Финансист: До 2050 г. ядрената енергетика ще увеличи капацитета си минимум три пъти над текущите нива
Какво става с световния енергиен баланс? Съответства ли енергийната тактика на България на световния тренд или всичко е затънало в политиканстване и псевдо енергиен национализъм за късогледи? Доколко действителни за " зелените технологии “ в устрема си да изместят добива да сила от фосили? Това разяснява финансистът Бисер Маналов.
Според специалиста това са извънредно значими въпроси за световния енергиен баланс, на които ще се опитам да дам персоналното си мнение като НЕ-енергиен експерт, а в качеството ми на финансист, които следи тези проси в бранша повече от три декади.
Към сегашния миг това, което изрично се вижда е, че потреблението на въглища, природен газ и нефт ще остане на високи равнища най-малко до 2030 година и упоритостите на политиците и еколозите са да извърнат тази наклонност най-късно до 2050 година.
Това, което е изрично в бранша обаче, е че до 2050 г. нуклеарната енергетика ще усили потенциала си най-малко три пъти над настоящите равнища. Интересно е да се спомене, че от 2010 година до момента имаме спад в производството на електрическа енергия от нуклеарно гориво с близо 5% и то главно заради затваряне на нуклеарни мощности основно в Европа, Япония и Съединени американски щати.
Винаги когато приказваме за световна енергетика обаче първо би трябвало да се проучва обстановката в Китай преди да се вършат каквито и да е опит за разбор на световната картина. Това, което е най-важното за втората по население страна в света ( преднамерено помествам това конкретизиране, защото Индия към този момент е най-многолюдната страна в света от една година), е че потреблението на електрическа енергия спада. Добивът на въглища също спада, както и изпускането на въглеродни излъчвания.
Говорейки за въглеродни излъчвания и тяхното " хващане “ обаче би трябвало да бъде направена една доста мъчителна констатация и тя е, че макар напъните от страна на регулаторните органи поносим цялостен неуспех по тематиката. За 2022 година са уловени 42 милиона тона кубични метра въглеродни двуокиси, които съставляват единствено 0,1% от цялото изпуснато годишно количество. От друго страна обаче, уловеното количество е три пъти над уловените размери през 2010 година Амбициите на експертите по климатичните промени е уловеното количество да доближи до 20% от изпуснатото най-късно до 2050г.
Най-бързо се развиват добивите на електрическа енергия от слънчевите и ветрените паркове. След 2020 година годишният им растеж се движи окол 10% (320 GW на година). До 2030 година прогнозите са, че от тези възобновими източници ще се създават над 11 000 GW на годишна база., което е прекомерно евентуално да бъде достигнато и по-рано.
Потреблението на природен газ остава извънредно мъчно за прогнозиране. Голяма е заблудата, че растежът на китайската стопанска система надали не е нараснал неведнъж потреблението на природен газ, най-много под формата на импорт от Русия. Китайското произвеждане употребява електрическа енергия най-вече добита от въглища. През последните години обаче китайците взеха решение изрично да " откачат “ производството си от тази съвсем цялостна взаимозависимост от въглищата и да се ориентират най-вече към хидро, нуклеарна, вятърна и слънчева сила.
Китайските планове са че до 2040 година потреблението на сила добита от въглища ще понижат с 35%. В този ред на мисли не би трябвало да бъдем топ специалисти, с цел да си създадем правилни планове за бъдещето на родното произвеждане на въглища и размерът на държавните субсидии, които ще би трябвало да наливаме в производството на електрическа енергия създадена от него с цел да поддържаме този прекомерно противоречив бранш. В доказателство на тези мои разсъждения е и решението на Народно събрание отпреди няколко дни да разпореди на финансовия министър да предприеме нужните дейности за покриване на оперативния недостиг от 1 милиарда лева във фонд " Сигурност на електроенергийната система " в период до 31 март. Това е друга тематика обаче и ще я прескоча в този материал.
Това, което изрично би трябвало да се каже, че към сегашния момента, макар всички наставления и решения, екологични срещи и помпозни заявки световната енергийна система е надалеч от цялостната си промяна, която да я откъсне от преобладаващата фосилна взаимозависимост. Всички нови технологии към сегашния миг са само и единствено допълващи базовите енергийни мощности. Даже и да бъде намерено чисто нова софтуерно решение и дума не може да става за внезапното му нахлуване в произвеждане без наложителния пет годишен тестови цикъл.
Това, което обаче е значимо да се посочи е, че фосилните залежи са релативно отмерено разпръснати по всички континенти и последните събития на практика потвърдиха, че нито един огромен производител не може да има монополно държание при спешни обстановки.
Спокойно, световният енергиен баланс е в кондиция.
Според специалиста това са извънредно значими въпроси за световния енергиен баланс, на които ще се опитам да дам персоналното си мнение като НЕ-енергиен експерт, а в качеството ми на финансист, които следи тези проси в бранша повече от три декади.
Към сегашния миг това, което изрично се вижда е, че потреблението на въглища, природен газ и нефт ще остане на високи равнища най-малко до 2030 година и упоритостите на политиците и еколозите са да извърнат тази наклонност най-късно до 2050 година.
Това, което е изрично в бранша обаче, е че до 2050 г. нуклеарната енергетика ще усили потенциала си най-малко три пъти над настоящите равнища. Интересно е да се спомене, че от 2010 година до момента имаме спад в производството на електрическа енергия от нуклеарно гориво с близо 5% и то главно заради затваряне на нуклеарни мощности основно в Европа, Япония и Съединени американски щати.
Винаги когато приказваме за световна енергетика обаче първо би трябвало да се проучва обстановката в Китай преди да се вършат каквито и да е опит за разбор на световната картина. Това, което е най-важното за втората по население страна в света ( преднамерено помествам това конкретизиране, защото Индия към този момент е най-многолюдната страна в света от една година), е че потреблението на електрическа енергия спада. Добивът на въглища също спада, както и изпускането на въглеродни излъчвания.
Говорейки за въглеродни излъчвания и тяхното " хващане “ обаче би трябвало да бъде направена една доста мъчителна констатация и тя е, че макар напъните от страна на регулаторните органи поносим цялостен неуспех по тематиката. За 2022 година са уловени 42 милиона тона кубични метра въглеродни двуокиси, които съставляват единствено 0,1% от цялото изпуснато годишно количество. От друго страна обаче, уловеното количество е три пъти над уловените размери през 2010 година Амбициите на експертите по климатичните промени е уловеното количество да доближи до 20% от изпуснатото най-късно до 2050г.
Най-бързо се развиват добивите на електрическа енергия от слънчевите и ветрените паркове. След 2020 година годишният им растеж се движи окол 10% (320 GW на година). До 2030 година прогнозите са, че от тези възобновими източници ще се създават над 11 000 GW на годишна база., което е прекомерно евентуално да бъде достигнато и по-рано.
Потреблението на природен газ остава извънредно мъчно за прогнозиране. Голяма е заблудата, че растежът на китайската стопанска система надали не е нараснал неведнъж потреблението на природен газ, най-много под формата на импорт от Русия. Китайското произвеждане употребява електрическа енергия най-вече добита от въглища. През последните години обаче китайците взеха решение изрично да " откачат “ производството си от тази съвсем цялостна взаимозависимост от въглищата и да се ориентират най-вече към хидро, нуклеарна, вятърна и слънчева сила.
Китайските планове са че до 2040 година потреблението на сила добита от въглища ще понижат с 35%. В този ред на мисли не би трябвало да бъдем топ специалисти, с цел да си създадем правилни планове за бъдещето на родното произвеждане на въглища и размерът на държавните субсидии, които ще би трябвало да наливаме в производството на електрическа енергия създадена от него с цел да поддържаме този прекомерно противоречив бранш. В доказателство на тези мои разсъждения е и решението на Народно събрание отпреди няколко дни да разпореди на финансовия министър да предприеме нужните дейности за покриване на оперативния недостиг от 1 милиарда лева във фонд " Сигурност на електроенергийната система " в период до 31 март. Това е друга тематика обаче и ще я прескоча в този материал.
Това, което изрично би трябвало да се каже, че към сегашния момента, макар всички наставления и решения, екологични срещи и помпозни заявки световната енергийна система е надалеч от цялостната си промяна, която да я откъсне от преобладаващата фосилна взаимозависимост. Всички нови технологии към сегашния миг са само и единствено допълващи базовите енергийни мощности. Даже и да бъде намерено чисто нова софтуерно решение и дума не може да става за внезапното му нахлуване в произвеждане без наложителния пет годишен тестови цикъл.
Това, което обаче е значимо да се посочи е, че фосилните залежи са релативно отмерено разпръснати по всички континенти и последните събития на практика потвърдиха, че нито един огромен производител не може да има монополно държание при спешни обстановки.
Спокойно, световният енергиен баланс е в кондиция.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ