Преди 50 години: Музиката по време на социализма - БКП спира концерт на “Бийтълс” през 1968 г.
Kaквo e тoвa, бe? “Бийтълc”!? Щe ви дaм aз нa вac eдни бийтълcи! Kaкви ca тия мaймyнcки тaнци? He ви ли e cpaм? Aкo иcкaтe зaбaвaтa дa пpoдължи – вaлc! Я извъpтeтe eдин вaлc, бe, пoкaжeтe, чe cтe млaди xopa… "
През 1987 година социализмът в България е към своя край, а по родните екрани върви филмът " Вчера ". Режимът към този момент се пропуква, хората са една концепция по-свободни. Но надали има откъс, който по-добре да разказва тези 50 години на репресии против музиката в България. Рокът е прокълнат от режима като " упадъчна музика ", джазът е жигосан като звученето на буржоазията и класовото разграничение. Заради касетка на " Пинк Флойд " може да влезеш в пандиза, а с цел да се сдобиеш даже и със секунда нискокачествен запис на някоя западна ария, би трябвало да стоиш до транзистора с дни, надявайки се да я пуснат по някое непознато радио. Годините, в които международната музика е в своя златен век, в България се слушат единствено сцена, диско и класика. Все ритми, които не могат да те накарат да мислиш срещу строя, напомня 168 часа .
Днес приложения като " Спотифай ", уеб сайтове като ютуб и книжарници, цялостни с дискове и плочи, държат цялата музика на света на милиметри от нас и от време на време е немислимо да повярваме, че този тип изкуство в миналото е било ограничавано от Държавна сигурност. Една от стратегическите задания на репресивната Държавна сигурност е била да се бори срещу западното въздействие в българското общество, представяйки доста от културните, стилните и музикалните процеси в света като идеологическа измама. Този термин е импортиран в оборота на Държавна сигурност още през 50-те години от Съюз на съветските социалистически републики, само че става изключително настоящ през идващото десетилетие. Сред методите на идеологическа измама Държавна сигурност включва вражеската агитация, с която се разпространяват западният метод на живот, западната " извратена музика ", модернизмът в живописта, та даже " дивотия в облеклото, прическите, танците и маниерите ".
На 5 юли 1954 година е публикуван декрет, който не разрешава слушането на избран вид музика в България. Държавна сигурност схваща, че на международна сцена се става нещо и по тази причина отрежда на родна земя да не се случи безусловно нищо. На същата дата Елвис Пресли записва That's All Right в Sun Studio в Memphis, но за Краля на рока част от българите, родени още при започване на социализма, научават чак след неговата гибел през 1977 година. През март 1963 година излиза първият албум на " Бийтълс " Please Please Me. По същото време е разпратено и първото писмо на Централен комитет на ДКМС за битката с буржоазното въздействие върху младежта. " Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма мощ това се отнася за пристигналия от Запад танц туист.
Това е един неестетичен, с доста динамично движение танц, който с фигурите си подухва еротика и долнопробност. Освен това, заради неестествените придвижвания на тялото, той е нездравословен за здравето на танцуващите ", пишат от Централен комитет на ДКМС, до момента в който в останалата част от света стартира Битълманията. През годините държавната власт се бори с упадъчната музика по друг метод. В началото ограниченията са тежки - в случай че слушаш нещо, което е неразрешено, биваш пребит, погубен или пратен в Белене. Но музиката е нещо, което не може да бъде спряно и Държавна сигурност схваща това. Започва по-лицемерна битка с изкуството. Можеш да слушаш " Распутин " на " Бони-М " вкъщи, само че в никакъв случай няма да я чуеш по радиото или в някоя дискотека.
" Полезно би било управлението на бюро " Естрада " и Държавната консерватория да провеждат специфична школа, през която периодичен да минават временен курс на образование в този момент работещите естрадни реализатори ", пишат още от Централен комитет на ДКМС. Именно бюро " Естрада " дълги години диктува какво ще се случи на българската сцена. Те вземат решение какво ще бъде пуснато по радиото и какво - не. Те дефинират и ориста на българските реализатори Едва ли някой помни времената, в които фронтмен на " Щурците " не е бил Кирил Маричков, а Георги Минчев. След " Бяла тишина " обаче Държавна сигурност взема решение, че Минчев не е уместно лице за групата и единствено слага на негово място Кирил Маричков, а " Щурците " дълги години извършват музика, подбудена от властта. Някои техни песни по този начин и не минават през ситната цедилка на бюро " Естрада ". Минчев изчезва от сцената, с цел да се върне години по-късно, към този момент на възраст и да се трансформира в икона на българския свободен рок. Именно тази държавна организация е отговорна и за това, социалистическата юноша да слуша кавъри на " Бийтълс ", само че с български текст и от роден реализатор. 60-те години човек можеше да си изпати защо ли не – в случай че да вземем за пример е жена и носи панталон, изключително пъстър, в случай че носи дълга коса или в случай че танцува туист.
" Уговорихме се с редица композитори и хореографи да основат наши съвременни танци ", разпорежда Централен комитет на ДКМС. За тях даже танците, които идват дружно с рока, са противопоказни за българското общество. Туистът се появява през 1959 година в Щатите. Срещу него има опозиция от консервативните среди на всички места по света – възмущението идва от това, че при танца пламенно и ритмично се върти тазът, а ръцете припомнят придърпващи придвижвания, което се възприема като жестоко еротично. Всеки един танц като се изключи ръчениците, валса, тангото, мазурката и полката се назовава " навехнат " и е немислимо да се извършва от интелигентни хора. Всички останали, които са решили да " ударят " по един туист на Чъби Чекър и Let's Twist Again през 1961 година или през 1963 година Twist & Shout на " Бийтълс ", са били жигосани като " битници " - човеци, които освен носят джинси или свирят и танцуват под звуците на " развращаващата съзнанието западна музика ", само че и изпаднали съдбовно под мярата на приличието, която се задава посредством определенията " комсомолец " или " правилен на социализма жител ", а съзнанието им е отровено от идеологическата измама, за което можеш да се озовеш в Белене. Всеки музикален жанр носи със себе си освен танц, само че и метод на обличане. След битниците се появяват " хипарите ", които сякаш не обичат да се къпят и взимат опиати, " метълите " с дългите коси и кожени облекла, външен тип, който също е бил неразрешен и нарицателното " бийтълс " - фен на ливърпулския " мърсибийт " – човек с дълга коса, джинси, " съмнително " за властта държание и с носена отвън панталона цветна риза, известна в милиционерските времена като " риза-хулиганка ".
Да се разхождаш по улиците облечен със " западни облекла " също е било немислимо в един интервал от социализма в България. Само за едно кепенце или чарлстонки могат да те пратят в пандиза. Ако решиш да си пуснеш коса, малко по-дълга от избраната от комсомола, и да отидеш по този метод на училише, също получаваш наказване и си заставен да я подстрижеш. " МагнИтофонната юноша " е бодил в очите на социалистическия режим, който сформира даже лист с групите, които не могат да бъдат слушани по нашите радиа. Противопоказно е да бъдат слушани където и да било в страната. Такива са Sex Pistols, Clash и Blondie поради пънк и принуждение в песните им. AC/DC, Хулио Иглесиас и Kiss за неофашизъм.
Pink Floyd пък изкривяват Съветската външна политика, Алис Купър преподава вандализъм, Iron Maiden - религиозно мракобесие, а Van Halen водят антисъветска агитация. Тина Търнър пък прегрешава пред комунистическата власт поради изявената си половост. Макар всички те да са безпределно разнообразни актьори, ги сплотява едно - страхът на социализма от тях. Не неофашизъм или пънк плаши родната власт, а в действителност свободата и бунтарството, която тази музика преподава. Но сякаш най-големият зложелател на комунистическата власт се оказва Ливърпулската четворка. Макар The Beatles въпреки всичко да съумяват да пробият желязната завеса, защото техни песни звучат в Съюз на съветските социалистически републики, а и Hard Day's Night е единственият албум на Бръмбарчетата, публикуван в Русия, българската милиция напряко ненавижда Пол, Джордж, Джон и Ринго. Мрази ги дотам, че предотвратява техен концерт в страната ни, две години преди краят на The Beatles да бъде комплициран.
През 1968 година в София би трябвало да се организира Деветият международен фестивал на младежите и студентите. Очакват се 20 хиляди младежи от 138 страни. " Бийтълс " изявяват предпочитание да вземат участие на събитието, което в началото е планувано за Алжир през 1965 година, само че не се състои поради осъществен там боен прелом. Централен комитет на Българска комунистическа партия обаче се заема с задачата да откри метод " да отклони присъединяване на Битълсите " от форума. И съумява. Ливърпулската четворка обикаля съвсем целия свят. Изнася концерти даже в околните ни, също социалистически страни.
Посещават Белград, Букурещ и даже се твърди, че са имали скришен концерт в Москва, само че по този начин и не стъпват в България. Родните радиа нямат нито една записана тяхна ария, можеш да откриеш техен албум единствено на черно. Чак през 1979 година за първи път " Бийтълс " прозвучават в роден ефир с помощта на Тома Спространов и " Пулсиращи ноти ", единственото предаване, което съумява да достави жадния за западна музика българин с " упадъчно звучене ". Рокът най-вече страда от ударите на соцрежима Но джазът също бива стеснен. Той даже не се преподава в музикалните учебни заведения. Счита се за " музика на класовия зложелател ".
Западна музика не се позволява до родната сцена, само че и българските джаз реализатори също страдат от режима. Александър Николов - Сашо Сладура, певицата Леа Иванова и Асен Овчаров са убити или изпратени в лагер. Още незабавно след 9 септември 1944 година младежта в огромните градове и най-много в столицата стартира да провежда забави. В София вечер в Борисовата градина на спонтанна сцена се качва Леа Иванова и пее американски песни, шлагерите от тези години като " О Тико Тико так ", " Ела на остров Тринидад ", " Чатануга чучо "..., приветствана от многочислена въодушевена аудитория. На концертите стартират постоянно да идват групи деятели на Отечествен фронт. Те жестоко разгонват тълпата, дърпат хората за ръкава: " Утре кой ще ти изкарва нормата! ". Накрая брутално смъкват певицата от сцената, късат облеклата й и я качват в джипката, с цел да изчезне в някой от милиционерските сектори. Но едвам пусната на независимост, Леа още веднъж намира метод да се върне при публиката си и да я забавлява безусловно гратис.Не съумява да се избави за дълго. След няколко години е пратена в лагер, само че въпреки и да не умира там като Сашо Сладура, за нея написа, че е продажница, лесбийка, пее на британски, живее без брак с музиканта Божидар Сакеларов, а по-късно и с Еди Казасян.
Отказват й се участия в турнета, концерти, даже в циркове и селски събори. През 1949 година поради покана за турне от Съединени американски щати е затворена в женския лагер в Ножарево Освободена е единствено след клетвена декларация, че няма да загатва на никого за престоя в лагера. Въпреки всички тези ограничения, българинът не стои надалеч от музиката. Тъкмо в противен случай - намира своя метод да се снабди с най-популярните части на това време.
През 1987 година социализмът в България е към своя край, а по родните екрани върви филмът " Вчера ". Режимът към този момент се пропуква, хората са една концепция по-свободни. Но надали има откъс, който по-добре да разказва тези 50 години на репресии против музиката в България. Рокът е прокълнат от режима като " упадъчна музика ", джазът е жигосан като звученето на буржоазията и класовото разграничение. Заради касетка на " Пинк Флойд " може да влезеш в пандиза, а с цел да се сдобиеш даже и със секунда нискокачествен запис на някоя западна ария, би трябвало да стоиш до транзистора с дни, надявайки се да я пуснат по някое непознато радио. Годините, в които международната музика е в своя златен век, в България се слушат единствено сцена, диско и класика. Все ритми, които не могат да те накарат да мислиш срещу строя, напомня 168 часа .
Днес приложения като " Спотифай ", уеб сайтове като ютуб и книжарници, цялостни с дискове и плочи, държат цялата музика на света на милиметри от нас и от време на време е немислимо да повярваме, че този тип изкуство в миналото е било ограничавано от Държавна сигурност. Една от стратегическите задания на репресивната Държавна сигурност е била да се бори срещу западното въздействие в българското общество, представяйки доста от културните, стилните и музикалните процеси в света като идеологическа измама. Този термин е импортиран в оборота на Държавна сигурност още през 50-те години от Съюз на съветските социалистически републики, само че става изключително настоящ през идващото десетилетие. Сред методите на идеологическа измама Държавна сигурност включва вражеската агитация, с която се разпространяват западният метод на живот, западната " извратена музика ", модернизмът в живописта, та даже " дивотия в облеклото, прическите, танците и маниерите ".
На 5 юли 1954 година е публикуван декрет, който не разрешава слушането на избран вид музика в България. Държавна сигурност схваща, че на международна сцена се става нещо и по тази причина отрежда на родна земя да не се случи безусловно нищо. На същата дата Елвис Пресли записва That's All Right в Sun Studio в Memphis, но за Краля на рока част от българите, родени още при започване на социализма, научават чак след неговата гибел през 1977 година. През март 1963 година излиза първият албум на " Бийтълс " Please Please Me. По същото време е разпратено и първото писмо на Централен комитет на ДКМС за битката с буржоазното въздействие върху младежта. " Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма мощ това се отнася за пристигналия от Запад танц туист.
Това е един неестетичен, с доста динамично движение танц, който с фигурите си подухва еротика и долнопробност. Освен това, заради неестествените придвижвания на тялото, той е нездравословен за здравето на танцуващите ", пишат от Централен комитет на ДКМС, до момента в който в останалата част от света стартира Битълманията. През годините държавната власт се бори с упадъчната музика по друг метод. В началото ограниченията са тежки - в случай че слушаш нещо, което е неразрешено, биваш пребит, погубен или пратен в Белене. Но музиката е нещо, което не може да бъде спряно и Държавна сигурност схваща това. Започва по-лицемерна битка с изкуството. Можеш да слушаш " Распутин " на " Бони-М " вкъщи, само че в никакъв случай няма да я чуеш по радиото или в някоя дискотека.
" Полезно би било управлението на бюро " Естрада " и Държавната консерватория да провеждат специфична школа, през която периодичен да минават временен курс на образование в този момент работещите естрадни реализатори ", пишат още от Централен комитет на ДКМС. Именно бюро " Естрада " дълги години диктува какво ще се случи на българската сцена. Те вземат решение какво ще бъде пуснато по радиото и какво - не. Те дефинират и ориста на българските реализатори Едва ли някой помни времената, в които фронтмен на " Щурците " не е бил Кирил Маричков, а Георги Минчев. След " Бяла тишина " обаче Държавна сигурност взема решение, че Минчев не е уместно лице за групата и единствено слага на негово място Кирил Маричков, а " Щурците " дълги години извършват музика, подбудена от властта. Някои техни песни по този начин и не минават през ситната цедилка на бюро " Естрада ". Минчев изчезва от сцената, с цел да се върне години по-късно, към този момент на възраст и да се трансформира в икона на българския свободен рок. Именно тази държавна организация е отговорна и за това, социалистическата юноша да слуша кавъри на " Бийтълс ", само че с български текст и от роден реализатор. 60-те години човек можеше да си изпати защо ли не – в случай че да вземем за пример е жена и носи панталон, изключително пъстър, в случай че носи дълга коса или в случай че танцува туист.
" Уговорихме се с редица композитори и хореографи да основат наши съвременни танци ", разпорежда Централен комитет на ДКМС. За тях даже танците, които идват дружно с рока, са противопоказни за българското общество. Туистът се появява през 1959 година в Щатите. Срещу него има опозиция от консервативните среди на всички места по света – възмущението идва от това, че при танца пламенно и ритмично се върти тазът, а ръцете припомнят придърпващи придвижвания, което се възприема като жестоко еротично. Всеки един танц като се изключи ръчениците, валса, тангото, мазурката и полката се назовава " навехнат " и е немислимо да се извършва от интелигентни хора. Всички останали, които са решили да " ударят " по един туист на Чъби Чекър и Let's Twist Again през 1961 година или през 1963 година Twist & Shout на " Бийтълс ", са били жигосани като " битници " - човеци, които освен носят джинси или свирят и танцуват под звуците на " развращаващата съзнанието западна музика ", само че и изпаднали съдбовно под мярата на приличието, която се задава посредством определенията " комсомолец " или " правилен на социализма жител ", а съзнанието им е отровено от идеологическата измама, за което можеш да се озовеш в Белене. Всеки музикален жанр носи със себе си освен танц, само че и метод на обличане. След битниците се появяват " хипарите ", които сякаш не обичат да се къпят и взимат опиати, " метълите " с дългите коси и кожени облекла, външен тип, който също е бил неразрешен и нарицателното " бийтълс " - фен на ливърпулския " мърсибийт " – човек с дълга коса, джинси, " съмнително " за властта държание и с носена отвън панталона цветна риза, известна в милиционерските времена като " риза-хулиганка ".
Да се разхождаш по улиците облечен със " западни облекла " също е било немислимо в един интервал от социализма в България. Само за едно кепенце или чарлстонки могат да те пратят в пандиза. Ако решиш да си пуснеш коса, малко по-дълга от избраната от комсомола, и да отидеш по този метод на училише, също получаваш наказване и си заставен да я подстрижеш. " МагнИтофонната юноша " е бодил в очите на социалистическия режим, който сформира даже лист с групите, които не могат да бъдат слушани по нашите радиа. Противопоказно е да бъдат слушани където и да било в страната. Такива са Sex Pistols, Clash и Blondie поради пънк и принуждение в песните им. AC/DC, Хулио Иглесиас и Kiss за неофашизъм.
Pink Floyd пък изкривяват Съветската външна политика, Алис Купър преподава вандализъм, Iron Maiden - религиозно мракобесие, а Van Halen водят антисъветска агитация. Тина Търнър пък прегрешава пред комунистическата власт поради изявената си половост. Макар всички те да са безпределно разнообразни актьори, ги сплотява едно - страхът на социализма от тях. Не неофашизъм или пънк плаши родната власт, а в действителност свободата и бунтарството, която тази музика преподава. Но сякаш най-големият зложелател на комунистическата власт се оказва Ливърпулската четворка. Макар The Beatles въпреки всичко да съумяват да пробият желязната завеса, защото техни песни звучат в Съюз на съветските социалистически републики, а и Hard Day's Night е единственият албум на Бръмбарчетата, публикуван в Русия, българската милиция напряко ненавижда Пол, Джордж, Джон и Ринго. Мрази ги дотам, че предотвратява техен концерт в страната ни, две години преди краят на The Beatles да бъде комплициран.
През 1968 година в София би трябвало да се организира Деветият международен фестивал на младежите и студентите. Очакват се 20 хиляди младежи от 138 страни. " Бийтълс " изявяват предпочитание да вземат участие на събитието, което в началото е планувано за Алжир през 1965 година, само че не се състои поради осъществен там боен прелом. Централен комитет на Българска комунистическа партия обаче се заема с задачата да откри метод " да отклони присъединяване на Битълсите " от форума. И съумява. Ливърпулската четворка обикаля съвсем целия свят. Изнася концерти даже в околните ни, също социалистически страни.
Посещават Белград, Букурещ и даже се твърди, че са имали скришен концерт в Москва, само че по този начин и не стъпват в България. Родните радиа нямат нито една записана тяхна ария, можеш да откриеш техен албум единствено на черно. Чак през 1979 година за първи път " Бийтълс " прозвучават в роден ефир с помощта на Тома Спространов и " Пулсиращи ноти ", единственото предаване, което съумява да достави жадния за западна музика българин с " упадъчно звучене ". Рокът най-вече страда от ударите на соцрежима Но джазът също бива стеснен. Той даже не се преподава в музикалните учебни заведения. Счита се за " музика на класовия зложелател ".
Западна музика не се позволява до родната сцена, само че и българските джаз реализатори също страдат от режима. Александър Николов - Сашо Сладура, певицата Леа Иванова и Асен Овчаров са убити или изпратени в лагер. Още незабавно след 9 септември 1944 година младежта в огромните градове и най-много в столицата стартира да провежда забави. В София вечер в Борисовата градина на спонтанна сцена се качва Леа Иванова и пее американски песни, шлагерите от тези години като " О Тико Тико так ", " Ела на остров Тринидад ", " Чатануга чучо "..., приветствана от многочислена въодушевена аудитория. На концертите стартират постоянно да идват групи деятели на Отечествен фронт. Те жестоко разгонват тълпата, дърпат хората за ръкава: " Утре кой ще ти изкарва нормата! ". Накрая брутално смъкват певицата от сцената, късат облеклата й и я качват в джипката, с цел да изчезне в някой от милиционерските сектори. Но едвам пусната на независимост, Леа още веднъж намира метод да се върне при публиката си и да я забавлява безусловно гратис.Не съумява да се избави за дълго. След няколко години е пратена в лагер, само че въпреки и да не умира там като Сашо Сладура, за нея написа, че е продажница, лесбийка, пее на британски, живее без брак с музиканта Божидар Сакеларов, а по-късно и с Еди Казасян.
Отказват й се участия в турнета, концерти, даже в циркове и селски събори. През 1949 година поради покана за турне от Съединени американски щати е затворена в женския лагер в Ножарево Освободена е единствено след клетвена декларация, че няма да загатва на никого за престоя в лагера. Въпреки всички тези ограничения, българинът не стои надалеч от музиката. Тъкмо в противен случай - намира своя метод да се снабди с най-популярните части на това време.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ