Да станем като сингапурците - да инвестираме главно в себе си, за да осигурим по-добро бъдеще
Какви са рисковете, заканите в международен мащаб и по какъв начин би трябвало да реагираме? Доколко сериозна е опасността от Турция? До какво ще докара протекционизмът, налаган от Доналд Тръмп? Кои са най-големите провокации пред нас, българите, и какви промени биха ни обезпечили благополучие? Отговори на тези въпроси дава главният изпълнителен шеф на Световната банка Кристалина Георгиева в изявление за стратегия " Хоризонт " на БНР.
За забележимите и действителните международни проблеми
Притеснени сме от наклонността на протекционизъм. Все още тя не е блъснала мощно по международната стопанска система. През 2017 година интернационалната стопанска система се усили 4,7% - повече от икономическия напредък и го дръпна нагоре. Тази година има престрелки с мита. Те основават напрежение. Ако това продължи, световният приход ще се свие с един трилион, четиристотин милиарда $ по-малко за популацията на света .
Това, което ни тормози повече е, че вложенията стартират леко да се охлаждат . Фирмите си споделят: " Да изчакаме да забележим какво ще става ".
Самият феномен наклонност към протекционизъм ни тормози с това, че той отклонява вниманието на света от доста, доста значими проблеми. Първият, който виждаме това лято всички с очите си - климатичните промени . Четвърта рекордна година по стопляне. И в случай че ние не се концентрираме върху този проблем, това, за което в този момент си приказваме, ще ни се вижда детска смешка .
Вторият проблем е дълговото задължение . На врата на света висят 164 трилиона $ дълг. Това е 225+ % брутният артикул на планетата. Ние следим към 15 страни, където това може да докара до съществени разтърсвания, а когато това се случи, може да се придвижи тази вълна на открито.
Третият проблем е настоящ и за нас - добър стопански климат, добра конюктура, само че доста малко страни вършат промени . Много е значима тематиката за международната търговия. Тя, по този начин да се каже, налива малко бензин в огъня и е изкуствено основана по-скоро от политически решения, а може да донесе доста огромни негативи сама по себе си и като фактор, който ни отклонява от доста значими въпроси.
За Турция
Това, което става в Турция, не е доста огромна изненада. Турция е сред тези страни, за които ние се тормозим, че с даже малко повишаване на лихвените проценти техните дългови проблеми стават по-сериозни. Турция има към 500 милиарда $ външен дълг. В рамките на тази година би трябвало да рефинансира близо 200 милиарда $, от които 80% са корпоративен дълг. Видяхме, че обслужването на облигации 2- и 3-годишни стана по-скъпо от 10-годишните облигации. Това постоянно е сигналът, че нещата са доста съществени .
Дали това ще се прелее в проблем другаде зависи доста от две неща.
Първо, зависи от това до каква степен умерено и деликатно ще реагират тези, които могат да бъдат наранени. Трябва да си кажем, че Европейски Съюз и европейската финансова система, нашите банки тук са доста по-стабилни през днешния ден, в сравнение с бяха преди рецесията в еврозоната. Макар че имат огромна експозиция по отношение на Турция - в порядъка на 120-130 милиарда $, те са доста по-внимателни и аз съм уверена, че имат проекти какво да вършат при положение, че обстановката се утежни.
Втората тематика е доколко трус в Турция ще сътвори суматоха на други места. Какво ще направи Турция през днешния ден, на следващия ден, вдругиден, през тези няколко дни ще бъде доста значимо като сигнал доколко може да се сложи Турция под надзор.
Разбира се, още веднъж доста значимо ще бъде доколко има връзка за това какво вършат другите страни в сходно състояние с Турция. Вече сигнализираме на тези страни: " Внимавайте, имаме проблем! ", с цел да предпазим от това искра на едно място да възпламени пожар на друго, би трябвало да се показва това, че се взимат съответните ограничения.
Ние знам, че в Турция има и геополитически фактор, не е единствено положението на стопанската система. Там има проблеми, инфлацията видяхме, че скочи близо 16% в този момент. Видяхме, че обслужването на дълга доста бързо скочи, лирата доста съществено падна. Доколко ще може да се овладее икономическата страна на тази рецесия зависи от това до каква степен геополитически ще се откри някакъв градивен път за Турция.
Световната стопанска система, за наше благополучие, работи на цялостни обороти. И макар че и комерсиалното напрежение, и дълговото задължение, което в някои страни може да се трансформира в рецесия, основават напрежение, към този момент в случай че успеем да отраегираме по метода, по който сме научени от предишното, има положителни благоприятни условия да избегнем по-сериозни последствия, които да надвишават Турция.
Разбира се, ние сме до Турция и като прилежаща страна нашата страна не може да не се тормози. Важно е да си кажем, че България, като страна членка на Европейски Съюз, има доста отбрани и България през цялата си история след нашата лична финансова рецесия, се държи доста отговорно.
За страните в риск
Държавите, за които има най-голяма заплаха, са по целия свят. Тук, в Европа - Украйна. В Близкия изток - Йордания, Тунис (северноафриканската страна постоянно е свързвана с Близкия изток поради мощните им езикови, етнически, исторически и културни връзки - бел. ред.). В Африка - Гана, Замбия. В Латинска Америка - Уругвай. Бразилия има компликации, Аржентина има компликации, само че, за благополучие, взе бързо и вярно ограничения да ги преодолее.
За лихвите
Проблемът е забележим за всички. Почти 10 години лихвите бяха ниски.... Тези ниски лихви сътвориха у тези, които търсят рентабилност, апетита да поемат повече риск.
За нашите хора в България - тези, които имаме потребителски заеми, които можем бързо да погасим, които имаме вложения, направени с заеми, би трябвало да мислим по какъв начин ще ги обслужваме, тъй като няма от кое място да пристигна невисок лихвен % в идващите години .
Бях на Г-20 и на Г-7, на срещите на министрите на финансите. Те споделиха доста изрично: " Ние ще се придържаме към доста деликатна политика на гладко повишаване на лихвения % ". Досега го вършат, уверена съм, че ще продължат да го вършат. Това ни дава небосвод да планираме, само че би трябвало да планираме, не да чакаме да ни удари високата рента по главата .
България по пътя към еврозоната
Ако има по-трудно време пред нас, еврозоната може да се окаже с вкус за по-бавно разширение .
За България влизането в еврозоната е позитив . Ние, по този начин или другояче, сме закачени за еврото. Това оказа помощ доста на нашата стопанска система през последните години, в това число и като убеденост на хората да икономисват и да си харчат парите, да влагат в недвижима собственост, във компании.
Ние сме вътре в еврозоната от позиция на политиките, които се взимат там и вън от еврозоната от позиция на това ние да влияем върху тези политики, и отвън нея от позиция на защитните механизми за нашата финансова система.
Да, те през днешния ден не ни трябват. Нашите банки оперират консервативно, политиката на България е доста постоянна, само че не знаем какво ни чака в бъдещето. И да имаме гаранцията на отбраната на еврозоната за България във време, което всички би трябвало да си признаем, носи доста непредсказуемост, е позитив.
Разбирам българските жители, разбирам ги като българка, и на мен ще ми бъде прочувствено мъчно да кажа " Довиждане " на българския лев .
За хората, които живеят тук, това е и терзанието какво ще стане с цените . Аз считам, че това терзание не би трябвало изключително доста да си го слагаме на сърце, тъй като нашите цени на процедура, с връзването на лв. към еврото, те са в евро, единствено че 50% по-ниски. Ще станат от лв. в евро едно към едно.
Ние имаме шанса да бъдем част от една доста огромна фамилия на по-богати от нас жители. Така, както когато си купувате жилище, е хубаво да си купите по-евтиното жилище в по-богатия квартал, с цел да има хубави улици, положителни учебни заведения, по същия метод влизайки в еврозоната, нашата банкова система се причислява към по-богатата, по-силната, по-устойчивата система. Не споделям, че това ще бъде елементарно, само че в по-бурно море, в което ще плуваме, е по-добре да сме на по-голям транспортен съд .
За терзанието, че курсът на еврото ще е друг от този, към който сме закрепени
Не мисля, че има заплаха да би трябвало да се трансформира този курс. Той е отработен на база десетилетия действие на нашата стопанска система. Нека да не бързаме, да забележим - имаме години, до момента в който сме в чакалнята на еврозоната . Да забележим какви политики би трябвало да приемем в тези години отвън паричната политика , с цел да бъдем по-надеждна, по-конкурентна, по-добре функционираща стопанска система.
Еврозоната и еврото не са панацея. Ако си мислим, че с еврозоната можем да си решим проблемите на образованието, очевидно бъркаме.
България, както всички други страни, има доста работа за извършване. Много ме тормози това, което ви споделих първоначално, че има добра икономическа обстановка и доста огромно усмиряване. 3% напредък, дори малко над 3% - три и половина, четири да стане - всичко е добре. Но не е! Защото структурно ние имаме доста, доста работа да вършим и в България, и по света. А доста малко страни я правят тази сложна работа. За страдание, колкото и Кристин Лагард високо да приказва за това, че би трябвало да си ремонтираме покрива, до момента в който слънцето грее, към този момент това, което вършим по света е - хубаво, слънчево време, ние сме на открито, на плажа, не сме на покрива да го ремонтираме.
За предпочитаните области за реформиране
Изключително значим приоритет е образованието . Икономиката на света се трансформира доста бързо и, да си го кажем доста простичко, както сме тръгнали, ще се разделим на хората, които могат да пишат логаритми и хора, на които им изчезват специалностите от написаните логаритми . Влизаме във време, когато новите специалности основават големи нови благоприятни условия, само че не за хората, които напущат старите специалности без качествата да се приспособят към тези промени.
В Световната банка направихме за първи път едно проучване на това какъв брой е благосъстоянието на света, като отчитаме и хората, и човешкия капитал. Миналата година ние мерихме благосъстоянието на света единствено като физически капитал, естествен капитал, земя, гори, вода, риба, институционален капитал - по какъв начин работят страните. Тази година си казахме: " Чакайте! А хората? ". И взехме решение да изчислим какъв е делът на човешкия капитал. И бяхме малко шокирани от това, което се получи. 2/3 от благосъстоянието на света, което сметнахме на 1 123 трилиона $, сме ние, хората.
Колкото е по-богата една страна, толкоз е по-голям делът на човешкия капитал. Колкото е по-бедна, толкоз е по-малък.
Ако България желае да е богата страна, да, ние би трябвало да влагаме и в пътища, и в социална, обществена инфраструктура, само че на първо място би трябвало да влагаме в себе си. Да не приказваме за това, че българчетата не са чак толкоз доста и те са ни доста скъпи. Защо не се случва това? Защото вложенията в образованието имат възвращаемост след доста, доста, мноого години. Ако нямаме смелостта и прозрението да кажем: " Не може да покажем нищо на народеца на следващия ден и следващата година, и по-догодина, обаче заем, че това е, което би трябвало да вършим ", ние доста неприятно ще си навредим.
Бях в Сингапур неотдавна. Сингапур, знаете, е преди всичко в PISA . И приказваме за това: " Браво! Много добре сте се показали! ", а те споделят: " Абе, не му се радваме изключително, тъй като PISA е индикаторът на 20 век. За 21-и трябват други неща - освен познание и умеене, трябват еластичност, пригодливост, умеене да се учи ".
Те са създали национално придвижване по какъв начин да развиват хората си. И споделят: " Сингапур няма естествени благосъстояния. Ние имаме едни сингапурци. Всеки човек ни е супер значим ". От обучение до опазване на здравето, до обществена отбрана - това е целта на Сингапур.
И аз си мисля, че малко би трябвало да станем сингапурци ние, българите, с цел да създадем за децата си по-добро бъдеще.
За забележимите и действителните международни проблеми
Притеснени сме от наклонността на протекционизъм. Все още тя не е блъснала мощно по международната стопанска система. През 2017 година интернационалната стопанска система се усили 4,7% - повече от икономическия напредък и го дръпна нагоре. Тази година има престрелки с мита. Те основават напрежение. Ако това продължи, световният приход ще се свие с един трилион, четиристотин милиарда $ по-малко за популацията на света .
Това, което ни тормози повече е, че вложенията стартират леко да се охлаждат . Фирмите си споделят: " Да изчакаме да забележим какво ще става ".
Самият феномен наклонност към протекционизъм ни тормози с това, че той отклонява вниманието на света от доста, доста значими проблеми. Първият, който виждаме това лято всички с очите си - климатичните промени . Четвърта рекордна година по стопляне. И в случай че ние не се концентрираме върху този проблем, това, за което в този момент си приказваме, ще ни се вижда детска смешка .
Вторият проблем е дълговото задължение . На врата на света висят 164 трилиона $ дълг. Това е 225+ % брутният артикул на планетата. Ние следим към 15 страни, където това може да докара до съществени разтърсвания, а когато това се случи, може да се придвижи тази вълна на открито.
Третият проблем е настоящ и за нас - добър стопански климат, добра конюктура, само че доста малко страни вършат промени . Много е значима тематиката за международната търговия. Тя, по този начин да се каже, налива малко бензин в огъня и е изкуствено основана по-скоро от политически решения, а може да донесе доста огромни негативи сама по себе си и като фактор, който ни отклонява от доста значими въпроси.
За Турция
Това, което става в Турция, не е доста огромна изненада. Турция е сред тези страни, за които ние се тормозим, че с даже малко повишаване на лихвените проценти техните дългови проблеми стават по-сериозни. Турция има към 500 милиарда $ външен дълг. В рамките на тази година би трябвало да рефинансира близо 200 милиарда $, от които 80% са корпоративен дълг. Видяхме, че обслужването на облигации 2- и 3-годишни стана по-скъпо от 10-годишните облигации. Това постоянно е сигналът, че нещата са доста съществени .
Дали това ще се прелее в проблем другаде зависи доста от две неща.
Първо, зависи от това до каква степен умерено и деликатно ще реагират тези, които могат да бъдат наранени. Трябва да си кажем, че Европейски Съюз и европейската финансова система, нашите банки тук са доста по-стабилни през днешния ден, в сравнение с бяха преди рецесията в еврозоната. Макар че имат огромна експозиция по отношение на Турция - в порядъка на 120-130 милиарда $, те са доста по-внимателни и аз съм уверена, че имат проекти какво да вършат при положение, че обстановката се утежни.
Втората тематика е доколко трус в Турция ще сътвори суматоха на други места. Какво ще направи Турция през днешния ден, на следващия ден, вдругиден, през тези няколко дни ще бъде доста значимо като сигнал доколко може да се сложи Турция под надзор.
Разбира се, още веднъж доста значимо ще бъде доколко има връзка за това какво вършат другите страни в сходно състояние с Турция. Вече сигнализираме на тези страни: " Внимавайте, имаме проблем! ", с цел да предпазим от това искра на едно място да възпламени пожар на друго, би трябвало да се показва това, че се взимат съответните ограничения.
Ние знам, че в Турция има и геополитически фактор, не е единствено положението на стопанската система. Там има проблеми, инфлацията видяхме, че скочи близо 16% в този момент. Видяхме, че обслужването на дълга доста бързо скочи, лирата доста съществено падна. Доколко ще може да се овладее икономическата страна на тази рецесия зависи от това до каква степен геополитически ще се откри някакъв градивен път за Турция.
Световната стопанска система, за наше благополучие, работи на цялостни обороти. И макар че и комерсиалното напрежение, и дълговото задължение, което в някои страни може да се трансформира в рецесия, основават напрежение, към този момент в случай че успеем да отраегираме по метода, по който сме научени от предишното, има положителни благоприятни условия да избегнем по-сериозни последствия, които да надвишават Турция.
Разбира се, ние сме до Турция и като прилежаща страна нашата страна не може да не се тормози. Важно е да си кажем, че България, като страна членка на Европейски Съюз, има доста отбрани и България през цялата си история след нашата лична финансова рецесия, се държи доста отговорно.
За страните в риск
Държавите, за които има най-голяма заплаха, са по целия свят. Тук, в Европа - Украйна. В Близкия изток - Йордания, Тунис (северноафриканската страна постоянно е свързвана с Близкия изток поради мощните им езикови, етнически, исторически и културни връзки - бел. ред.). В Африка - Гана, Замбия. В Латинска Америка - Уругвай. Бразилия има компликации, Аржентина има компликации, само че, за благополучие, взе бързо и вярно ограничения да ги преодолее.
За лихвите
Проблемът е забележим за всички. Почти 10 години лихвите бяха ниски.... Тези ниски лихви сътвориха у тези, които търсят рентабилност, апетита да поемат повече риск.
За нашите хора в България - тези, които имаме потребителски заеми, които можем бързо да погасим, които имаме вложения, направени с заеми, би трябвало да мислим по какъв начин ще ги обслужваме, тъй като няма от кое място да пристигна невисок лихвен % в идващите години .
Бях на Г-20 и на Г-7, на срещите на министрите на финансите. Те споделиха доста изрично: " Ние ще се придържаме към доста деликатна политика на гладко повишаване на лихвения % ". Досега го вършат, уверена съм, че ще продължат да го вършат. Това ни дава небосвод да планираме, само че би трябвало да планираме, не да чакаме да ни удари високата рента по главата .
България по пътя към еврозоната
Ако има по-трудно време пред нас, еврозоната може да се окаже с вкус за по-бавно разширение .
За България влизането в еврозоната е позитив . Ние, по този начин или другояче, сме закачени за еврото. Това оказа помощ доста на нашата стопанска система през последните години, в това число и като убеденост на хората да икономисват и да си харчат парите, да влагат в недвижима собственост, във компании.
Ние сме вътре в еврозоната от позиция на политиките, които се взимат там и вън от еврозоната от позиция на това ние да влияем върху тези политики, и отвън нея от позиция на защитните механизми за нашата финансова система.
Да, те през днешния ден не ни трябват. Нашите банки оперират консервативно, политиката на България е доста постоянна, само че не знаем какво ни чака в бъдещето. И да имаме гаранцията на отбраната на еврозоната за България във време, което всички би трябвало да си признаем, носи доста непредсказуемост, е позитив.
Разбирам българските жители, разбирам ги като българка, и на мен ще ми бъде прочувствено мъчно да кажа " Довиждане " на българския лев .
За хората, които живеят тук, това е и терзанието какво ще стане с цените . Аз считам, че това терзание не би трябвало изключително доста да си го слагаме на сърце, тъй като нашите цени на процедура, с връзването на лв. към еврото, те са в евро, единствено че 50% по-ниски. Ще станат от лв. в евро едно към едно.
Ние имаме шанса да бъдем част от една доста огромна фамилия на по-богати от нас жители. Така, както когато си купувате жилище, е хубаво да си купите по-евтиното жилище в по-богатия квартал, с цел да има хубави улици, положителни учебни заведения, по същия метод влизайки в еврозоната, нашата банкова система се причислява към по-богатата, по-силната, по-устойчивата система. Не споделям, че това ще бъде елементарно, само че в по-бурно море, в което ще плуваме, е по-добре да сме на по-голям транспортен съд .
За терзанието, че курсът на еврото ще е друг от този, към който сме закрепени
Не мисля, че има заплаха да би трябвало да се трансформира този курс. Той е отработен на база десетилетия действие на нашата стопанска система. Нека да не бързаме, да забележим - имаме години, до момента в който сме в чакалнята на еврозоната . Да забележим какви политики би трябвало да приемем в тези години отвън паричната политика , с цел да бъдем по-надеждна, по-конкурентна, по-добре функционираща стопанска система.
Еврозоната и еврото не са панацея. Ако си мислим, че с еврозоната можем да си решим проблемите на образованието, очевидно бъркаме.
България, както всички други страни, има доста работа за извършване. Много ме тормози това, което ви споделих първоначално, че има добра икономическа обстановка и доста огромно усмиряване. 3% напредък, дори малко над 3% - три и половина, четири да стане - всичко е добре. Но не е! Защото структурно ние имаме доста, доста работа да вършим и в България, и по света. А доста малко страни я правят тази сложна работа. За страдание, колкото и Кристин Лагард високо да приказва за това, че би трябвало да си ремонтираме покрива, до момента в който слънцето грее, към този момент това, което вършим по света е - хубаво, слънчево време, ние сме на открито, на плажа, не сме на покрива да го ремонтираме.
За предпочитаните области за реформиране
Изключително значим приоритет е образованието . Икономиката на света се трансформира доста бързо и, да си го кажем доста простичко, както сме тръгнали, ще се разделим на хората, които могат да пишат логаритми и хора, на които им изчезват специалностите от написаните логаритми . Влизаме във време, когато новите специалности основават големи нови благоприятни условия, само че не за хората, които напущат старите специалности без качествата да се приспособят към тези промени.
В Световната банка направихме за първи път едно проучване на това какъв брой е благосъстоянието на света, като отчитаме и хората, и човешкия капитал. Миналата година ние мерихме благосъстоянието на света единствено като физически капитал, естествен капитал, земя, гори, вода, риба, институционален капитал - по какъв начин работят страните. Тази година си казахме: " Чакайте! А хората? ". И взехме решение да изчислим какъв е делът на човешкия капитал. И бяхме малко шокирани от това, което се получи. 2/3 от благосъстоянието на света, което сметнахме на 1 123 трилиона $, сме ние, хората.
Колкото е по-богата една страна, толкоз е по-голям делът на човешкия капитал. Колкото е по-бедна, толкоз е по-малък.
Ако България желае да е богата страна, да, ние би трябвало да влагаме и в пътища, и в социална, обществена инфраструктура, само че на първо място би трябвало да влагаме в себе си. Да не приказваме за това, че българчетата не са чак толкоз доста и те са ни доста скъпи. Защо не се случва това? Защото вложенията в образованието имат възвращаемост след доста, доста, мноого години. Ако нямаме смелостта и прозрението да кажем: " Не може да покажем нищо на народеца на следващия ден и следващата година, и по-догодина, обаче заем, че това е, което би трябвало да вършим ", ние доста неприятно ще си навредим.
Бях в Сингапур неотдавна. Сингапур, знаете, е преди всичко в PISA . И приказваме за това: " Браво! Много добре сте се показали! ", а те споделят: " Абе, не му се радваме изключително, тъй като PISA е индикаторът на 20 век. За 21-и трябват други неща - освен познание и умеене, трябват еластичност, пригодливост, умеене да се учи ".
Те са създали национално придвижване по какъв начин да развиват хората си. И споделят: " Сингапур няма естествени благосъстояния. Ние имаме едни сингапурци. Всеки човек ни е супер значим ". От обучение до опазване на здравето, до обществена отбрана - това е целта на Сингапур.
И аз си мисля, че малко би трябвало да станем сингапурци ние, българите, с цел да създадем за децата си по-добро бъдеще.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ