Индустрията притеснена: ще има ли дефицит на газ? Говори Ивайло Найденов
Какви са опасенията на бизнеса от прекъсването на съветския газ? Пред " Стандарт " разяснява Ивайло Найденов, изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители /БФИЕК/ * Има заплаха да бъде стеснен експортният капацитет на стопанската система ни * Европейска комисия разрешава обезщетения за енергоемките предприятия
- Господин Найденов, какво чакат предприятията на газ, какъв брой са те в Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК)?
- Около 20 предприятия са на природен газ, само че БФИЕК дава отговор за към 50% от промишлените предприятия, които са синьо гориво. Най-малкото, което чакаме като стопански резултат, е да се увеличи на цената на газа. Тъй като даже да се подсигурява сигурността, различните доставки ще бъдат закупени по спотови цени. Те сега не са по никакъв начин ниски. Спотът на 27 април /б. ред. когато бе взето интервюто/ е към 97-98 евро на мегаватчас в Холандия, а фючърсите са 102-103 евро на мегаватчас - към 40% по-скъпо от това, което плащаме сега.
Министърът на енергетиката Александър Николов обаче сподели, че вървят процедури по закупуване на различни количества, тъй че в случай че се вземе доставка за по-дълъг интервал от интернационалните пазари, евентуално би могло да се контракти и някакво понижение по отношение на спотовата цена. Министърът съобщи, че се поставят оптимални старания за реализиране на оптимална цена и ние доста разчитаме на това.
Другото, от което се тормозим, е гарантирането на физическата доставка.
Въпреки че и министър председателят Петков, и министър Николов увериха, че няма проблеми и са обезпечени доставките, откакто спря физическата доставка от Русия въпросът е по какъв начин тъкмо ще я сменяем. Надяваме се да няма спирания на газоподаването, защото за някои производства няма опция на природния газ.
- Кои са тези производства?
- Един от образците е торовата промишленост. Там газът главно се употребява като суровина. На последващо място идва нефтохимическата промишленост, въпреки че ние нямаме представители на тези предприятия в БФИЕК.
В стъкларските фабрики би трябвало да се поддържа непрестанен развой, с цел да не се втвърди стъклото, защото това би означавало софтуерна повреда. Там има опция - природният газ може да бъде сменен с пропан бутан за поддържане на температурата. Имаме обаче индикация, че той също е много безценен, акцизът му също е по-висок. Това покачва в допълнение разноските.
Зависи от вида промишленост, само че множеството промишлености не могат да минат на различен мазут, защото от дълго време не поддържат мазутни стопанства поради опазването на околната среда. А и до момента не сме имали такива закани. Разчитаме на държавното управление да подсигурява доставките.
- Торовете към този момент са доста скъпи, още по-скъпи ли очаквате да станат?
- Торовете се котират на интернационалните пазари, зависи каква ще е пазарната реакция. Азотноторовата индустрия е ослепителен образец за ниска заменяемост на газа. Но въпреки всичко в случай че се стигне до ограничение на газоподаването, има си предпочитани консуматори, има си и процедура и разпоредба, по която се уведомява съответното дружество с какъв брой ще му бъдат понижени количествата. Но се надяваме да не се стигне до там.
Но чакаме ценови шок и той стопански може да накара някои предприятия да понижат производството, защото ще им се отрази още по-зле на индустриалните им разноски.
Тежката промишленост е на въртележка още от средата на предходната година с високите цени на електрическата енергия, доста е висок ценовият напън върху базовата промишленост - може би от към 8-9 месеца. Сега тази обстановка се прибавя към този напън и към този момент тези фабрики са се поизчерпали. Вероятно можем да чакаме понижаване на производството. Все отново се надявам да не се стигне до този сюжет. Да не гледаме отрицателно, само че би трябвало да си даваме сметка какви са рисковете.
- Как ще се отрази повишението на цените и намаляването на производството при най-застрашените предприятия - към вътрешния пазар или към износа?
- Специално в БФИЕК множеството предприятия са базови и там цените са на интернационалните котировки. Но евентуално е да бъде стеснен експортният капацитет на българската стопанска система. Защото когато даден артикул става все по-скъп, търсенето ще падне и потребителите ще се ориентират към по-евтини различни доставки.
- Отдавна се приказва за скица за отплата на промишлените консуматори на газ. Водени ли са диалози с държавното управление в тази тенденция?
- Досега не са водени такива диалози, защото не се постановяваше.
Ако приказваме обективно и заслужено - нашата цена до момента беше конкурентна на европейската.
Ако се съпоставяме с съперниците ни отвън Европейски Съюз - Сърбия, Турция, Съединени американски щати - не може да става дума за съпоставяне, само че най-малко в границите на Европейски Съюз имахме конкурентна цена. Но въпреки това пък Европейска комисия разрешава обезщетения на енергоинтензивните предприятия поради повишението на цените на енергоносителите, подбудено от спора в Украйна. Така че има инструментариум, само че все още не са водени диалози особено за природния газ с държавното управление, тъй като не се е налагало.
Но ние не знаем каква цена можем да чакаме и това ще стане ясно едвам откакто се подаде актуализирано заявление за май за цената на " Булгаргаз ". Като там допускам, че ще бъдат отразени и покупките на различни количества, които да заменят съветския газ.
- " Булгаргаз " беше изискал нарастване малко над 5%.
- Не мога да се наемам с прогноза, гледат се котировките на холандската борса за месец обратно, влиза с избрана тежест и нефтената съставния елемент. Много зависи за май от кое място ще бъде доставен този природен газ и на каква цена - дали ще бъде спотово индексиран, нефтено индексиран или някаква композиция от двете. Няма задоволително информация, с цел да се приказва съществено. Общото очакване е да има покачване.
- Господин Найденов, какво чакат предприятията на газ, какъв брой са те в Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК)?
- Около 20 предприятия са на природен газ, само че БФИЕК дава отговор за към 50% от промишлените предприятия, които са синьо гориво. Най-малкото, което чакаме като стопански резултат, е да се увеличи на цената на газа. Тъй като даже да се подсигурява сигурността, различните доставки ще бъдат закупени по спотови цени. Те сега не са по никакъв начин ниски. Спотът на 27 април /б. ред. когато бе взето интервюто/ е към 97-98 евро на мегаватчас в Холандия, а фючърсите са 102-103 евро на мегаватчас - към 40% по-скъпо от това, което плащаме сега.
Министърът на енергетиката Александър Николов обаче сподели, че вървят процедури по закупуване на различни количества, тъй че в случай че се вземе доставка за по-дълъг интервал от интернационалните пазари, евентуално би могло да се контракти и някакво понижение по отношение на спотовата цена. Министърът съобщи, че се поставят оптимални старания за реализиране на оптимална цена и ние доста разчитаме на това.
Другото, от което се тормозим, е гарантирането на физическата доставка.
Въпреки че и министър председателят Петков, и министър Николов увериха, че няма проблеми и са обезпечени доставките, откакто спря физическата доставка от Русия въпросът е по какъв начин тъкмо ще я сменяем. Надяваме се да няма спирания на газоподаването, защото за някои производства няма опция на природния газ.
- Кои са тези производства?
- Един от образците е торовата промишленост. Там газът главно се употребява като суровина. На последващо място идва нефтохимическата промишленост, въпреки че ние нямаме представители на тези предприятия в БФИЕК.
В стъкларските фабрики би трябвало да се поддържа непрестанен развой, с цел да не се втвърди стъклото, защото това би означавало софтуерна повреда. Там има опция - природният газ може да бъде сменен с пропан бутан за поддържане на температурата. Имаме обаче индикация, че той също е много безценен, акцизът му също е по-висок. Това покачва в допълнение разноските.
Зависи от вида промишленост, само че множеството промишлености не могат да минат на различен мазут, защото от дълго време не поддържат мазутни стопанства поради опазването на околната среда. А и до момента не сме имали такива закани. Разчитаме на държавното управление да подсигурява доставките.
- Торовете към този момент са доста скъпи, още по-скъпи ли очаквате да станат?
- Торовете се котират на интернационалните пазари, зависи каква ще е пазарната реакция. Азотноторовата индустрия е ослепителен образец за ниска заменяемост на газа. Но въпреки всичко в случай че се стигне до ограничение на газоподаването, има си предпочитани консуматори, има си и процедура и разпоредба, по която се уведомява съответното дружество с какъв брой ще му бъдат понижени количествата. Но се надяваме да не се стигне до там.
Но чакаме ценови шок и той стопански може да накара някои предприятия да понижат производството, защото ще им се отрази още по-зле на индустриалните им разноски.
Тежката промишленост е на въртележка още от средата на предходната година с високите цени на електрическата енергия, доста е висок ценовият напън върху базовата промишленост - може би от към 8-9 месеца. Сега тази обстановка се прибавя към този напън и към този момент тези фабрики са се поизчерпали. Вероятно можем да чакаме понижаване на производството. Все отново се надявам да не се стигне до този сюжет. Да не гледаме отрицателно, само че би трябвало да си даваме сметка какви са рисковете.
- Как ще се отрази повишението на цените и намаляването на производството при най-застрашените предприятия - към вътрешния пазар или към износа?
- Специално в БФИЕК множеството предприятия са базови и там цените са на интернационалните котировки. Но евентуално е да бъде стеснен експортният капацитет на българската стопанска система. Защото когато даден артикул става все по-скъп, търсенето ще падне и потребителите ще се ориентират към по-евтини различни доставки.
- Отдавна се приказва за скица за отплата на промишлените консуматори на газ. Водени ли са диалози с държавното управление в тази тенденция?
- Досега не са водени такива диалози, защото не се постановяваше.
Ако приказваме обективно и заслужено - нашата цена до момента беше конкурентна на европейската.
Ако се съпоставяме с съперниците ни отвън Европейски Съюз - Сърбия, Турция, Съединени американски щати - не може да става дума за съпоставяне, само че най-малко в границите на Европейски Съюз имахме конкурентна цена. Но въпреки това пък Европейска комисия разрешава обезщетения на енергоинтензивните предприятия поради повишението на цените на енергоносителите, подбудено от спора в Украйна. Така че има инструментариум, само че все още не са водени диалози особено за природния газ с държавното управление, тъй като не се е налагало.
Но ние не знаем каква цена можем да чакаме и това ще стане ясно едвам откакто се подаде актуализирано заявление за май за цената на " Булгаргаз ". Като там допускам, че ще бъдат отразени и покупките на различни количества, които да заменят съветския газ.
- " Булгаргаз " беше изискал нарастване малко над 5%.
- Не мога да се наемам с прогноза, гледат се котировките на холандската борса за месец обратно, влиза с избрана тежест и нефтената съставния елемент. Много зависи за май от кое място ще бъде доставен този природен газ и на каква цена - дали ще бъде спотово индексиран, нефтено индексиран или някаква композиция от двете. Няма задоволително информация, с цел да се приказва съществено. Общото очакване е да има покачване.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ