Как е изготвен Календарът на маите?
Календарът на маите е едно от най-важните астрономически достижения на античната просвета. Той е формиран напълно на база наблюдения, което е просто неповторимо.
Календарът на Венера, открит в античен текст на маите, наименуван Дрезденски кодекс, е един от четирите съхранени техни ръкописа. Той е резултат на няколковековни астрономически наблюдения. Учените считат, че това е едно от най-уникалните достижения за човечеството, правени в миналото.
Учени от Университета на Калифорния в Санта Барбара са създали забавно изобретение. Според тях маите са съхранявали записите от своите наблюдения за астрономически феномени в продължение на епохи. След това са ги употребявали, с цел да гадаят и предсказват бъдещето по тях. По същия метод античните египтяни и гърци са обръщали взор към небето, когато желали да схванат какво ги чака.
Нови проучвания извадиха нескрито нещо в действителност неповторимо. Оказва се, че астрономическите данни, открити в ръкописа, не са операция на цифри или нумерология. Те са форма на научни изследвания и са имали голямо значение за цялото общество. В тях са се проследявали етапите на Венера. В писанията е отразен даже неправилният ѝ цикъл.
Предполага се, че създателят на Дрезденският кодекс е бил академик и астроном по специалност. Неговото име е известно – това е Какупакал от Чичен Ица. Наблюденията му са употребявани за основа на обвързваните с календара религиозни ритуали. В тях са взели участие всички поданици на града.
Дрезденският кодекс е основан преди 800 до 1000 години. Това го прави един от най-древните документи, писани в Америка и оживели до наши дни. Днес той се съхранява в Музея на книгите в университетската библиотека в Дрезден. В оригинал се състои от 30 листа, направени от кора на фикус.
Календарът на Венера е поместен на 27-ма и 28-ма страница. Листата са сгънати на хармоника и са с размер 20.5 на 10 см. Изписани са и от двете страни. Когато се разгъне, дължината на кодекса става 3.5 м. Йероглифите на маите са разгадани точно с негова помощ.
