Вирусът взема здравето на помилваните
Какво чака тези, които прескочиха трапа
Има и късметлии измежду тежко изумените от КОВИД-19. След дълъг престой в реанимация, и то в несвяст, те отново почват да дишат без уред, оздравяват и ги изписват.
Жертвите на ковид към този момент са доста, само че пък и прескочилите трапа станаха много. Затова медицината насочва вниманието си и към тях. Проучват се дълготрайните последствия и от заболяването, и от лекуването й.
Сп. " Сайънс " цитира специалиста по незабавна медицина от Йейл доктор Лоран Феран, съгласно който оздравелите не ги чака нищо положително. КОВИД-19 поразява освен белите дробове, само че и бъбреците, кръвоносните съдове, сърцето, мозъка и други органи. Още не се знае какъв брой време е нужно за възобновяване им и дали въобще то е допустимо.
В случая от изгода са изследванията на тежката пневмония, при която зараза с различен вирус или бактерия възпалява алвеолите в белия дроб по същия метод като ковид. В някои случаи алвеолите се изпълват с течност и настава остра дихателна непълнота. По-често лекарите я парират и болният отново почва да диша самичък. Но може дробовете му да са се увредили вечно дишането с тях да си остане мъчно.
Ако тежката пневмония настъпи на фона на хронична болест, става рисково. Може да последват инфаркт, инсулт или да откажат бъбреците. Но и без тях който се е залежал в реанимация, все едно по каква причина, става нежен физически и душевен, а може да има и ментални с акъла след изписването. Наследството на ковид включва всичко това, тъй като болният доста дълго време е мощно замаян и е на апаратно дишане.
Който издържи, след това има недоразвитост на мускулите и едвам крета. Затова би трябвало тежкоболните да бъдат раздвижвани по всякакъв начин - да подвигат ръце и крайници, да сядат, в случай че могат, и даже да бъдат изправяни и да вървят. Така хем ще им останат сили, хем по-бързо ще им махнат дихателния уред. Но кой да се занимава с това? В доста лечебни заведения поради дефицита на защитни дрехи физиотерапевтите са избутани от първата линия и нямат достъп до заболели от КОВИД-19.
Другият риск при тежките случаи е делириумът. Това е разстройство на мозъка, при което мислите са комплицирани, говорът е откъслечен и остават вреди - да вземем за пример изтрива се памет. " Прослушвайки КОВИД-19, доловяме слабия звук на делириума ", споделя доктор Феран. Може да е поради самия вирус, който инфектира и мозъка. Но риск от делириум има и поради предписваните успокоителни за угнетяване на раздиращата кашлица. А упойките с опиум, без които няма по какъв начин да тикнеш маркуч за дишане в гърлото на болния и той да не се задави, пораждат риск от нескончаем делириум.
Затова се предлага всеки ден да се прекъсва даването на опиати и седативи, с цел да се ревизира дали пациентът няма да се разсъни и дали не понася дихателния уред и без лекарства. Тогава обаче реаниматорът би трябвало да е неразделно до него, нещо невероятно в препълнена реанимация.
Колкото до душeвността на болния, представете си го да лежи имобилен седмици наред без свиждания с околните, уединен и изплашен, заобиколен от хора в скафандри. След изписването би трябвало освен да го следи персоналният доктор. Нужен му е и психолог, защото може да има тревога, меланхолия или да страда от следтравматичен синдром. /24chasa.bg
Има и късметлии измежду тежко изумените от КОВИД-19. След дълъг престой в реанимация, и то в несвяст, те отново почват да дишат без уред, оздравяват и ги изписват.
Жертвите на ковид към този момент са доста, само че пък и прескочилите трапа станаха много. Затова медицината насочва вниманието си и към тях. Проучват се дълготрайните последствия и от заболяването, и от лекуването й.
Сп. " Сайънс " цитира специалиста по незабавна медицина от Йейл доктор Лоран Феран, съгласно който оздравелите не ги чака нищо положително. КОВИД-19 поразява освен белите дробове, само че и бъбреците, кръвоносните съдове, сърцето, мозъка и други органи. Още не се знае какъв брой време е нужно за възобновяване им и дали въобще то е допустимо.
В случая от изгода са изследванията на тежката пневмония, при която зараза с различен вирус или бактерия възпалява алвеолите в белия дроб по същия метод като ковид. В някои случаи алвеолите се изпълват с течност и настава остра дихателна непълнота. По-често лекарите я парират и болният отново почва да диша самичък. Но може дробовете му да са се увредили вечно дишането с тях да си остане мъчно.
Ако тежката пневмония настъпи на фона на хронична болест, става рисково. Може да последват инфаркт, инсулт или да откажат бъбреците. Но и без тях който се е залежал в реанимация, все едно по каква причина, става нежен физически и душевен, а може да има и ментални с акъла след изписването. Наследството на ковид включва всичко това, тъй като болният доста дълго време е мощно замаян и е на апаратно дишане.
Който издържи, след това има недоразвитост на мускулите и едвам крета. Затова би трябвало тежкоболните да бъдат раздвижвани по всякакъв начин - да подвигат ръце и крайници, да сядат, в случай че могат, и даже да бъдат изправяни и да вървят. Така хем ще им останат сили, хем по-бързо ще им махнат дихателния уред. Но кой да се занимава с това? В доста лечебни заведения поради дефицита на защитни дрехи физиотерапевтите са избутани от първата линия и нямат достъп до заболели от КОВИД-19.
Другият риск при тежките случаи е делириумът. Това е разстройство на мозъка, при което мислите са комплицирани, говорът е откъслечен и остават вреди - да вземем за пример изтрива се памет. " Прослушвайки КОВИД-19, доловяме слабия звук на делириума ", споделя доктор Феран. Може да е поради самия вирус, който инфектира и мозъка. Но риск от делириум има и поради предписваните успокоителни за угнетяване на раздиращата кашлица. А упойките с опиум, без които няма по какъв начин да тикнеш маркуч за дишане в гърлото на болния и той да не се задави, пораждат риск от нескончаем делириум.
Затова се предлага всеки ден да се прекъсва даването на опиати и седативи, с цел да се ревизира дали пациентът няма да се разсъни и дали не понася дихателния уред и без лекарства. Тогава обаче реаниматорът би трябвало да е неразделно до него, нещо невероятно в препълнена реанимация.
Колкото до душeвността на болния, представете си го да лежи имобилен седмици наред без свиждания с околните, уединен и изплашен, заобиколен от хора в скафандри. След изписването би трябвало освен да го следи персоналният доктор. Нужен му е и психолог, защото може да има тревога, меланхолия или да страда от следтравматичен синдром. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ