Какво мога да кажа за най-дългоочаквания филм тази година, освен

Какво мога да кажа за най-дългоочаквания филм тази година, като се изключи че Питър Джаксън още веднъж се е обяснил в обич на магията на Средната земя от романите на Толкин, тъкмо по този начин, както аз в този момент ще се обясня в обич към неговите филми. Втората част от трилогията „ Хобит “ към този момент е на огромен екран по целия свят и от нас се желае единствено да отделим три часа от декемврийската си стратегия, с цел да потънем в давност. Това е, което най-вече обичам в книгите на Толкин и във филмите на Джаксън – тази съвсем невъзможна дарба да те изпратят в напълно различен свят. В него господстват зли сили, само че и блян към хубост, чест и достолепие. И там тези думи не звучат кухо и претенциозно, а в противен случай – там те са напълно на място.

Втората серия на Хобит е предвидимо по-драматична и предвидимо разрешава на злото да се прегрупира и да завземе по-сериозни позиции. Това, несъмнено, единствено с цел да може в третата серия, сходно на развиването на действието във „ Властелинът на пръстените “ нещата да се подредят в интерес на положителните. Битките не са толкоз доста, само че има два пика на зрелищност – единият – борбата с орките по течението на реката, другата – финалните подиуми с дракона, които просто са неразказваеми. Емоционалната гама се разнообразява с появяването на самоирония /образа на Билбо/, ирония /обществото на Езерния град/ и обич /връзката сред елфката Тауриел и джуджето Кили/. Останалите сюжетни линии са познати освен от първата част, само че и от Властелина: вътрешната битка на носителя на пръстена, конфликта сред положително и зло, олицетворено от Саурон, огромната храброст на дребния хобит, способността за саможертва…

С малко-по-стегнат темп, нещата щяха да са малко по-добре. Дори върл почитател на Джаксън като мен може да признае това, а аз персонално се поизморих тъкмо най-после, преди най-силните подиуми с дракона. Другата уязвимост за мен е последната Real 3D технология, в която е направен филмът. Тя предлага невероятна реалистичност, която обаче на моменти е дразнеща и вместо на кино, подухва мисли за ефирен спектакъл. Но тези две неща: неспособността на Джаксън и екипа му да махнат който да било епизод в името на по-бързото движение, както и невъзможността им да не отговорят на условията на софтуерното съвремие  – това са недостатъци, които персонално аз мога да простя.