В страната на Бойко и Слави: Нито политиката - политика, нито шоуто - шоу
Каква поредна пиарна драма, драги фенове!
Има ли сюрпризирани през днешния ден, през 2018 година!
А аз още в далечната 2003 година бях написал разбор за президента Първанов " В страната на Бойко и Слави ".
Идеята беше, че това са двете страни на една и съща монета, два скачени съда, два сиамски близнака, като единият прави от политиката шоу, а другият - от шоуто политика. И по тази причина нито политиката ни ще бъде политика, нито шоуто - шоу.
За мен бе значим тогава казусът за качеството на демокрацията ни и за зрелостта на българите като жители. Защото националната сигурност е директно обвързвана и с тях. Ако нямаме стратегираща, визионерска, образован, високо просветен, ценностно учтив и модерно мислещ политически хайлайф и в случай че имаме опростачвана и опримитивявана, с промивани мозъци и държана в положение на плебс сива маса пасивни фенове на витално значимите процеси в страната ни, то за каква национална сигурност на България като съвременна, демократична, естествена и европейска страна въобще може да иде тирада!
Тогава сигнализирах президента, че въпреки и да не е по таен план, само че двамата герои на разбора ми, в действителност могат да изпълнят една избрана роля, с цел да получим най-после европейска сякаш по форма, само че ориенталска в действителност по наличие територия, от която младите ще бягат и в която старите ще вегетират, а всички останали ще страдат неоценени, изолирани, загърбени и оковани от обстановката, до момента в който замязят на дърветата в парка, които съхнат и вехнат, обгазявани и обрязвани, осичани и обрулвани, само че не могат да мръднат от местата си, вкоренени в земята, в която рано или късно ще се трансфорат...
Така че снощното шоу за мен е единствено доказателство, че доста от нещата, които съм виждал преди 15 години са се осъществили.
За жал и болежка.
Както се споделя на чист футболен език - играхме добре на полето на демокрацията, само че нямахме малшанс...
P.S.
Беше ми любопитно по какъв начин съм разсъждавал тези години, като че ли цяла безкрайност е минала от този момент. Чувствам се и изнемощял и прекомерно остарял спрямо това време.
Защото през миналото време на България не ѝ беше леко, а в последно време стартира да ѝ става все по-тежко:
В " Страната на Бойко и Слави " става дума за заплахите пред нашето общество и демокрацията ни от този вид „ явления ”, които „ пипат ” детайли от ниското и низкото у индивида, споделят непосредствено с плебса, употребяват език, съдържащ не малко надменност, опростачващи внушения, мачовска нахъсеност и разрушават визиите за благовъзпитание и образование, само че гъделичкат прелестно неизбити комплекси и стаявани до неотдавна в потурите на публичното мнение въжделения. "
Б. ред. - Мнението на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.
Има ли сюрпризирани през днешния ден, през 2018 година!
А аз още в далечната 2003 година бях написал разбор за президента Първанов " В страната на Бойко и Слави ".
Идеята беше, че това са двете страни на една и съща монета, два скачени съда, два сиамски близнака, като единият прави от политиката шоу, а другият - от шоуто политика. И по тази причина нито политиката ни ще бъде политика, нито шоуто - шоу.
За мен бе значим тогава казусът за качеството на демокрацията ни и за зрелостта на българите като жители. Защото националната сигурност е директно обвързвана и с тях. Ако нямаме стратегираща, визионерска, образован, високо просветен, ценностно учтив и модерно мислещ политически хайлайф и в случай че имаме опростачвана и опримитивявана, с промивани мозъци и държана в положение на плебс сива маса пасивни фенове на витално значимите процеси в страната ни, то за каква национална сигурност на България като съвременна, демократична, естествена и европейска страна въобще може да иде тирада!
Тогава сигнализирах президента, че въпреки и да не е по таен план, само че двамата герои на разбора ми, в действителност могат да изпълнят една избрана роля, с цел да получим най-после европейска сякаш по форма, само че ориенталска в действителност по наличие територия, от която младите ще бягат и в която старите ще вегетират, а всички останали ще страдат неоценени, изолирани, загърбени и оковани от обстановката, до момента в който замязят на дърветата в парка, които съхнат и вехнат, обгазявани и обрязвани, осичани и обрулвани, само че не могат да мръднат от местата си, вкоренени в земята, в която рано или късно ще се трансфорат...
Така че снощното шоу за мен е единствено доказателство, че доста от нещата, които съм виждал преди 15 години са се осъществили.
За жал и болежка.
Както се споделя на чист футболен език - играхме добре на полето на демокрацията, само че нямахме малшанс...
P.S.
Беше ми любопитно по какъв начин съм разсъждавал тези години, като че ли цяла безкрайност е минала от този момент. Чувствам се и изнемощял и прекомерно остарял спрямо това време.
Защото през миналото време на България не ѝ беше леко, а в последно време стартира да ѝ става все по-тежко:
В " Страната на Бойко и Слави " става дума за заплахите пред нашето общество и демокрацията ни от този вид „ явления ”, които „ пипат ” детайли от ниското и низкото у индивида, споделят непосредствено с плебса, употребяват език, съдържащ не малко надменност, опростачващи внушения, мачовска нахъсеност и разрушават визиите за благовъзпитание и образование, само че гъделичкат прелестно неизбити комплекси и стаявани до неотдавна в потурите на публичното мнение въжделения. "
Б. ред. - Мнението на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ