Как да защитиш и парите, и нервите си в съвременния свят!
Каквото и да си приказваме, едно от най-неприятните неща в света е да загубиш от парите, които си изкарал с труда си. А „ претендентите “ да си вземат от тях са не един и двама.
В електронната ми поща стоят няколко „ модела “ писма от измамници, с цел да ги употребявам като модели за съпоставяне в бъдеще. Но най-новият шлагер, който съвсем ме хвана (така професионално беше направен), е известие за „ потребност от възобновяване на разплащателна информация “. Въпреки че е остарял номер, нововъведенията в измамата са впечатляващи. И графично изпипани… Всичко!
Става дума за снабдител на осведомително наличие, чийто същински писма наподобяват съвсем като измамата. Или по-скоро измамата наподобява като тях. Всичко беше копирано идеално, издадоха се по две неточности: една единствена правописна неточност (която чак по-късно видях, когато започнах да чета ред по ред деликатно!) и фактът, че разплащането с същинския снабдител става в средата, а не в края на месеца.
Спаси ме фактът, че сега бях в отмора и можах да обърна внимание на писмото.
Спрях се за секунда и си споделих: „ чакай, чакай… нещо не е наред “; и прегледах по-внимателно адреса на изпращача, което издаде схемата. Ако бързах, бях раздразнителен, нещо ме притискаше, болеше ме главата или някой ме беше ядосал преди две минути, разплащателната ми информация заминаваше.
След като ми мина първичният гняв от това, че съвсем съм се хванал на номера, взех решение, че към този момент ще работя през платформа, като ePay.bg. Тази преживелица ме „ побутна “ към решението. Капката преля чашата. Просто ми е ясно, че не съм предпазен от грешката да „ подаря “ от парите си на някой, чиято единствен заслуга е, че се е научил да употребява компютъра като инструмент, както елементарният апаш употребява козия крайник.
Това е задоволителна причина сама по себе си да желая да прекарам заплащанията си през предпазената платформа на ePay.bg.
Върху тази причина обаче започнах да прибавям още аргументи. Не съм изключително запленен от концепцията да извозвам време по опашки, с цел да заплащам сметки за вода, ток, парно. Самò по себе си заплащането ме изнервя (и знам, че освен мен!), като прибавя висенето, разправията, „ радостната “ замяна на реплики с лелите зад гишето…
.png )
Всъщност – споменаването на гишето ме подсети за още нещо: разликата от чиновник до „ чиновник “ по гишетата в България. ePay (не знам дали знаете, само че ето:) има и „ братче “ за физическо заплащане – на място, което се споделя EasyPay – касите са безусловно на всички места. И тъй като изпитвам смут от опашки и гишета (както разбрахте), дълго време ги избягвах. Чисто машинално. Но се оказа на вятъра. На процедура: ТАКА би трябвало да работят гишетата. Опашки няма. Откакто започнах да ги употребявам, ми се е случвало САМО 2 пъти да очаквам по минута. Толкова. Във всички други случаи ме посрещат незабавно, на секундата.
Ето първия ми път на каса на EasyPay: закъснявах, бързах, бях раздразнителен, бутах се с тълпата хора на станция „ Сердика “ в метрото; и това, което обясних, пробвайки се да получа указания за заплащането, аз самият нямаше да го схвана, в случай че бях от другата страна на гишето. Жената търпеливо ме изслуша и (не знам как) ме разбра, сподели ми какво да попълня, по какъв начин да го върша и в бъдеще, усмихна се (което ме съкруши) и всичко ми лиши минута. Минута! Хареса ми и, че на същата каса могат да се заплащат ВСИЧКИ сметки – от телефона ми до тока, водата и парното, като се мине през: налози и такси. Всички. Освен това мога да си закупувам билети за всякакви събития.
И ми хареса, че нямаше кисели физиономии, мрънкане, саркастични забележки, „ мнения “ какъв брой нищо не разбирам, за какво задавам „ тъпи въпроси “, въздишки и пъшкания, както нормално на кошмара, наименуван „ гише “ на множеството други места.
Но електронното заплащане през ePay.bg пък е електронният еквивалент на усмихнатата жена на касата. Имам задоволително опит с всевъзможни приложения и уеб сайтове и нормално бързо се ориентирам по какъв начин да ги употребявам, само че все пак се нервирам, когато видя недомислени неща или ме затрудняват, когато менюто е неразбираемо или желаят от мен по 20 неща, с цел да се случи нещо обикновено. Затова прибавям „ лесното потребление на ePay “ към аргументите да го предпочета.
Всъщност услугата съществува още от 2000 година, т.е. – към този момент 20 години, което ми дава сигурност, че са натрупали пребогато опит и не пожертвам, като ги употребявам. Просто пристигна време да си обединя заплащанията и да не си пропилявам времето и нервите. Един път, с цел да понижа рисковете от измами, повторно с цел да си улесня живота. А и мога да превеждам или да ми превеждат пари.
Има и един негатив обаче. Една другарка знае, че употребявам и ePay, и EasyPay… и към този момент през няколко седмици ме кара аз да ѝ заплащам сметките за телефоните. Тоест аз се трансфорах в приложение за заплащане. Мхм, знам, че четеш това. Трябва да поговорим—как се употребява ePay. Ще ти покажа. Лесно е.
(платено съобщение)
В електронната ми поща стоят няколко „ модела “ писма от измамници, с цел да ги употребявам като модели за съпоставяне в бъдеще. Но най-новият шлагер, който съвсем ме хвана (така професионално беше направен), е известие за „ потребност от възобновяване на разплащателна информация “. Въпреки че е остарял номер, нововъведенията в измамата са впечатляващи. И графично изпипани… Всичко!
Става дума за снабдител на осведомително наличие, чийто същински писма наподобяват съвсем като измамата. Или по-скоро измамата наподобява като тях. Всичко беше копирано идеално, издадоха се по две неточности: една единствена правописна неточност (която чак по-късно видях, когато започнах да чета ред по ред деликатно!) и фактът, че разплащането с същинския снабдител става в средата, а не в края на месеца.
Спаси ме фактът, че сега бях в отмора и можах да обърна внимание на писмото.
Спрях се за секунда и си споделих: „ чакай, чакай… нещо не е наред “; и прегледах по-внимателно адреса на изпращача, което издаде схемата. Ако бързах, бях раздразнителен, нещо ме притискаше, болеше ме главата или някой ме беше ядосал преди две минути, разплащателната ми информация заминаваше.
След като ми мина първичният гняв от това, че съвсем съм се хванал на номера, взех решение, че към този момент ще работя през платформа, като ePay.bg. Тази преживелица ме „ побутна “ към решението. Капката преля чашата. Просто ми е ясно, че не съм предпазен от грешката да „ подаря “ от парите си на някой, чиято единствен заслуга е, че се е научил да употребява компютъра като инструмент, както елементарният апаш употребява козия крайник.
Това е задоволителна причина сама по себе си да желая да прекарам заплащанията си през предпазената платформа на ePay.bg.
Върху тази причина обаче започнах да прибавям още аргументи. Не съм изключително запленен от концепцията да извозвам време по опашки, с цел да заплащам сметки за вода, ток, парно. Самò по себе си заплащането ме изнервя (и знам, че освен мен!), като прибавя висенето, разправията, „ радостната “ замяна на реплики с лелите зад гишето…
Всъщност – споменаването на гишето ме подсети за още нещо: разликата от чиновник до „ чиновник “ по гишетата в България. ePay (не знам дали знаете, само че ето:) има и „ братче “ за физическо заплащане – на място, което се споделя EasyPay – касите са безусловно на всички места. И тъй като изпитвам смут от опашки и гишета (както разбрахте), дълго време ги избягвах. Чисто машинално. Но се оказа на вятъра. На процедура: ТАКА би трябвало да работят гишетата. Опашки няма. Откакто започнах да ги употребявам, ми се е случвало САМО 2 пъти да очаквам по минута. Толкова. Във всички други случаи ме посрещат незабавно, на секундата.
Ето първия ми път на каса на EasyPay: закъснявах, бързах, бях раздразнителен, бутах се с тълпата хора на станция „ Сердика “ в метрото; и това, което обясних, пробвайки се да получа указания за заплащането, аз самият нямаше да го схвана, в случай че бях от другата страна на гишето. Жената търпеливо ме изслуша и (не знам как) ме разбра, сподели ми какво да попълня, по какъв начин да го върша и в бъдеще, усмихна се (което ме съкруши) и всичко ми лиши минута. Минута! Хареса ми и, че на същата каса могат да се заплащат ВСИЧКИ сметки – от телефона ми до тока, водата и парното, като се мине през: налози и такси. Всички. Освен това мога да си закупувам билети за всякакви събития.
И ми хареса, че нямаше кисели физиономии, мрънкане, саркастични забележки, „ мнения “ какъв брой нищо не разбирам, за какво задавам „ тъпи въпроси “, въздишки и пъшкания, както нормално на кошмара, наименуван „ гише “ на множеството други места.
Но електронното заплащане през ePay.bg пък е електронният еквивалент на усмихнатата жена на касата. Имам задоволително опит с всевъзможни приложения и уеб сайтове и нормално бързо се ориентирам по какъв начин да ги употребявам, само че все пак се нервирам, когато видя недомислени неща или ме затрудняват, когато менюто е неразбираемо или желаят от мен по 20 неща, с цел да се случи нещо обикновено. Затова прибавям „ лесното потребление на ePay “ към аргументите да го предпочета.
Всъщност услугата съществува още от 2000 година, т.е. – към този момент 20 години, което ми дава сигурност, че са натрупали пребогато опит и не пожертвам, като ги употребявам. Просто пристигна време да си обединя заплащанията и да не си пропилявам времето и нервите. Един път, с цел да понижа рисковете от измами, повторно с цел да си улесня живота. А и мога да превеждам или да ми превеждат пари.
Има и един негатив обаче. Една другарка знае, че употребявам и ePay, и EasyPay… и към този момент през няколко седмици ме кара аз да ѝ заплащам сметките за телефоните. Тоест аз се трансфорах в приложение за заплащане. Мхм, знам, че четеш това. Трябва да поговорим—как се употребява ePay. Ще ти покажа. Лесно е.
(платено съобщение)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ