Ползите и вредите от перфекционизма
Какво е общото сред Стив Джобс, Майкъл Джаксън и Леонардо да Винчи? Като изключим гения, всички те са били перфекционисти. Вероятно можем да кажем същото за Мадона, Серена Уилямс и Гордън Рамзи. Независимо дали става въпрос за изкуства, науки или бизнес, извънредно сполучливите персони рядко разчитат единствено на дарбите си. Те се посвещават напълно – и даже маниакално – на качеството. Както е споделил Чарлз Буковски, „ Открийте това, което обичате, и го оставете да ви убие. “
Страх от неуспеха
Психолозите учат перфекционизма от десетилетия и детайлно разказват неговите изгоди и разрушително влияние. Всъщност малко са личностните особености, които илюстрират тънката граница сред естественото и анормалното по-добре от перфекционизма.
Въпреки че определенията варират, съществена негова характерност е старанието да не се позволяват неточности. Перфекционистите се водят от страха си от неуспеха и точно той ги стимулира да реализират неща, които други не могат. Според психолози, такива персони мислят, че не са задоволително положителни, и влагат доста време и сила в самоусъвършенстване.
Алфред Адлер и Фридрих Ницше назовават този феномен „ комплекс за непълноценност “. Зад всяко извънредно достижение, считат те, се крият мъчителни нерешителност и подозрение. Успехът е единствено краткотраен антидот за тези неприятни страсти.
Непродуктивен перфекционизъм
Перфекционизмът не постоянно ражда забележителни артистични и интелектуални победи. При неналичието на забележителни умения, работна нравственос или твърдоглавие, той може да докара до отсрочване и други саморазрушителни типове държание, като да вземем за пример хранителни разстройства. Но какво прави перфекционизма подобен на множеството личностни особености – прекалено много или прекомерно малко от него може да бъде пагубно, а точната доза – съществено предимство.
Един фактор, способствуващ за резултата от поддържане на деликатния баланс, е невротичността, или по този начин наречената „ предразположеност към стрес “. В едно проучване измежду студенти по медицина, които нормално са склонни към перфекционизъм, учени откриват, че перфекционистите се показват по-добре, когато не са унизени от стрес и безпокойствие – даже да не са задоволени от достиженията си по-късно. Затова пък невротичните перфекционисти, които извоюват забележителни резултати, в последна сметка отново са недоволни от плодовете на труда си.
