Както всяка война, така и Студената война ни остави невзривени

Както всяка война, по този начин и Студената война ни остави " невзривени снаряди ". Предложеният след тази война еднополюсен свят не се състоя.
Какво е това еднополюсен свят? Както и да се украсява този термин, той значи единствено едно: един център на властта, един център на силата, един център на взимане на решенията. Това е свят с един собственик, един суверен. И това в последна сметка е пагубно освен за всички, които се намират в границите на тази система, само че и за самия суверен, тъй като го унищожава от вътрешната страна...
Виждаме все по-голямо тъпчене на основополагащи правила на интернационалното право. Съединени американски щати прекрачиха своите национални граници във всички сфери: и в стопанската система, и в политиката, и в филантропичната сфера - и се намесват в непознати страни. На кого би му харесало това?
Сумарният Брутният вътрешен продукт на Индия и Китай по паритетна покупателна дарба към този момент е по-голям от този на Съединени американски щати. А изчисленият на този принцип Брутният вътрешен продукт на страните от групата БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай, превъзхожда съвкупния Брутният вътрешен продукт на Евросъюза. И, по оценка на специалистите, в обозрима историческа вероятност този раздор единствено ще става по-голям. Не бива да се съмняваме, че икономическият капацитет на новите центрове на международния растеж неизбежно ще се трансформира в политическо въздействие и ще ускорява многополярността...
Нас ни тревожат и проектите за разполагане на системи за противоракетна защита в Европа. На кого е необходим следващ, неминуем в този случай, епизод на надпреварата за въоръжаване? Дълбоко се колебая, че това са самите европейци.
И, намирайки се тук, в Германия, не мога да не загатна за сериозното положение на Договора за стандартните въоръжени сили в Европа. Той беше подписан през 1999 година и отчиташе новата геополитическа действителност - ликвидирането на Варшавския блок. Оттогава изминаха седем години и единствено четири страни ратифицираха документа, една от които е Руската федерация.
В същото време в България и Румъния се появяват така наречен леки американски предни бази, с по пет хиляди щика във всяка. Излиза, че НАТО издига свои предни сили към нашите държавни граници, а ние, стиктно изпълнявайки Договора, не реагираме на тези дейности...
Очевидно е: процесът на разширение на НАТО няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към гарантиране на сигурността на Европа. И ние имаме справедливото право да попитаме: против кого е това разширение? И какво стана с уверенията, които се даваха от западните сътрудници след разпускането на Варшавския контракт? Къде са в този момент тези изказвания? Никой даже не си спомня за тях. Но аз ще си разреша да припомня пред тази публика какво бе дадено. Ето откъс от изявлението на генералния секретар на НАТО господин Вернер в Брюксел на 17 май 1990-а. Тогава той сподели: " Самият факт, че ние сме подготвени да не разполагаме войски на НАТО оттатък рамките на територията на Федерална Република Германия, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност ".
Къде са тези гаранции в този момент?
Камъните и бетонните блокове от Берлинската стена от дълго време са сувенири. Ала да не забравяме, че нейното рухване стана допустимо с помощта на историческия избор на нашия народ - народът на Русия...
За разлика от Организация на обединените нации, НАТО не е универсална организация. Това е военно-политически блок. Военно-политически! И за какво освен това разширение безусловно би трябвало да се построява военна инфраструктура до нашите граници?
На всичко това някой би трябвало да ни отговори.