Какви са очакванията за близкото бъдеще по света и у

Какви са упованията за близкото бъдеще по света и у нас в последните десетилетия?

В последните десетилетия светът всекидневно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще (особено в годините след кризата), само че в последно време не толкоз ясно. В България съотношението е друго. У нас оптимистите за близкото бъдеще обичайно са по-малко от песимистите. А най-вече са тези, които не чакат смяна. Такава е равносметката трийсет години след началото на измененията у нас.

Изводите са от годишните световни проучвания на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (в съдействие с УИН). Данните са систематизирани от „ Галъп интернешънъл “ особено за Българската национална телевизия, показани в предаването #Европа и именитата графа „ Къде сме ние “ на „ По света и у нас “. Повод е трийсетата годишнина от началото на измененията у нас.

Традиционно, в годините от началото на новия век насам от 40 до над 50% от хората по света споделят вяра, че непосредственото бъдеще ще е по-добро. С един лек спад в самото начало на века.

В годините на международната рецесия обаче – към 2008 и 2009 година, делът на оптимистите спадна на 30%. Това бе и единственият случай в новия век, в който скептицизмът за бъдещето надви над оптимизма.

В последвалото десетилетие вярата по света се възвърна, с цел да премине даже и над 50%. Но пък в последните няколко години тя седи на не повече от 40%. Осезаемият растеж на тревожни събития по света в последно време очевидно оказва въздействие.

Онези, които не чакат смяна, обичайно в годините са към 30%. Онези, които чакат отрицателна смяна пък са към и над 20%, като се изключи международната рецесия, когато техният дял подскочи.

Накратко – светът всекидневно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще, изключително след рецесията, само че в последно време не толкоз ясно.

В последна сметка, в последно време, приблизително 40% са оптимисти, приблизително 30% са неутрални, а приблизително 20% са песимисти. Останалите се двоумят.

Често, страните първенци по оптимизъм са от по-бедните елементи на света, а песимисти са Западните страни. Обяснението е просто – наподобява, че страхът от загубата на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.

Къде сме ние?

В България съотношението е друго. През последните десетилетия България обичайно остава в отрицателната част на „ класацията “ по страни, въпреки и надалеч от крайности. У нас оптимистите за близкото бъдеще са по-малко от песимистите. А най-вече са тези, които не чакат смяна.

Оптимистите у нас нормално се движат сред 15 и 25% в годините на новия век. Песимистите и тези, които не чакат смяна, са обичайно повече. По време на рецесията песимистите бяха повече от неутралните, през останалото време неутралните са повече от песимистите.

По време на самата международната рецесия делът на песимистите се бе нараснал и до директно под 40%, само че след това спадна даже до 20%, с цел да се качи последно до 30%. С последвалото усмиряване се означи растеж на неутралните упования и през 2015 и 2016 те надминаха 40%, само че в последно време се върнаха на към 30%.

Така сега у нас неутрални и песимисти са с дялове приблизително 30%, а оптимистите – над 20%. Останалите се двоумят.

В нашия район, най-големи оптимисти за близкото бъдеще остават албанците.