 11 951 семейства, и Враца - с 11 804 семейства . В 3 области обаче броят на семействата нараства. В тези области нарастването е надлежно: в София (столица) - с 41 882, в Кърджали - с 3 164, и в Пловдив - с 2 841 семейства.
Най-голям е относителният дял на едночленните семейства в областите София (столица) - 42.6%, Монтана - 37,3%, Варна и Русе - по 36.9%. Най-малък е делът на тези семейства в областите Благоевград - 28.7%, и Кърджали - 29.7%.
При последното броене областите с максимален условен дял на семействата с четири и повече членове са Благоевград (24.3%), Кърджали и Пазарджик (съответно по 21.5%) и Разград (20.9%).
Продължава наклонността на увеличение на относителния дял на семействата без деца под 16-годишна възраст . Към 7 септември 2021 година 2 235 322 (78%) от семействата в страната са без деца под 16 години.
Окончателно Национален статистически институт ни преброи: Малко над 6.5 млн. българи
Намаляваме с 844 781 души
За десетгодишния интервал сред последните две преброявания броят на тези семейства е намалял с 66 943.
Домакинствата с деца под 16 години са 630 386 и понижават със 72 938 по отношение на 2011 година В 62.3% от тези семейства има единствено по едно дете в тази възрастова група.
Над 80% от семействата в областите Видин, Габрово, Монтана и Смолян са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези семейства в областите Благоевград - 74.5%, Сливен - 75.4%, и Бургас - 75.9%.
В 54.7% от семействата в страната глава на семейството е на възраст до 60 години. В съпоставяне с предходното броене този условен дял е намалял с 5.7%.
На регионално равнище се открояват София (столица) и Варна, в които семействата с глави на възраст до 60 години са надлежно 65.2% и 60% от семействата в региона.
Средната възраст на главата на семейството се покачва сред последните две преброявания от 53.6 години през 2011 година на 56 години през 2021 година Това оказва въздействие и на икономическия статус на главите на семействата.
Към 7 септември 2021 година 51.8% от всички семейства имат за глава на семейството стопански дейни лица (47.8% - заети, и 4% - безработни). Икономически неактивни са главите на 48.2% от семействата в страната.
В областите има значително разграничение съгласно икономическия статус на главата на семейството. Най-висок е делът на семействата, в които главата на семейството е работещо лице в областите София (столица) и Варна - надлежно 62.9% и 52.7%. В 23 от областите в над половината от семействата главата на семейството е стопански неактивно лице. Най-голям е техния дял в областите Кърджали - 62.2%, Видин - 60.5%, и Кюстендил - 60.1%.
Около 22% от българите до 30-годишна възраст са с единия крайник на открито
27.2% от българите мигрират поради работа
Разпределението на семействата по етнически групи е направено според от посочения отговор на главата на семейството. В 2 303 263 семейства (87.6%) главата на семейството се самоопределя към българската етническа група , в 189 631 семейства (7.2%) - към турската етническа група, а в 75 484 семейства (2.9%) - към ромския етнос. При 27 96З (1.1%) семейства главата на семейството не желае или не може да дефинира своята етническа принадлежност.
Домакинствата, в които главата на семейството е от българския етнос, се състоят най-вече от едно или две лица. Близо половината (49.2%) от семействата с глава на семейството от ромския етнос са многочленни - с четири и повече лица.
С максимален условен дял на семействата, в които главата на семейството се самоопределя от българския етнос са областите Перник (96.9%) и София (столица) (96.1%), а с минимален - област Кърджали (30.3%). В тази област с максимален условен дял - 62.5%, са семействата с глава на семейството от турската етническа група.
Към 7 септември 2021 година в България са преброени 949 групови семейства, в които живеят 25 866 лица, или 0.4% от популацията на страната. Средният им размер е 27.3 лица. В градовете се намират 63.1% от всички групови семейства. В тях живеят 69.3% от лицата.
В интервала 2011 - 2021 година броят на груповите семейства в страната се усилва с 20.6%, което главно се дължи на преструктурирането на част от груповите семейства. В градовете груповите семейства се усилват с 90 броя, а в селата - със 72 броя.
Живеещите в груповите семейства понижават сред последните две преброявания с 5 530 лица. В градовете лицата, живеещи в групови семейства, понижават с 4 423, а в селата - с 1 107 лица.
Средният брой членове в груповите семейства варира съгласно типа на семейството. С най-голяма междинна бройка (37 лица) са домове за остарели хора. С минимален междинен брой членове (2.9) са религиозните групови семейства. Основната част от тези семейства са манастири.
Между последните две преброявания настъпват основни промени при другите типове групови семейства. Относителният дял на просветителните семейства през 2011 година е 18.4% от всички групови семейства и понижава до 3.6% през 2021 година През този интервал с 42.3% понижава и броят на здравните групови семейства. Броят на останалите типове групови семейства се усилва.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ